Историята на института "Курчатов", родното място на руската атомна енергия

От първата съветска атомна бомба до възникването на руския интернет – Институтът по атомна енергия "Курчатов" вече дълги години е непрекъснат генератор на иновации в Русия. През 2018 г. той отбеляза своята 75-а годишнина.

"Атомните реактори, създадени между стените на института, се използват в нашата промишленост, корабостроене, медицина, космическия и отбранителния сектор. Те са се превърнали в символ на мощта на нашата държава", каза на тържеството по случай годишнината руският президент Владимир Путин.

Кой е Игор Курчатов? И какви са главните постижения на института в историята му? Ето какво трябва да знаете за тази институция, която продължава да играе централна роля в руския ядрен сектор.

Sputnik

Тайна лаборатория №2

Институтът "Курчатов" е основан през 1943 г. и първоначално е известен с името "Лаборатория №2". Това ненатрапчиво название цели да държи дейностите му в тайна – все пак той е създаден, за да изобрети първата атомна бомба в историята. Във всички документи лабораторията фигурира като "цех за асемблиране", а уранът е наричан силикон. Всички участници в проектите преминават през сложна система от проверки и трябва да подпишат документи, че ще спазват тайните, до които имат достъп.

Едва през 1960 г. институтът е кръстен на "Игор Курчатов" – първият му началник и забележителен ядрен физик. Именно под неговото ръководство през първите 15 години от работата на лабораторията съветските учени не само постигат първоначално поставената цел и създават първата съветска атомна бомба (1949 г.), но и разработват първия циклотрон в Москва (1944 г.), първият ядрен реактор в Европа (1946 г.), първата термоядрена бомба в света (1953 г.), първата промишлена атомна електроцентрала в света (1954 г.), първия съветски ядрен реактор за подводници (1958 г.) и атомни ледоразбивачи (1959 г.), както и най-голямото съоръжение за извършване на контролирани термоядрени реакции (1958 г.).

Моделът на първата съветска атомна бомба РДС-01, изложен в Руския федерален ядрен център в Саров.

Сергей Мамонтов/Sputnik

Игор Курчатов и колегите му на работа, 1932 г.

TASS

Курчатов е силна личност и вдъхновява колегите си. Хората, които са го познавали, си го спомнят като енергичен и жизнерадостен лидер и твърдят, че никой друг не би се справил с работата по-добре от него. Курчатов има време за всичко: посещава всяко съоръжение на института, проверява напредъка, говори с колегите, разведрява ги и  формулира задачите им. Служителите му обичат да се срещат с него, защото това винаги ги вдъхновява и оставя ярка следа в съзнанието им.

"Сред хилядите хора, които работеха по ядрената задача в онези години, нямаше по-популярен и по-уважаван от този гигант с тромава походка, искрящ поглед и шеговит прякор "Брадата", пише в спомените си за Курчатов Анатолий Александров – физик и заместник-директор на института "Курчатов".

Първата промишлена атомна електроцентрала в Русия, Обнинск, 1955 г.

TASS

В атоманата електроцентрала в Обнинск, 1964 г.

Лео Носов/Sputnik

Тогава и сега

По-късно през 1958 г. институтът постига рекордни резултати в плазменото задържане чрез токамак – тороидална камера с магнитни бобини. Токамакът, който е създаден от института "Курчатов" се превръща в основен изследователски инструмент в управляемия термоядрен синтез по цял свят.

Първият токамак в света - ТО-1

Алберт Пушкарев/TASS

През следващото десетилетие институтът бързо развива редица микроелектронни технологии, включително йонна имплантация, литография, плазмена химия, тънки слоеве. Всички те се превръщат в основата за развитието на нанотехнологиите в института, създаването на хибридни системи и суперкомпютри. През 1975 г. се появява новият токамак – Т-10, който и до днес се използва за проверка на оборудването на Международния термоядрен експериментален реактор (МТЕР) – първият експериментален термоядрен реактор в света. Институтът разполага и с големия токамак Т-15 със система от свръхпроводящи магнити.

Институтът "Курчатов" е пряко свързан и с появата на интернет в Съветския съюз, а след това и в Русия. На 1 август 1990 г. е създадена първата компютърна мрежа в национален мащаб "Релком". Тя се ражда в базата на института "Курчатов". Първото нещо, което правят, е да свържат компютрите в научните институти в Москва, Ленинград, Новосибирск и Киев. А на 28 август същата година се случва първата компютърна комуникационна сесия на територията на СССР с университета в Хелзинки.

Работата в института "Курчатов" днес

Максим Шеметов/TASS

Днес институтът обхваща различни отделни изследователски центрове, които работят по редица научни въпроси – всички те са обединени под чадъра на Националния изследователски център "Институт Курчатов".

Основните дейности на центъра продължават да са свързани с безопасното развитие на ядрената енергия, контролирания термоядрен синтез и плазмени процеси, ядрената физика, физика на твърдото тяло и свръхпроводимост, мезонна химия. Текат и сериозни изследвания в сферата на нано и биотехнологиите, създаването на нови материали и лекарства. Сред най-интересните проекти на института в момента е работата по намирането на решения за защита на хората от радиация в космоса, което би позволило дълъг престой в космоса и би помогнало на хората да се избавят от отрицателните спомени за рехабилитационни цели (като например лечение на хора, страдащи от т. нар. "афганистански синдром").

Представяме ви и руския енергиен сектор, обяснен в 4 въпроса!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.