ВИДЕО: Кой е афроамериканският "психопат", разпънат на кръст, защото пее съветския химн

През 1934 г. легендарният Робсън е поканен да посети Съветския съюз. Пътуването му го среща със свят, който не забелязва цвета на кожата му. Само че тази "любовна история" няма да свърши добре за "народния артист".

Когато положението на цветнокожите в Америка през периода след депресията се влошава, те търсят приятелско рамо в Съветския съюз, където има силни антирасистки настроения. Към 1932 г. половината от афроамериканското население няма работа. В някои градове на Север се чуват призиви да се уволняват небели, защото белите нямат работа. На юг насилието на расистка основа рязко нараства през 1933 г. и случаите на линчуване нарастват до 28 спрямо 8 през предходната година.

22 юли 1958 г.: Пол Робсън репетира на пианото

Getty Images

В същото време в СССР антидискриминационният член 123 e лицето на интернационализма, който не прави разлика между цвета на кожата. Той е насърчаван от Владимир Ленин - този, който за известно време предоставя на потиснатите глас, независимо какви са те. Хората като Пол Робсън, който е толкова очарован от страната, че решава да запише свое изпълнение на съветския химн през 1949 година. Цялата страна е очарована от гласа му, а той често пее народни руски песни.

Повечето афроамериканци, които пристигат в Русия с вълната от ерата на депресията, търсят по-добър живот. На СССР пък му трябват учители, инженери, селскостопански специалисти и други квалифицирани работници. Опитът е успешен: те не само заявяват, че към тях за първи път се отнасят с достойнство, но и намират добра работа със социални облаги и отпуск. Около 18 000 американци се отзовават на призива на Съветите през 30-те години на миналия век, според интервю за "Лос Анджелис таймс" на професора по история от Бостънския университет Алисън Блейкли.

Годините на Маккарти и трагичното отношение към Пол Робсън

Пол Робсън в Москва, 1 юни 1958 г.

А. Агапов/Sputnik

За определен период Робсън е най-известният афроамериканец в САЩ, вероятно и в света. Песните му ще бъдат преведени на 25 езика на четири континента. Това му печели титлата "гражданин на света". Негови приятели са африканският лидер Джомо Кенята и индийският Джавахарлал Неру, както и руски еврейски интелектуалци от онова време.

В книгата си "Черният народ и Съветският съюз" (The Negro People and the Soviet Union) Робсън казва: "Чувствам, че излизам извън собствените си лични чувства и усещам същността на това, което Съветският съюз означава за мен - чернокожия и американеца. Защото отговорът е много прост и много ясен: ... самото съществуване на Съветския съюз, неговият пример пред света за премахването на всякаква дискриминация, основана на цвят на кожата или националност, борбата му във всяка област на световния конфликт за истинска демокрация и мир, ни дава на нас, чернокожите,  шанса да постигнем пълно освобождаване в нашето време, в рамките на това поколение".

За семейството на баритона трудностите не са нещо непознато - баща му е избягал роб, а майка му е родена в семейство на аболиционисти квакери. Поради това Робсън много активно говори за дискриминационната и разделяща политика на САЩ от онова време.

С нарастването на славата на Робсън все по-силно се чува и мнението му за ескалацията на Студена война със СССР. Не минава много време и тази активност води до разпит от Комисията по разследване на антиамериканската дейност (HUAC) и до лепването на етикета "комунист". Скоро след това 80 от концертите му са отменени, а две представления в Ню Йорк са нападнати от расистки тълпи, при които щатската полиция отказва да се намеси.

Плакат на филма "Песента на свободата" с участието на Пол Робсън и Елизабет Уелч

Getty Images

"Ще пея навсякъде, където хората искат да пея ... и няма да се уплаша от кръстове, които горят в Пийкскил или където и да било другаде", е отговорът му, цитиран от CPSR.

50-те години на миналия век са различни. Инакомислието е обявено за болестно отклонение, "Червеното плашило" се разпространява като горски пожар. По време на войната откритостта на Робсън за Съветския съюз предизвиква слабо вълнение - САЩ са съюзник на съветите. Дори критикуваният Пакт "Молотов-Рибентроп", за който Робсън твърди, че е ефективен начин да се спре нацисткото нападение при липсата на сътрудничество от страна на Великобритания и Франция, не е използван срещу него.

Администрацията на Маккарти обаче ще промени всичко това, като му отнеме паспорта, включи името му в списъка на хората, на които е забранено да пътуват, и го впише в "черния списък" на Холивуд. Това на практика слага край на неговата актьорска кариера.

Робсън обаче не стои със скръстени ръце. Вместо това той се е среща с Алберт Айнщайн, за да обсъдят световния мир, публикува автобиография и добавя китайския към списъка с езиците, които владее.

Психопат?

Крим, СССР. Пол Робсън и пионери в лагера "Артек"

Г. Бородин/TASS

Една от последните капки, заради които чашата прелива, е речта на Робсън на Парижката мирна конференция през 1949 година. В нея, както се твърди, той призовава чернокожите американци да не вдигат оръжие срещу Съветския съюз. Това му спечелва клеймото "предател". Въпреки че точната формулировка на това изявление е предмет на много дебати, Робсън никога не отрича изрично, че е комунист, давайки на правителството всички необходими "боеприпаси" в битката срещу него.

Според изследователя Тони Перучи федералното правителство има много удобна за него връзка с американски психоаналитици. И те имат "категоричната цел" да ликвидират инакомислието, насочено срещу американския политически ред. Според тях комунистите са такива майстори на притворството, че само психоанализата можеше да прозре през "червената маска". Не минава много време и се стига до следното решение: "Всеки, който споделя комунистически идеи, трябва да бъде обявен за луд. И тъй като Робсън говори за Испанската гражданска война, международния труд, сегрегацията и колониализма, а всичко това се приема за неамериканско, той си спечелва диагнозата "психопат".

Според материал на Матю Уилс в "Джърнъл СТОР дейли" (JSTOR Daily), попитан от конгресмен, член на Комисия по разследване на антиамериканската дейност през 1956 г., защо не се премести в СССР, ако толкова много го харесва, Робсън отговаря: "Защото баща ми беше роб и народът ми даде живота си, за да построи тази страна и аз ще остана тук и ще имам роля точно като теб".

Едва през 1958 г.  Робсън получава отново паспорт благодарение на Върховния съд на САЩ. Той прекарва остатъка от дните си в неизвестност и се твърди, че страда физически и психически до смъртта си през 1976 година.

Съветската действителност ще се промени през 60-те години, но мястото на Робсън в руската история осветява този исторически период, когато хората се осмеляват да мечтаят, че всички са поели към свят, свободен от расизъм.

За съжаление никога няма да разберем какви са личните резерви, които Робсън може да е имал към Съветския съюз. Междувременно повечето негови съвременници и съюзниците започват да осъзнават, че СССР всъщност не е утопията, възникнала по време на управлението на Ленин.

Руският посланик Георги Закухин посреща Пол Робсън в съветското посолство по случай 35-годишнината от Революцията през 1917 г., 1952 г.

Getty Images

Според Максим Матусевич, доцент по история в университета "Сетън Хол" в САЩ, синът на Робсън по-късно казва, че той също е имал съмнения за методите на Йосиф Сталин, особено след като след смъртта на диктатора през 1953 г. се правят ужасни разкрития. Робсън обаче така и не ги огласява публично.

Прочетете още: Черен между червени: защо афроамериканец живее в СССР и как се изправя срещу сталинизма?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.