Защо Русия трикратно пропуска възможността да завладее Константинопол?

Векове наред Русия мечтае за контрол над протока в древния Константинопол. Столицата на Византийската империя, днешният Истанбул, съединява Европа и Азия – градът е ключов за господството в Близкия изток и най-кратък път от Европа към Индия.

Императрица Екатерина II толкова силно мечтае за Константинопол, че дори нарича своя внук Константин (така се казват първият и последният император на Византия), на него тя иска да предаде властта във възродената империя. "Какво ще се случи с нас и нашите правила, ако една жена владее парче от света от Сибир до Египет? Да се спасява, който може", пише през 1770 г. италианският философ Алесандро Вери.

Действително не само стратегическото значение оправдава множеството опити. В Русия (както и в България) градът е наричан още Цариград. В него се намира църквата "Света София" – една от главните православни светини, по-късно превърната в джамия от турците. Това го прави и исторически център на православието. Войните от своя страна са възприемани като мисионерски походи за освобождението на славянския свят от мюсюлманско иго.

Но така и никога не става част от Русия. Въпреки че няколко пъти в историята руснаците имат възможност да го превземат почти безпрепятствено.

Константинопол срещу ремонти и свободна търговия

Първият, който успешно стига до Константинопол, както гласят руските летописи, е княз Олег по прозвище Пророка – през 907 година. Прякорът си получава заради предсказанията си – князът се оказва много добър пълководец. Резултатите от походите му поставят основите на древноруската държава и нейните граници. Така че, ако Олег беше взел различно решение – Константинопол щеше да попадне в пределите на страната му.

Към Цариград, според летописите, той се отправя с пехотата и флота, оценени на 2000 кораба (историците смятат, че броят им вероятно е бил доста по-малък). Гърците затварят града, така че кървавото клане се развихря в околностите му. "И мнозина гърци бяха убити в околностите на града, много къщи бяха разрушени и църкви бяха изгорени. И онези, които бяха хванати в плен, едни бяха посечени, други - мъчени, някои бяха убити със стрели, а някои хвърлиха в морето, и много други злини направиха руснаците на гърците, както обикновено правят враговете", гласят летописите.

Но, когато е на път да поеме контрола над Константинопол, Олег решава, че мир при угодни за Русия условия е по-благоприятен за страната му, отколкото разширението на границите ѝ. Ето защо, според легендите, той приковава щита си до градските порти, сключва търговско споразумение с Константинопол и взима голям откуп. Руснаците получават правото да живеят в предградията на града за 6 месеца, да търгуват без данъци и да ползват безплатна храна и услуги по ремонтите на корабите си за сметка на византийците.

Константинопол срещу безизходицата

Плановете за възстановяването на древногръцката монархия Екатерина II нарича "Гръцки проект". Той не предполага пряка руска експанзия – става въпрос за създаването на нова държава под античното име Дакия и разширяване на руското влияние. Плановете включват прогонване на турците от Европа, освобождение на всички християни на Балканите от мюсюлманското потисничество и, разбира се, превземане на Константинопол. Но "Гръцкият проект" умира: императрицата не намира достатъчно подкрепа в Европа, а когато започва поредната руско-турска война (при която става присъединяването на Крим към Русия през 1783 г.), Константинопол излиза от дневния ред.

Но най-близо до мечтата на Екатерина стига третият ѝ внук, император Николай I. През 1829 г. руската армия влиза в Адрианопол (дн. Одрин), едва на 240 км от Истанбул. Преодоляването на такова разстояние би отнело два дни и по всяка вероятност градът би паднал – турската армия към този момент е силно изтощена. Но вместо това Николай I сключва сделка с турския султан Махмуд II. Съчетано с големи думи за дружбата (която е напълно забравена от 12 години), Турция затваря проливите за другите страни.

Вярно е, че зад великодушния жест на Русия има друга, далеч по-сериозна причина. Всъщност тя не е съвсем наясно какво да прави с Константинопол след завземането му. Просто няма необходимите ресурси да поддържа новите територии. А да остави армията-победител на просия в завладения град би било равносилно на бунт. Още повече – превземането на Константинопол би преструктурирало цяла Югоизточна Европа и би довело след себе до голяма световна война – нито Англия, нито Франция не биха се примирили с нещо подобно. По-лесно е да се откаже от града и да сложи точка на въпроса с мирни и изгодни договори.

По-късно, между другото, на Николай I му се налага да изслуша много жалби от различни лица по повод изпускането на Константинопол. Но той казва, че се радва, че няма нищо общо с Екатерина II, освен "профила на лицето си". Не му харесват управленческите методи на баба му. Нещо повече – историята отново се повтаря при следващия император Александър II през 1878 година. Турската армия отново е разбита, а пътят към Константинопол е разчистен. И отново суверенът избира мира при изгодни условия, вместо тежката световна война.

Чудил ли си се защо Русия е толкова голяма? Има няколко причини, които се опитахме да обясним накратко. На този и много други въпроси отговаряме в рубриката ЗАЩО РУСИЯ.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.