Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Историята на Русия и България се е преплитала и преди, но дипломатическите отношения между двете държави са установени официално едва през 1879 г. след създаването на Българското княжество. Първият представител на руските интереси в новата балканска държава е Александър Давидов - дипломат и участник в Руско-турската война (1877-1878). Той започва кариерата си в Лондон, но подобно на много руски славянофили от втората половина на XIX в. напуска Англия и тръгва на война, където застава начело на дружеството на Червения кръст в България. След известно време се разболява от тежка форма на коремен тиф и се оттегля от работата си, но скоро се възстановява и става първият руски посланик в България, където помага на младата държава да организира живота си.
Михаил Хитрово е дипломатически агент и генерален консул в България от 1881 до 1883 година. Неговите основни пристрастия са политиката и езиците. Руско-българският въпрос го интересува живо и това се отразява както в дипломатическата му дейност (той участва в създаването на Санстефанския мирен договор), така и в неговото творчество. Съпругата му е дъщеря на Алексей Толстой (известен руски писател, роднина на автора на "Война и мир" Лев Толстой). Той пише стихове и от време на време ги публикува в литературни вестници. Познава и "белия генерал" Михаил Скобелев и дори му посвещава стихове.
Друг талантлив писател, изпълнявал руски дипломатически мисии в България, е Николай Каулбарс (брат му Александър е министър на отбраната на Княжество България през 1882-1883). Фамилията им идва от древно аристократично семейство на шведски барони. През XVIII в. семейството на Каулбарс приема руско поданство и оттогава вярно служи на Руската империя и активно участва в нейния живот - по време на Руско-турската война (1877-1878) Николай Каулбарс ръководи пехотна дивизия и дори получава награда за храброст след преминаването на Балканите през януари 1879 година.
Както казва историкът Петър Куцаров, трудно е да се надцени приносът на Дмитрий Сементовски-Курило за решаването на "българския въпрос". Неговата мъдрост е достатъчна, за да се ръководи не само от собствените си интереси, но и от спецификата на развитието на българския народ. Той е един от първите в Русия, заговорили за важността на етническото самоопределение на българите. Областта на неговото влияние и интереси излиза извън рамките на руско-българските отношения: той допринася и за уреждането на конфликта между България и Сърбия.
Анатолий Неклюдов е друг руски посланик, чието бъдеще е предопределено още от утробата. Древното благородно семейство Неклюдови се корени в Русия през XV в. от германците, които служат в армията на Александър Невски. Представители на това семейство винаги са заемали ръководни постове, включително дипломатически. Повече за тях можете да прочетете в книгата "Стари портрети: семейна хроника" - основната литературна творба на Анатолий Неклюдов, посветена на семейството му.
С идването на съветската власт висшите държавни постове стават достъпни и за хората с по-скромно потекло. Ако споделяш възгледите на управляващите и работиш неуморно, Родината няма да ти забрави - точно както не забравя и Александър Пузанов. Ако живееше в имперска Русия, той вероятно щеше да си остане обикновен селянин, завършил енорийско училище. Но времената се променят и неговото старание и талант са забелязани. Той е назначен в Народната комисариата за държавен контрол на СССР, а след това се занимава с дипломатическа работа и представлявава СССР в Корея, Югославия и България.
Човекът, който помага на Тодор Живков да изгради комунизма в България, е Владимир Базовски. За разлика от предшественика му Фьодор Расколников, биографията на Базовски е блестяща: той участва във Втората световна война и се изкачва в кариерната стълбица със забележителна упоритост и постоянство - първо в родния си Новгородски регион, а след това и като посланик в България и в Унгария. Неговота работа не остава незабелязана и той влиза в историята: благодарение на дейността си в България Базовски става единственият руснак, получил Димитровската награда, най-висшето държавно отличие в Народна република България за приноси в областта на науката, изкуствата и културата. В родния му Новгород неотдавна бе поставена и негова мемориална плоча.
Вижте и тези 7 бележити български посланици в Русия!
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си