5 причини защо Максим Горки е смятан за велик

Днес известен като един от най-противоречивите руски писатели, Максим Горки приветства първата руска революция от 1905 година. Въпреки това той критикува вземането на властта от болшевиките през 1917 г., макар да е приятел на Владимир Ленин.

Горки е основател на съветската литература, опетнена от факта, че много талантливи поети и писатели, които не искат да пишат за смелите съветски работници, нямат възможност да публикуват произведенията си. Той обаче е и близък на Сталин, поради което не получава Нобелова награда за литература. Вместо това тя отива при Бунин. Ето 5 факта за живота на този полуграмотен писател, излязъл от дълбините на руското общество.

Книгите му изобразяват руската реалност такава, каквато той я вижда

Максим Горки (1868-1936)

Getty Images

Когато Алексей Пешков (истинското име на Горки) е дете, баща му умира от холера. Алексей също се заразява, а майка му е изправена пред много трудности, сред които и търсенето на нов съпруг. И така момчето остава с баба си и дядо си в Нижни Новгород. Когато умира майка му, дядото го гони от къщата и оттам Горки поема по своя път в живота.

Неговото "училище" е животът на улицата в градовете по Волга, в които пътува. След провала на изпитите в Казанския университет, той работи в пекарна, а тогава навлиза в революционен кръжок, който чете марксистка литература. Дори се опитва да се самоубие, изпадайки в депресия, но тогава си намира работа във ферма, където се сблъсква със съкрушителен труд.

След това Горки поема по южните части на Русия: по река Дон, Кавказ и Крим. Но най-вече ходи пеша, срещайки много различни хора – предимно непознати и просяци като самия него. В автобиографичната си трилогия "Детство", "Сред хората" и "Моите университети" той представя живи и смели портрети на руския народ. Краткият разказ "Челкаш" и романът "Майка" изобразяват бедните работници. Именно тези произведения първи донасят слава на Горки, а по-късно го издигат като пролетарски писател, възхваляващ обикновените работници.

Лев Толстой завижда на успеха му

Максим Горки и Лев Толстой в Ясна поляна, 1900 г. Репродукция.

Sputnik

През 1902 г. Горки публикува пиесата "На дъното", която става изключително популярна. Константин Станиславски веднага я представя в Московския художествен театър, а също бива изнасяна и в Европа. В действителност немската версия е показана в Берлин 300 пъти! Толстой е шокиран от този успех. Когато за първи път чете драмата, той пита Горки: "Защо пишеш това?". Той просто не може да си представи, че пиеса за група бедняци в нощен приют, изобразяваща проститутки и алкохолици, може да е интересна за публиката.

Горки смята Толстой за бог и е силно повлиян от него. От своя страна литературният белобрад гений не усеща значението на новата проза на Горки и дори се ядосва, когато чете за неочаквания му успех, да не говорим за скандалното турне в Съединените щати.

Почетен член на Академията на науките – на 34 годишна възраст

Максим Горки, Москва

Д. Чернов/ТАСС

До към 30-годишна възраст, въпреки че чете философи като Ницше и Шопенхауер, Горки си остава полуграмотен и съпругата му Екатерина трябва да коригира неговите текстове. Започва да работи като репортер за няколко вестника, а литературните списания редовно публикуват негови кратки разкази. Едва след 6 години работа като писател Горки става почетен академик, нещо, което толкова силно разгневява цар Николай II, че той нарежда тази чест да бъде отнета. След свалянето на монархията през 1917 г. Горки отново става академик.

Революционната буря

Репродукция на картината "Максим Горки посещава мъжете на Червената армия" от Виктор Рижих

Sputnik

Горки прославя революцията и неговата "Песен за Буревестника" нетърпеливо е възхвалена от революционното движение. Горки наистина е вдъхновен от революцията от 1905 г. и, когато правителствените войски стрелят по мирна тълпа демонстранти, авторът пише революционна прокламация, която го праща в затвора.

Все пак той има съмнения относно болшевишкото превземане на властта през октомври 1917 г., смятайки го за преждевременно. Описва ситуацията като опасен експеримент и по-късно описва всички ужаси, кръв и хаос в поредица от статии, озаглавени "Ненавременни мисли".

Дори в годините преди болшевиките да се издигнат на власт, когато Горки живее предимно в Европа и най-вече на италианския остров Капри, той се среща с Ленин и двамата говорят с часове. Докато болшевишкият лидер е отворен за многобройни интелектуални разговори, той изобщо не може да толерира някои от политическите мисли и внушения на Горки.

През 1921 г. отношенията на писателя с новата съветска държава се влошават и той иска да емигрира, но е допуснат само на кратки пътувания, за да лекува туберколозата си. След смъртта на Ленин на Горки му е позволено да напусне Съветския съюз, но тогава вече не е добре дошъл в Европа и не е допуснат да посети Капри. Успява да отиде само в Соренто.

Най-влиятелният писател в СССР

Клемент Ворошилов, Максим Горки и Йосиф Сталин

Global Look Press

Горки е смятан за основател на съветската литература, който прокламира социалистическия реализъм, призовава за естетика и методи на писане, за да служи за целите на изграждането на социалистическата държава.

Тази парадигма изисква от героите да имат морал и идеология. Писателят е пропагандист и, за да бъде публикуван, трябва да следва новата културна диктовка.

Сталин разбира влиянието на Горки над гората и го иска на своя страна. Затова съветската държава харчи огромни суми за луксозния живот на писателя: за чуждестранни обиколки и италиански вили, имение в центъра на Москва и дори за автомобилното хоби на сина му.

Същевременно Горки трябва да върши и някои мръсни дела, които Сталин иска от него. Сред тях е посещение на лагера "Соловки" Гулаг, който горки трябва да похвали, пишейки, че това е чудесно място за превъзпитание. Той дори пише статия за изграждането на канала Бяло-Балтийско море, която оправдава заробването на затворниците.

И все пак не е съвсем ясно дали Горки действа искрено, дори има слухове, че Сталин е заплашвал да изпрати сина му в някой от лагерите. Съществуват и доказателства от самите затворници, че са карани да се обличат в бяло и да взимат вестници в ръцете си, когато посрещат писателя, за да карат живота в Гулаг да изглежда като на курорт. Някои държали вестниците наопаки, а Горки доближил един човек и обърнал вестника му правилно, като знак, че разбира какво всъщност се случва.

Въпреки това Горки е искрено критикуван от някои неконформистки писатели, които казват, че той се е продал на сталинисткия режим. Независимо от всичко, Горки се опитва да помогне на всеки с роднина в затова, а и винаги е престижно и полезно да имаш пролетарски писател за приятел.

Юмруци, не писалки: вижте историите на трима велики руски писатели, които бързо се палят!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.