Александър Солоник, познат още като Саша Македонски, е вероятно най-известният наемен убиец в Русия. Някога са му приписвани почти свръхчовешки умения за точна стрелба, безразсъдна смелост и невероятен късмет. Фактът, че е вдъхновил два филма, девет сериала и три книги, а и куп документални филми, също говори сам по себе си.
Списъкът му с "попадения" включва най-известните руски криминални босове от 1990-те. Някои източници твърдят, че Солоник никога не е планирал убийствата си в детайли, а вместо това често е разчитал на интуицията си. В действителност има няколко доказателства, които потвърждават това предположение. Солоник избягва от полицията по най-драматичен начин: признат за виновен в изнасилване, той веднага скача през прозореца на съдебната зала и бяга с катафалка, която го чака наблизо.
След нова вълна от хладнокръвни убийства и редица арести и дръзки бягства той напуска Русия и заминава за Атина. Там той наема имение, което споделя с 22-годишния руски модел Светлана Котова.
Солоник прекъсва всичките си връзки с бившите си "работодатели" и контактите му с тях се влошават дотолкова, че използва портрети на бившите си шефове, за да тренира стрелбата си. Известният убиец забелязва, че имението му е подслушвано от неговите съперници.
Разбирайки, че един от най-смъртоносните убийци ги иска мъртви, престъпниците решават да предприемат превантивни действия: те изпращат друг наемен убиец по петите му – Саша Солдат. Изненадващо Солоник има приятелски отношения с убиеца си и го посреща радостно, когато Солдат се появява в имението му в Атина с няколко приятели.
Скоро след това гръцката полиция открива тялото на Солоник: той е удушен, а тялото му е залято с киселина. Последната му любов Светлана Котова споделя неговата съдба: тялото ѝ е намерено разчленено.
Години по-късно Саша Солдат е обвинен в това, а и в още няколко убийства.
Младият Александър Пустовалов завършва музикално училище и става обикновен работник в завод от ракетно-космическата промишленост, а в началото на 1990-те служи в морската пехота на руската армия. Бъдещият убиец се наслаждава на военния си пит и иска да бъде изпратен на фронта като доброволец в Първата чеченска война, но това така и не се случва.
Разочарован от липсата на напредък във военната си кариера, Пустовалов започва да посещава за удоволствие местни институции, без видима цел. След кървава борба с представители на една от московските организирани групировки обаче бойните способности на Пустовалов впечатляват лидерите ѝ толкова много, че те канят самотника в редиците си, вместо да го накажат за сблъсъка.
В служба на престъпниците Пустовалов най-сетне има възможност да приложи уменията си, придобити в морската пехота. Убиецът е особено изобретателен в подготовката си: в търсене на перфектната маскировка за едно от поръчаните му убийства Пустовалов влиза в група монтьори и прекарва цели дни, представяйки се за майстор. След като се сближава с групата местни работници, Пустовалов отива на обяд с тях на място, често посещавано от следващата му жертва.
Охраната и жертвата не подозират нищо, а Пустовалов си свършва "работата" по начин, който му носи репутация на талантлив актьор и безмилостен убиец.
Той най-накрая е арестуван през 1999 г., а по-късно осъден на 24 години затвор. До 2017 г. Саша Солдат излежава 18 от тях, като му остават още 6 години присъда.
Като изключение от правилото, животът на Лазовски не е белязан от серия разочарования и провали. Бизнес изданието "Комерсант" писа, че журналистите му са имали шанса да се срещнат с Лазовски, който не е изглеждал като сериен убиец, а по-скоро като бизнесмен: мъжът търгувал с петрол и имал 4 лични самолета в "гаража си".
Зад фасадата на спазващия законите бизнесмен обаче стои хладнокръвен убиец. Куция Макс (наречен така заради накуцване в резултат на автомобилна катастрофа) не само изнудва пари от бизнесмени и убива съперниците си, но и се твърди, че организира редица терористични актове в Москва.
Куция Макс е известен с бруталния си, силен и смел подход към "работата": през 1993 г. той и неговите хора откриват огън от автоматични оръжия в самия център и убиват петима души, които им дължат пари. Същата година той влиза в конфликт с работници от местен паркинг – убиецът по-късно се връща и за отмъщение изгаря паркинга.
Списъкът с дръзките убийства изглежда безкраен, но полицията най-накрая успява да арестува Лазовски през 1996 година. Изненадващо, той е обвинен само за незаконно притежаване на оръжия и използване на фалшиви документи за самоличност. За всеобщо учудване известният убиец получава едва двегодишна присъда, която почти излежава в ареста. И още нещо странно – Лазовски става много религиозен човек. Не е известно дали убиецът действително е бил внезапно ударен от прилив на покаяние – малко след освобождаването си от затвора през 2000 г. той е застрелян на входа на църква в Московска област. Убиецът на Куция Макс е неизвестен и до днес.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си