Какво правят комунистите с дворянските имения и дворци?

През последните години на царска Русия, според различни данни, има около 40 хил. имения и десетки дворци. Собствениците на много такива имоти бягат от страната, оставяйки домовете си да бъдат разграбени от жителите на близките села. До наши дни се е запазила едва една десета част от именията и много от тях са разрушени или изоставени. С дворците положението е малко по-добро, но за много от тях съветските години са трудни.

Музеи

Болшевиките пощадяват много дворци и царски резиденции в Санкт Петербург. Още през 1918 г. музеи стават Екатерининският дворец в Царское Село, дворцовият и парков комплекс в Петергоф, Гатчинският дворец.

(вляво) Александровският дворец в Царско село, близо до Ленинград (сега Санкт Петербург) след освобождението на града от съветските войски; (вдясно) Жълтата стая на Екатрининския дворец преди Втората световна война

Всеволод Тарасевич/Дмитриев/Sputnik

Съдбата обаче си прави лоша шега с тези архитектурни ансамбли по-късно: всички те се намират отвъд или на границата на града и по време на Втората световна война са окупирани от германските войски. При отстъплението си германците разрушават и частично взривяват много постройки, изсичат или подпалват паркове (а от Царское Село изнасят знаменитата Кехлибарена стая). Съветската държава старателно и със свои средства реставрира всички постройки, но пък в Гатчино и досега текат реставрационни дейности.

Дворецът Гатчина близо до Санкт Петербург, съвременен изглед и през 1944 година

Руслан Шамуков/TASS

Съдбата е повече или по-малко благосклонна към Зимния дворец. След като се възстановява от революционните събития, той отваря врати като музей през 1920 година.

Зимният дворец в Санкт Петербург

Global Look Press, Sputnik

Много имения край Москва имат шанса да станат музеи - Остафиево, Абрамцево, Кусково. Кусково обаче е превърнато в казарма за курсантки от снайперисткото училище през годините на Втората световна война.

отляво надясно: именията Абрамцево, Дубровици и Кусково в Москва

Global Look Press

Живописното имение Архангелско също става музей, но му се налага да се постесни, защото на територията му построяват огромни корпуси на санаториум.

Архангелско музейно имение в Москва

Валери Шарифулин/TASS

Санаториуми

Това като че ли е най-популярното приложение за именията. Имения в Москва и най-близките райони на Подмосковието: Узкое, Валуево, Вороново и досега работят като санаториуми, а някои от тях са предоставени като домове за отдих на различни държавни ведомства.

Валуевско имение в Москва

Global Look Press

По времето на Сталин и по-късно санаториумите и пионерските лагери дори ще се строят в подобен, класически стил - с колони и пристройка към входа и дълги коридори с врати с "палати ". Ярък пример е санаториумът "Металург" в Сочи - той е построен през 1956 г., но спокойно може да мине за лятна резиденция на някой граф.

Ливадийски дворец в Крим

Аркадий Шайхет / MAMM / russiainphoto.ru

Разкошният Ливадийски дворец в Крим е бил вила за императорското семейство, а през съветско време става известен с факта, че в него е проведена Ялтенската конференция с участието на Сталин, Рузвелт и Чърчил.

Воронцовски дворец в Крим

Етингер/Sputnik

Воронцовският дворец в Крим след революцията става музей, но по-късно апетитното парче на брега на Черно море е превърнато в държавна вила. По време на Ялтенската конференция във Воронцовския дворец отсяда Уинстън Чърчил.
Дворецът в Масандра във винарската провинция на Крим преди Втората световна война работи като санаториум за болни от туберкулоза, а след известно време тук се настанява Институтът по лозарство и винарство Магарач. В крайна сметка дворецът става поредната вила на Сталин и генералните секретари след него.

Дворецът :Масандра: в Крим

Макс Ветров/Sputnik

Държавния учреждения и учебни заведения

Лефтеровски дворец в Москва

Creative Commons

В Лефортовския дворец на Петър I още през XIX в. са оборудвани казарми, а през съветско време той се превръща във военно-исторически архив, какъвто е и досега.

Крайпътен дворец,Твер

Дмитрий Симонов/Wikipedia

Екатерина II се разпорежда да бъдат построени няколко неголеми двореца по пътя от Санкт Петербург до Москва, за да може да си почива във всеки един от тях. И така крайпътните дворци към Твер и Велики Новгород след революцията стават домове на съвети на депутати, а по-късно последният стават дом на културата на Червената армия.

Крайпътен дворец, Торжок

Creative Commons

Друг крайпътен дворец на Екатерина II в град Торжок край Твер още през XIX в. е купен за нуждите на града и по различни времена тук са се намирали и женската гимназия, и началното училище, и вечерното училище за работническата младеж.

Крайпътен дворец, Стрелна

Лидия Василиева/Wikipedia

В края на 1980-те крайпътният дворец на Петър I в Стрелна става част от музейния комплекс на Петерхоф. Той също става жертва на германските войски, дълго време пустее, а после в него са настанени детски ясли.

Дворец на князете Голицини във Вяземи

Wetscherinin/Wikipedia

Прекрасният дворец на князете Голицини във Вяземи, където като малък поетът Пушкин често пребивава и където, според легендата, с промеждутък от няколко дни са нощували Кутузов и Наполеон, е бил какво ли не през съветско време. Първо приют за бездомни, после училище за парашутисти и танкисти (думата си е казала близостта до Кубинка – танков и авиационен гарнизон). По време на перестройката все пак дворецът става музей.

Хотели

Крайпътен дворец на Петър

Генадий Грачев//Wikipedia

В двореца на Петър за отдих в подстъпите към Москва (сега това е районът на метростанцията "Динамо") императрица Екатерина II отсяда само два пъти. След революцията тук има и лазарети, и отделения на полицията и различни народни комитети (министерства), а от 1923 г. в двореца се настанява Военно-въздушната академия "Жуковски". По време на втората световна война в този "Дворец на Червената авиация" е базирано командването на авиацията.
Сега дворецът принадлежи на градските власти и в него се организират тържествени приеми. На първия етаж работи музей, а в пристройките – хотел бутик Petroff Palace.

Бастиона на Петър I

Reklamade/Wikipedia

Можеш да се настаниш тук, сред стените, които помнят и руските царе, и съветските казарми, срещу 8100 руб. ($124) за една нощувка.
В Петербург необикновен хотел посреща гости в Бастиона на Павел I, бившия замък за забавления на малкия престолонаследник. По време на Гражданската война в крепостта е разположен щабът на бялата армия на генерал Юденич, после замъкът е използван за различни цели: детски дом, складове, военна комендатура и дори за банка. През Втората световна война обаче изгаря напълно и от него остават само каменните стени. Те са възстановени едва през 2000-те години.

Запознайте се с житейските правила на Сталин: Как безжалостно да вземеш властта и да ти се размине!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.