Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Йоахим фон Рибентроп, министърът на външните работи на нацистка Германия, пристига в Москва на 23 август 1939 г., хвърляйки в шок международната общност. Само преди месеци да си представиш, че министър от Третия райх би дошъл в Москва, за да обсъжда мир със Сталин и Вячеслав Молотов (външният министър на СССР), е немислимо.
Ултралевият СССР и ултрадясната нацистка Германия изглеждат естествено родени врагове. Хитлер непрекъснато говори за това, че Райхът придобива Lebensraum ("жизнено пространство") на изток, което значи завземане на териториите на СССР. Съветският съюз от своя страна пресира германския нацизъм от идването на власт на Хитлер през 1933 г. и се позиционира като главна антинацистка сила.
Както си спомня американският посланик в Москва Чарлз Болен, дори флагът със свастиката, който съветите издигат на летището при срещата с Рибентроп, преди това е използван само в антинацистките филми, снимани в столицата. Сега обаче Москва и Берлин преговарят за мир. И нещо повече.
Хитлер бърза, когато изпраща външния си минисър в Москва. През последните години райхът му се разширява: Аншлусът на Австрия (март 1938 г.), анексирането на Судетска област (септември 1938 г.), окупацията на останките от Чехословакия (март 1939 г.). Сега е ред на Полша – и Хитлер силно се нуждае от гаранции, че СССР няма да се опълчи на Германия.
Спешно е – нападението на Полша е насрочено за 25 август, армията е готова, всички заповеди са дадени. Хитлер трябва да действа бързо. "Така че решава да заложи всичко", казва "Историята на международните отношения" под редакторството на Анатолий Торкунов, редактор в Московския държавен институт по международни отношения. "На 21 август 1939 г. той се обръща към Сталин с молба да се срещне с Рибентроп не по-късно от 23 август".
Сталин се съгласява. Нещата вървят гладко: за постигането на споразумението са необходими само няколко часа. През нощта Молотов и Рибентроп подписват договора – и секретен протокол към него.
Самият пакт е съвсем стандартен договор за ненападение. СССР и Германия заявяват, че ще се въздържат от всякакви актове на насилие и всякакви съюзи, които не са приятелски настроени към другата страна, и ще останат неутрални, ако другата страна бъде нападната от трета държава.
На 22 юни 1941 г., 22 месеца след подписването, Германия нарушава пакта, атакувайки СССР с цялата си мощ. За Хитлер международните споразумения са просто листове хартия – и Сталин споделя това отношение. "Подписвайки пакта, Хитлер и Сталин са сигурни, че войната (между СССР и Германия) е неизбежна", пише Торкунов. Най-важното за пакта е секретният протокол, който помага на Сталин и Хитлер да се споразумеят за бъдещата съветско-германска граница.
"В случай на териториално-политическо преустройство на областите, съставящи Полската република, границата на сферите на интерес на Германия и СССР ще премие приблизително през реките Писа, Нарев, Висла и Сан", гласи протоколът. "Въпросът дали е от взаимен интерес да се запази независимата полска държава, може да се определи категорично само в хода на бъдещото политическо развитие".
"Бъдещото политическо развитие" заличава Полша от картата. На 1 септември 1939 г. 1,5 млн. войници на Вермахта нахлуват в Полша от запад, унищожавайки полската армия за две седмици и превземайки Варшава. На 17 септември Червената армия също влиза в Полша от изток, като на практика не среща никаква съпротива, и окупира всички територии в своята "сфера на влияние". По-късно през 1940 г. Москва принуждава три балитийски държави (Естония, Латвия и Литва) да се присъединят към СССР, като така завършва териториалната си експанзия.
Макар и непубликуван, протоколът трудно може да се нарече секретен – германските дипломати дават информация на своите колеги, така че скоро светът поне подозира за договорката между Москва и Берлин. "Има нарастващо убеждение, че... Германия и Русия са се споразумели за разделянето на Полша и че балтийските държави е трябвало да бъдат в руската сфера на влияние", пише The Guardian дни след подписването на договора. СССР обаче отрича съществуването на споразумението до 1989 година.
Днес позицията на руските лидери към пакта е умерена: няма с какво да се гордеем, но не е и причина за срам. "Съветският съюз... прави многократни опити да създаде антифашистки блок в Европа. Всички тези опити се провалят", заяви Владимир Путин през 2015 година. "И когато Съветският съюз осъзнава, че е оставен сам срещу хитлеристка Германия, предприема стъпки, за да избегне пряката конфронтация".
За разлика от Путин западните медии и учени традиционно критикуват пакта като порочен и неморален. Трудно е да се определи кой е по-близо до истината. "Разбира се, пактът е цинична сделка с дявола заради интересите на страната ни", признава историкът Алексей Исаев. Но това помага на СССР с подготовката за войната. "Стратегическото ни положение се подобрява през 1939 година. 300 км от старата граница до новата дават на СССР осезаема ползва по отношение на времето и разстоянието", твърди Исаев.
Работата е там, че СССР не е първата европейска сила, сключила подобна сделка с дявола. Двете водещи демокрации в Европа – Великобритания и Франция, отстъпват пред Хитлер отново и отново. Те му позволяват да ремилитаризира Германия, да разшири армията си и да анексира Австрия – и директно притискат своя съюзник Чехословакия да даде на Хитлер Судетска област по време на Мюнхенската конференция през септември 1938 година. За разлика от Сталин британецът Невил Чембърлейн и французинът Едуар Даладие не печелят нищо от сделките си с Хитлер – просто провокират агресора да завладява все повече и повече.
"Политиката на умилостяване е погрешна и контрапродуктивна, тъй като е невъзможно да се задоволи нацисткият безграничен апетит", отбелязва Торкунов, "Действията на Москва, толкова цинични, колкото и на Лондон и Париж, имат по-сериозна мотивация". С други думи, Сталин, разширявайки териториите си и печелейки време, действа неморално, но рационално – Чембърлейн и Даладие, опитвайки се да умилостивят Хитлер, действат както неморално, така и глупаво.
Знаете как завършва всичко. Невъзможно е било да се спре Хитлер с каквито и да било сделки – през Втората световна война светът дава 60 млн. жертви, за да го спре и да предотврати антиутопичното бъдеще, което би дошло, ако той беше спечелил. Що се отнася до пакта Молотов-Рибентроп, той остава една от многото срамни страници от историята на предвоенния период.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си