На 17 октомври 1941 г. 21 танкова бригада на СССР се появява в покрайнините на Калинин (Твер), окупиран от Вермахта. На танковете им е наредено да нападат врага в тила, да заобиколят врага и да достигнат до собствените си войски.
По време на атаката един от танковете Т-34, командван от сержант Степан Горобец, губи основната група. Поради липсата на радиостанция екипажите на танковете нямат представа, че бригадата им е спряна от въздушна атака и че Горобец сам е продължил хода към вражеските позиции.
След като неговия Т-34 разрушава колона мотоциклетисти по пътя си, изведнъж се оказва на германско летище. Зашеметени от дързостта на самотния съветски танк, германците омагьосано наблюдават как този Т-34 унищожава два самолета Junker 87 и запасите им от гориво, след което продължава към Калинин.
Там танковият командир осъзнава, че е сам и няма подкрепата на други танкове. За да стигне до собствените си войски, той преминава с танка си под тежкия огън точно в центъра на града, пълен с немци, размазвайки артилерийския огън и удряйки вражески танк по пътя си.
Накрая горящият Т-34, целият в дупки от вражеските снаряди и със счупено оръдие, стига позициите на изненаданите съветски войски, които посрещат екипажа като герои.
По време на суровата зима на 1942 г. Т-34, воден от капитан Гавриил Половченя, остава заклещен във водите на река близо до гр. Андреапол. Екипажът чака подкрепление, когато германците пристигат и обграждат танка.
Половченя нарежда на екипажа си да не издава и звук, макар това е трудно да се постигне в такъв студ в напълно замръзналия Т-34.
Макар германците да не успяват да отворят люка, те решават, че танкът е бил изоставен и го измъкват от водата. На 15 януари германците изпращат Т-34 на Половченя в Андреапол, докато екипажът продължава да пази тишина.
В 5 сутринта съветският танк неочаквано се "пробужда". Той излиза по градските улици, открива огън и разбива паникьосания и неорганизиран враг. Над 20 войници, 30 военни коли и камиони и 10 артилерийски оръдия са разрушени, докато танкът преминава в съветските позиции.
Нещо повече, германците са толкова шокирани, че не могат да се противопоставят правилно на настъпващите съветски войски, които лесно освобождават Андреапол в същия ден.
През декември 1943 г. съветската армия освобождава северозападната част на страната. По време на една операция Т-34, воден от лейтенант Степан Ткаченко, засяда в полузамръзнало блато недалеч от Псков.
Целият екипаж е тежко ранен, някои загиват, като оцелява само радио операторът Виктор Чернишенко. През нощта към него се присъединява към друг танкист – Алексей Соколов – който тайно стига до танка от позициите на съветските войски. Обаче опитите му да подкара танка са безполезни,
Чернишенко и Соколов решават да не напуснат Т-34 и 13 дни се съпротивляват на жестоките атаки от германската пехота. Те разполагат само с няколко кутии с месо, малко захар, няколко бисквити и водата, която влиза в танка от блатото.
Напълно замръзнали, гладни и недоспали, двамата съветски войници отблъскват непрекъснатите немски нападения, докато на 30 декември съветските войски не пробиват линиите до самотния Т-34.
Ранен, Алексей Соколов умира в деня след спасяването. Чернишенко успява да оцелее в битката, но за съжаление губи и двата си крака.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си