Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Преди революцията от 1917 г. в цялата Руска империя с нейното огромно население има само няколко десетки детски градини. Всичко това се променя, след като болшевиките вземат властта и започват да претворяват на дело лозунгите си за равенството на жените и да пропагандират активното им включване във всички сфери на социалния живот. Това предполага развитие на мрежата от предучилищни заведения за децата.
Основателят на съветската държава Владимир Ленин нарича детските ясли и градини "кълнове на комунизма". Според него тези заведения "истински биха могли да освободят жената, реално да намалят и да премахнат неравностойното ѝ положение спрямо мъжа, засилвайки ролята ѝ в обществото, производството и социалния живот".
От средата на 1920-те години мрежата от детските градини започва да се появява не само в големите градове, но и в провинцията. До 1941 г. 2 милиона съветски момчета и момичета посещават дневни детски ясли и градини. За 30 години този брой скача до 12 милиона деца.
През 1959 г. се въвежда нова система, с която детски ясли и градините се обединяват. Така държавата се грижи за детето откакто той е изпълнило два месеца до 7-годишна възраст и вече може да тръгне на училище.
Когато болшевиките правят революция в Русия, равнището на грамотността в империята е поразително ниско. В края на 19-и в. едва 21% от населението на страната е грамотно. Съветите обявяват кампанията Ликбез (ликвидиране на неграмотността - на руски неграмотност е "безграмотность") и мрежата от специално създадени центрове обхваща цялата страна. При все това към 1926 г. само 1 милион души в страната са грамотни.
В същото време към 1939 г. вече 40 милиона неграмотни хора са получили основни умения да четат чрез образователните програми на Ликбез. Истинският пробив обаче става през 1930 г., когато в СССР е въведено задължителното начално образование. До началото на 40-те години на миналия век проблемът с масовата неграмотност до голяма степен е решен.
Въпреки това, както си спомнят някои съвременници, е било трудно съществуващите училища да поемат новодошлите след постановлението за задължително начално образование. Учениците биват разделени на три смени: най-малките започват класовете си в 8 часа и завършват на обяд, след това идва времето за по-големите ученици, а от 18 часа 22 или дори 23 часа са заниманията на най-големи ученици.
Първите десетилетия на съществуването на СССР са време на огромни експерименти в образованието. Един от тях е свързан с историята. Историческите събития се изучават хаотично в рамките на другите обществени науки. Едва през 1934 г. историята е "реабилитирана" и се завръща в училищата.
Великата отечествена война засяга сериозно цялата образователна инфраструктура. Необходими са години, за да се отстранят щетите от нашествието на Хитлер. Властите полагат огромни усилия да повишат спадащото равнище на средното образование. Започва да се поставя ударение върху вниманието към отделния ученик и се въвеждат материални облаги за учителите.
В контекста на Студената война и засилването на технологичната конкуренция, съветската държава отделя все повече внимание на точните науки, особено на математиката. Твърди се, че истинският бум на математиката е започнал в страната в края на 50-те години на миналия век. Именно възпитаниците на тези училища са авторите на постиженията на Съветската космическа програма от началото на 50-те години.
Освен училищното образование, в СССР е изградена цяла мрежа от специални клубове (кръжоци), в които учениците могат безплатно да се занимават и да придобиват по-широки познания в сфери от фотографията до авиоконструирането.
Трудно е да си припомняме съветското училище, без да споменем пионерите, съветската версия на бойскаутите. Макар техните дейности да са имали известен идеологически привкус, по същество те са участвали в някакъв вид доброволни занимания - събиране на стара хартия или метални отпадъци за преработване и повторна употреба. Така че те са придобивали известен опит в самоуправлението и са помагали на възрастните хора.
СССР налива обилно ресурси и в развитието на висшето образование. Веднага след революцията болшевиките създават десетки нови университети. Основани и още много през 1930 г., когато мащабната програма за индустриализация изисква нови специалисти. По-късно, от началото та 50-те години на 20-и век се появява нова вълна от институти и университети. До 1975 г. близо 5 милиона студенти са получили висше образование в СССР.
Някои от тези студенти са чужденци от страни, които са приятелски настроени към СССР. През 1960 г. съветските власти създават Университета на дружбата на народите. Обявената цел е да се даде възможност на младите хора, особено на тези, които не се ползват с привилегии, от Латинска Америка, Азия и Африка, да получат подходящо образование.
Получаването на висше образование в СССР означава не само придобиване на познания, но често и полагане на някакъв физически труд. През летния сезон студентите са били организирани в студентски строителни бригади, които са били пращани на важни за съветската икономика строителни обекти. Водещата идея е била по този начин студентите да придобият известен усет за работната етика, основаваща се на уважението към труда.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си