На 21 юни 1900 г. арктическият изследовател барон Едуард фон Тол отива на полярна експедиция с кораба "Заря" ("Изгрев"), за да проведе изследванe в Източносибирското море. Един от участниците в експедицията е Александър Колчак, бъдещият лидер на белите - антикомунистическото движение в Гражданската война в Русия (1917-1922).
Снимка на екипажа на руския кораб "Заря".
Архивна снимка/SputnikСлед две години пътуване, през май 1902 г., барон фон Тол и неговите трима спътници напускат кораба и тръгват на отделно пътуване с шейни и канута по островите на арктическите архипелази.
Било планирало корабът да ги вземе и отведе до остров Бенет, но това никога не се случва. Дебелият лед не позволява на кораба да се приближи до острова. "Заря" засяда в един от заливите в континенталната част и екипажът му е евакуиран от парахода "Лена".
Снимка на руския кораб "Заря" от 1910 година.
Архивна снимка/SputnikЩо се отнася до групата на Тол, смята се, че, след като не успяват да се качат на "Заря", те опитват да стигнат сами до континента. Все пак никога не успяват да строят това, а съдбата им остава неизвестна.
Владимир Русанов се радва на добра репутация на перфектен полярен изследовател, който организира няколко успешни експедиции в Арктика. Едно от тези пътувания обаче му струва живота.
Рисунката "На палубата на Херкулес със съпругата Жулиета Жан", от В. Орлов. Серия рисунки на арктическия изследовател Владимир Русанов (1875-1913).
SputnikКорабът "Херкулес", заедно с Русанов, съпругата му и 14-членен екипаж на борда, отплава към Свалбард, където експедицията трябва да изследва западната част на архипелага. Корабът обаче попада в силна буря в южната част на Свалбард, след което нищо не се знае за неговата съдба.
Рисунката "Херкулес в ледове" на В. Орлов. Серия рисунки на арктическия изследовател Владимир Русанов 91875-1913).
SputnikОрганизирани са няколко издирвателни групи, но без никакъв резултат. През 1934 г. на безименен остров е открита дървена колона с изписаната фраза: "ХЕРКУЛЕС. 1913". Същата година на друг остров са намерени личните вещи на изгубените изследователи. И все пак останките на кораба и екипажът никога не са открити.
На 10 август 1912 г. бойният кораб "Света Анна" напуска Санкт Петербург, за да потегли на амбициозно пътешествие – да се придвижи по Северноморския маршрут под руското знаме.
Бойният кораб "Света Анна"
Архивна снимка/SputnikДебелият лед не позволява на кораба да се насочи на изток и го принуждава да се движи на север, докато през 1914 г. той засяда в близост до архипелага Земята на Франц Йосиф. Там екипажът се разделя. 14 от тях тръгват на юг с надеждата да достигнат населени места. Почти всички умират по време на пътуването, с изключение на навигатора Валериан Албанов и моряка Александър Конрад. Бележките и наблюденията, с които те се завръщат, имат значителен принос за проучването на навигацията в Арктика.
Находка на руски учени, открита на архипелага Земя на Франц Йосиф, където изчезва експедицията на Георги Брусилов.
Руслан Кривобок/SputnikНеизвестна е съдбата на капитан Георги Брусилов и 13 моряци, които избират да останат на борда, тъй като "Света Анна" не е видяна никога вече, въпреки множеството издирвания, организирани през годините.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си