Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Руската империя навлиза в XX в. като най-голямата православна държава в света. При преброяването на населението през 1897 г. около 90 милион души от общото ѝ население от 125 милиона се самоопределят като православни християни, а броят на църквите в Русия е близо 50 000.
Христорождественски събор (снимка: 1900-1915)
Държавен исторически музей на Южен Урал/russiainphoto.ruВ същото време Руската църква непрекъснато се бори с различни проблеми. От 1721 г. тя няма избран патриарх и се ръководи от Пресветия синод, който дефакто е държавен орган.
Част от интелигенцията критикува църквата заради очевидната ѝ зависимост от държавата и привидната летаргия. Някои от божите служители са съгласни с това мнение. "У нас нямаше духовен план. А как можехме да просветим душите на другите, когато самите ние не горяхме?", отбелязва митрополит Венямин в мемоарите си.
Патриарх Тихон
Снимка със свободен достъпСлед като Февруарската революция през 1917 г. сваля монархията, изглежда че православието има възможност за реформа. Местния съвет на Православната църква през 1917 г. възстановява Патриаршията като институция и избира първия патриарх на Москва и цяла Русия от близо 200 години. Тихон ще води всички православни руснаци – но времената са против църквата – през ноември същата година Болшевишката революция издига комунистическо правителство, което жестоко се противопоставя на църквата.
"Кланянето на който и да е бог е идеологическа некрофилия", пише болшевишкият лидер Владимир Ленин в писмо до Максим Горки. През октомври 1917 г. болшевиките превземат властта. Смазването на религията като цяло и особено на православието заема централно място в тяхната програма.
Въпреки това болшевиките така и не забраняват Църквата напълно – те "само" я подтискат. За начало те лишават свещениците от правото да гласуват и затварят няколко манастира и катедрали.
Патриарх Тихон се противопоставя на бъдещата власт: през 1918 г. той осъжда "безбожниците", като не споменава директно правителството, а пише за "силите, които обещаха да установят правдата и истината, но които показват само жестокост срещу всеки, а именно срещу Светата православна църква".
През 1922 г. Ленин издава заповед да се конфискуват църковните ценности из цяла Русия под претекст, че така ще се помогне на бедните. Жестоките конфискации водят до конфликт. Близо 2000 свещеници и други хора, опитали се да защитят църквите, са застреляни, отбелязва историкът Алексей Беглов. Болшевиките арестуват Тихон. До смъртта му през 1925 г. патриархът продължава да има проблемни отношения с болшевиките.
През 1920-те и 1930-те години държавата продължава своя поход срещу църквата. Отношението към религията е жестоко – според съветските закони гражданите имат право да се молят, но не и да разпространяват и огласяват вярата си, а антирелигиозната пропаганда е законна и масово разпространена.
Обществото на безбожниците, основано през 1925 г., използва всички средства – включително лекции, вестникарски статии и филми – за да информира съветските граждани, че религията е вреден остатък от миналото. През 1941 г. Обществото вече има около 3,5 милиона членове. То стига и по-далеч от пропагандата: репресиите през 1930-те години отнемат живота на най-малко 100 000 души в случаи, свързани с църквата, пише Андрей Беглов.
Великата отечествена война променя позицията на Йосиф Сталин към Православната църква. През 1943 г., след като Сталин се среща с лоялните митрополити, правителството им позволява да изберат нов патриарх с държавна подкрепа и финансиране и разрешава на вярващите да празнуват Великден, Коледа и други празници. Сталин отново легализира православието.
Но това не е съветско богоявление – просто премерена преценка на плюсовете и минусите.
През 1941-1942 г. американският президент Франклин Рузвелт моли Сталин да даде на съветските граждани повече религиозни свободи, като заплашва, че ще оттегли американската военна и икономическа подкрепа, ако съветският лидер не се съгласи.
Междувременно германците отварят църкви в окупираните територии, за да спечелят сърцата и умовете на православните миряни. Сталин решава, че ще е безразсъдно авторитетът на съветската власт да се подрони с повторна разруха на църквите; жертвайки държавния атеизъм заради свободата му се струва като честна сделка. Нещо повече – патриарх Сергей е изцяло лоялен на властите. "Ще докажем, че най-преданият православен вярващ може да е лоялен гражданин на СССР", пише той.
Сделката на Сталин с духовенството е атакувана след смъртта му през 1953 година. Новият съветски лидер Никита Хрушчов подема нова антирелигиозна кампания през периода 1958-1965 година. Времената обаче не са толкова сурови, колкото преди войната: историкът Владивлав Ципин пише, че новата вълна от репресии не носи кръвопролития и няма почти никакви арести. Тя е по-скоро свързана с икономиката: държавата вдига данъците за издръжка на църквата. Православието оцелява.
Михаил Горбачов и патриарх Пимен на среща по случай 1000-годишнината от приемането на християнството в Русия.
Юрий Лизунов и Александър Чумичев/TASSПрез следващите 20 години Църквата живее в сянка, с малко подкрепа, но и без сериозни репресии; съветските вярващи могат да ходят на църква, макар и на това да не се гледа с добро око. Михаил Горбачов (на власт от 1985 до 1991 г.) променя играта.
Въпреки че самият той е атеист, по време на перестройката Горбачов позволява на вярващите да изпълняват ритуалите си и през 1988 г. дава благословията си за национално отбелязване на 1000-годишнината на християнството в Русия. През 1991 г. правителството приема нов закон за религиозните свободи, който слага край на всички съветски ограничения. Наближава нов век – а с него и нова ера за руското православие.
Разберете и защо преди 90 години Руската православна църква признава съветската власт!
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си