Фотогалерия: по какво съветските мотористи се различават от западните си "колеги"

Московски рокери пред магазин на Jawa

Александър Шогин/TАСС

Мотоциклетите стават особено популярни в СССР в средата на XX век, тъй като по това време спецификата на съветската икономика прави закупуването на автомобил съвсем не лека задача. Но през 1970-те години автомобилите стават доста по-достъпни – хората на зряла възраст си ги купуват, докато мотоциклетите остават нещо типично само за младежите.

Petra Gall/Misha Buster collection/soviethooligans.ru

До началото на 1980-те години младите хора на мотори излизат на улиците. Това е времето, в което става достъпна информацията за западните мотористи – въпреки че в случая на СССР не говорим за престъпни банди, каквито изглежда са "оригиналните". Въпреки това, както и на Запад, съветските мотористи обикновено харесват рок, а и често са наричани просто "рокери".

Ленинград, 1988 г.

Олег Пороховников/TAСС

За разлика от западняците, съветите не разполагат с луксозни чопъри и трябва да се задоволят с онова, което може да им предостави масовото производство. Това са ИЖ-Планета, "Минск" и "Восход". Цените на тези мотори варират от 450 до 750 рубли (към $750-1250), което за времето си е сума от няколко средномесечни заплати.

JAWA Moto

По-престижните мотори се произвеждат в страните от Източна Европа, главно в Чехословакия. Това са моделите Jawa и ČZ (по-късно наричани "Чезет" в СССР).

Олег Пороховников/TAСС

Съветските рокери обикновено се събират в събота и неделя някъде близо до градските паркове или други подобни места. Най-популярните локации за срещи в Москва са паркът "Горки", стадион "Лужники" и "Планината" – наблюдателната платформа до Московския държавен университет на "Воробьови гори". Последното място и до днес привлича мотористите.

Petra Gall/Misha Buster collection/soviethooligans.ru

На рокерите им харесва да препускат през улиците на спящите градове през нощта и да стават обект на остър полицейски интерес. Същевременно полицейските мотори често са остарели и не успяват да вдигнат скоростта на мотористите.

Олег Пороховников/TAСС

Съветските мотористи не обръщат особено внимание на правилата за движение по пътищата. Следователно и статистиката за ПТП-та с тяхно участие в СССР е поразителна. В края на 1980-те години има почти 70 000 злополуки годишно и по 10 000 смъртни случая.

Petra Gall/Misha Buster collection/soviethooligans.ru

Рокерското движение става популярно и широко разпространено в СССР, дори се появат филми за него. Един от тях е "Авария, дъщеря на ченге". Главната героиня – Авария – е замесена в рокерска банда и се забърква в проблеми.

Вдясно - Саша Хирурга на млади години, а вляво - неизвестен негов приятел. Москва.

Petra Gall/Misha Buster collection/soviethooligans.ru

До 1990 г. рокерите в Москва са разделени на няколко клуба – "Адските кучета", "Нощните вълци" и "Руските казаци". Първите, които започват да се наричат мотористи, са "Нощните вълци" с водача им Александър Залдостанов с прякор "Хирурга". Групата все още обикаля по света, а Хирурга може дори да се похвали с връзки с руския президент Владимир Путин.

Руски рокери през 1990-те години

Дмитрий Коробейников/Sputnik

С разпадането на Съветския съюз рокерите стават просто част от миналото. Наследниците им получават чуждестранни мотори и започват все повече да приличат на западняците.

Знаете ли какво е "мототоксикоза"? А дали се лекува?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.