Непознатите руски герои: самотен войник, съветският Шиндлер и капитан на подводница

Барма и Постник, архитектите на катедралата "Св. Василий Блажени"

Legion Media

Малцина помнят имената на архитектите на този символ на Русия. "А после Бог му даде (на Иван Грозни) двама руски майстори на име Постник и Барма, мъдри и подходящи за подобно чудодейно начинание", гласят хрониките за архитектите, надзиравали строителството на катедралата "Св. Василий Блажени" в Москва през 1555-1561 година.

Според легендата, след като катедралата е завършена, Иван Грозни нарежда да им избодат очите, за да не могат никога повече да създадат подобие на великолепната катедрала. Построена в чест на завоеванието на Казанското ханство, катедралата е основно средище на православните християни във Великото московско княжество по онова време.

За Постник и Барма се знае малко. Има теория, че всъщност те са един и същи човек. На Иван Барма се приписва основният план за строителството. Постник Яковлев е и създател на стените и кулите на Казанската крепост, които приличат на тези на Московския кремъл. Фактът, че Постник Яковлев работи в Казан най-малко до 1562 г. е в противоречие с легендата за ослепяването на архитектите.

Николай Зинин, предполагаемият откривател на динамита

Снимка със свободен достъп

Николай Зинин не иска да стане химик. Той се смята за математик, но през 1835 г. ректорът на Казанския университет, където работи Зинин – известният математик Николай Лобачевски, моли 23-годишния Зинин да преподава химия и Зинин не може да му откаже. След две години обещаващият учен е пратен в Европа, където учи при водещите химици и физици в онези времена, сред които е и Майкъл Фарадей.

Сред откритията на Зинин са анилинът и бензидинът – вещества, използвани в производството на бои. Но най-голямото откритие на Зинин е масовото производство на нитроглицерин, който се използвал широко за направата на експлозиви.

Зинин съобщава за откритието на съседа си – Алфред Нобел, който по-късно случайно разлива нитроглицерин в съд, пълен с мръсотия и открива, че зърнестите субстанции стават силно избухливи, когато се потопят в нитроглицерин – така се ражда динамитът. Биографът на Зинин – Михаил Левицки, пише, че Зинин промърморил: "Този Алфред Нобел открадна тайната на динамита под носа ни!". Великият химик не се слави с учтивостта си.

Николай Сиротинин, самотният боец

Снимка със свободен достъп

През юли 1941 г. Червената армия бързо се изтегля от пътя Варшава-Москва в Беларус, изтласкана от 4-а танкова дивизия на генерал Гудериан. 20-годишният заводски работник от Орел Николай Сиротинин е в стрелкова дивизия, чийто командир следва заповедта за изтегляне и оставя 76-милиметрово оръдие, с което иска да забави германските танкове, докато основните сили се отдръпнат. Само двама мъже – командир на батальон и сержант Сиротинин, остават да стрелят с оръдието, скрито в ръжено поле на хълма.

Докато колоната от танкове наближава, Николай сваля първия и последния от тях и така блокира пътя. В онзи момент командирът на батальона е ранен и се изтегля, като нарежда на Николай да го последва, но в оръдието има боеприпаси за още 58 изстрела. За 2 часа и половина Сиротинин унищожава 11 танка и 7 бронирани превозни средства, убивайки 57 германци. Когато мунициите му свършват, той се бие с пушката си докрай.

Когато германците превземат близкото село Соколничи, нацистите се отнасят към тялото на Сиротинин с уважение. Преводач от селото разказва, че германските офицери похвалили смелостта на Николай и казали, че войната би била спечелена, ако всички в германската армия се бият като този руски сержант.

Тленните му останки по-късно са погребани в масов гроб. За жалост дори роднините му не могли да намерят негова снимка, така че тази скица с молив, създадена на базата на спомените на неговите съратници, е единственият образ на Сиротинин.

Георги Синяков, "съветският Шиндлер"

Снимка със свободен достъп

Един руски лекар помага на хиляди, докато е задържан в германски затвор във военен лагер.

38-годишният Георги Синяков започва работа като военен лекар през 1941 г., но през октомври същата година е заловен от нацистите и е изпратен в Сталаг III-C на 80 км източно от Берлин. Там той става лагерен лекар, след като преминава нещо като "изпит": умело оперира стомаха на пациент бос в студа в продължение на 4 часа.

Синяков решава да действа, за да спаси възможно най-много затворници. Методът му е прост: лекува ранените и инфектирани пациенти, но често казва на германците, че лекарството не е подействало и пациентът е умрял. Нощем "мъртвите" тела били изнасяни и хвърляни в ров. След това пациентите имали шанс да избягат в съветска територия (Синяков и съучастниците му дават на бегълците ръчно копирани карти и компас).

Синяков оперира и германци и дори спасява сина на пазача на лагера. За това свое дело той е награден с по-големи дажби, които споделя с останалите затворници. Трудно е да се преброят всички войници, спасени от Синяков, но най-известният от тях е Анна Егорова – боен пилот, свален от германците и пратен в Сталаг III-C. Синяков спасява живота и и ѝ помага чак до освобождаването на лагера през януари 1945 година.

След това Синяков продължава с Червената армия до Берлин. След войната води спокоен и тих живот в Челябинск и умира през 1978 година.

Васил Архипов, мъжът, предотвратил ядрена война

Снимка със свободен достъп

За разлика от останалите герои, героизмът на този мъж е свързан с факта, че той не е предприел никакви действия.

На 27 октомври 1962 г., по време на Карибската криза, американските военни кораби започват да изтласкват съветските подводници от кубинските териториални води, като пускат подводни бомби. Капитан Василий Архипов е един от командирите на подводница, носеща ядрено оръжие. Ракетите могат да се изстрелват единствено с разрешението на Москва, но Архипов губи всякаква връзка със столицата. Останалите командири на подводницата решават да отвърнат на удара, вместо да се подчинят на исканията на американците да напуснат кубинските води. Капитан Савицки е готов да изстреля атомна ракета, но Архипов нарежда подводницата да изплува. Тогава всички съветски плавателни съдове напускат кубинските води. На следващия ден Никита Хрушчов и Джон Кенеди постигат споразумение, което слага край на кризата. Благодарение на Архипов е избегната евентуална ядрена война. Той се връща в СССР и води тих живот.

Тези събития остават тайна в продължение на дълги години. Чак през 2002 г. Робърт Макнамара – американският министър на отбраната по времето на Кенеди и Карибската криза, разкрива подробности за инцидента и казва, че на 27 октомври 1962 г. светът е бил по-близо до ядрена война от всякога.

Архипов така и не получава възможност да сподели спомените си за почти апокалиптичното събитие – той умира през 1998 година. Тук можете да прочетете подробна версия на историята му.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.