В Съветския съюз походите в планините са много популярни. "По-хубави от планините могат да бъдат само планините, на които още не си бил", пее култовият бард Владимир Висоцки. През 1960-те с полета на Юрий Гагарин в космоса в СССР започва времето на мечтателите и ако не всеки може да полети в космоса, то да се отиде в планината е доста по-лесно. А пък там е много хубаво да се мечтае.
Володя Башкиров учи в Московския физико-технически институт, където работи един от най-силните в страната любителски кръжоци по алпинизъм. Участниците в него обикновено прекарват цяло лято по планините. През 1970 г. Башкиров току-що се е върнал от поход в Домбай, а вече се готви да покори Цей - друг планински връх в Кавказ.
Приятели си спомнят как тогава Володя за първи път показва на какво е способен. В този ден всички поемат към върховете. В лагера остават двама души, за да оказват поддръжка на отборите от алпинисти. Изведнъж пристига член на единия екип и съобщава, че едно момиче инструктор е паднало и е порязало корема си с ледорезачка. Няма кой да отиде да я спаси на върха, защото "диспечерите" не могат да напуснат поста си. Тогава по щастлива случайност се появява Башкиров и казва, че иска да помогне.
"Имам само трети разряд, но съм много силен алпинист", казва той. "Можете да ме пратите навсякъде, ще се справя с всяка задача". Момичето е спасено.
Преди срещата с Владимир неговата бъдеща съпруга Наталия се занимава с алпинизъм, но не особено сериозно. А през лятото на 1983 г. нейните приятели от Физико-техническия я канят на сбор в планината като готвачка и без да знае защо, тя се съгласява. "Навярно това е било провидение господне", разказва Наталия пред Russia Beyond. И тъкмо там те се запознават.
Следващата година Наталия разбира се пак иска да тръгне в планината с Володя. Само че се оказва, че дори и като готвачка тя не може да се включи в екипа - конкурсът за всяка място в отбора е прекалено труден. През пролетта се налага сериозно да се заеме с катерене по скали. Наталия усъвършенства майсторството си в Крим и дори печели съревнования. Така я вземат на похода в планината вече като пълноценен участник в отбора. "Планините те омагьосват. Ако веднъж се качиш там, вече не можеш да живееш без тях", казва Наталия.
Понякога непреодолимото привличане на планините се проява в нещо немислимо за обикновения човек. Веднъж в края на 1970-те при покоряването на кавказкия връх Трапеция палатката, където нощува Башкиров, е ударена от кълбовидна мълния. Загива един от членовете на отбора, а всички останали са откарани в Москва със силни изгаряния. Близо година Володя лежи в болница, токсините излизат много дълго, има проблеми с черния дроб, освен това му присаждат кожа. Лекарите казват, че е болен за цял живот и планините вече не са за него. Само че щом го изписват, Башкиров веднага поема към Памир.
Владимир получава титлата "Снежния леопард", което означава, че е покорил всички най-високи върхове на Съветския съюз. Има само около 665 такива алпинисти от 1961 г. до сега.
Башкиров се качва на такива височини и минава по такива маршрути, по които преди него никой не се е решавал да тръгне. "Влечеше го само непознатото", казва Наталия. Тя сравнява съпруга си с легендарния пътешественик Магелан, който за първи път обикаля безстрашно земята, макар да е мислел, че всеки момент ще падне от края ѝ – по онова време далеч не всички са убедени, че земята е кръгла.
В алпинизма е важна и увереността в собствените ти сили, както и готовността да решаваш сложни задачи и да не се страхуваш да поемаш отговорност за живота на други хора. Съветският физик Владимир Башкиров притежава всички тези качества. У него обаче има и още нещо необикновено – очарова хората с обаянието си и с вътрешното си спокойствие. Наталия си спомня, че ако Володя кажел: "Няма да е зле да се направи ето така", никой дори не се съмнявал, че е прав.
"Хората, които го придружаваха, се равняваха по него", разказва тя.
Само веднъж Наталия и Владимир покоряват връх заедно - кавказкия четирихилядник Ушба. "Когато видях планината, мартинките ми се разтрепериха - тя изглеждаше като вертикална сияеща леден стена", казва Наталия. Това е дълъг и сложен маршрут, а на обратния път не им провървява – започва силен снеговалеж и следите са заличени, вече в тъмнината те буквално се ориентират, напипвайки пътя.
По това време Наталия и Владимир се познават много добре, вече са живели осем години заедно, имат деца, но тя е поразена колко безупречно се държи той. "Приличаше на капитан на кораб, който е попаднал в буря и всеки момент ще потъне, но правеше всичко каквото трябва и беше напълно спокоен", спомня си тя.
Перестройката и 1990-те носят на страната икономическа криза и да си алпинист, да бъдеш по планините цяло лято вече е невъзможен лукс. Това са трудни времена за Башкиров, но пък границите се отварят и той най-сетне може да изпълни мечтата си и да замине за Хималаите.
Първото пътуване е през 1991 г. до осемхилядника Анапурна, а през 1993 г. Владимир решава да покори Еверест. Маршрутите за изкачване са ангажирани вече преди месеци и неговата група получава разрешение да атакува върха само по западния, много дълъг и плосък склон. Такъв маршрут може да продължи много дълго и да струва много скъпо.
По същото време на Еверест загива участничка в женска експедиция и нейните роднини издействат разрешение за Башкиров да се качи по друг маршрут, защото той се съгласява да свали тялото ѝ. В крайна сметка местните шерпи сами спускат загиналата алпинистка, но благодарение на разрешението Башкиров все пак покорява Еверест. Докато се спуска по обратния път, кислородът в допълнителните бутилки му свършва и силите му го напускат, но той като по чудо стига долу.
През 1994 г. Башкиров пръв от руските алпинисти качва хималайския връх Ама Даблам (6814 м), откривайки нов маршрут. През 1995 г. Владимир започва да работи в Хималаите като водач. В продължение на една година от май 1996-а до май 1997 г. Башкиров се качва с различни групи на пет хималайски осемхилядника. Това е изключително силно натоварване на организма и няма данни дали някой друг е успял да повтори алпинисткия подвиг на Башкиров.
След второто изкачване на Еверест клиентите на Владимир - индонезийци, които преди това не са виждали сняг, го канят в Катманду да отпразнуват успеха. Той прекарва с тях две седмици и напълно губи планинската си аклиматизация. След като се връща, се качва за три дни до базовия лагер, макар че обикновено този път отнема пет до седем дни. И още на следващия ден, без да изчака да се аклиматизира, се насочва към последния непокорен осемхилядник - Лхоце.
Членовете на екипа разказват на съпругата му Наталия, че когато Башкиров тръгва на път, той не е в най-добро състояние, а на върха му става много лошо. Дошлият за него спасител му слага, както се оказва, повредена кислородна бутилка. При спускането сърцето на Владимир спира. Това се случва през май 1997 година.
Наталия губи в Хималаите съпруга си и няколко близки приятели, но и досега продължава да се изкачва по планините. Всяка година, като опитен гид, тя води туристически групи на трекинги и вече е обиколила цял Непал. "Навярно човек, който не е бил там, няма да го разбере, но на мен ми е много приятно да съм там, където са останали всички, които съм обичала, които са ми скъпи", казва тя.
Разберете и защо съветски алпинисти са убити, след като оцеляват смъртоносно изкачване!
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си