Макар че малцина от нас са срещали агенти от КГБ лично, без съмнение те знаят как да се държат. Някои от вас вероятно дори познават смъртоносния смесен боен стил, разработен от руснаците – "самбо" ("самозащита без оръжие"). Самбото, което познаваме днес, обаче е много далеч от това, което то представлява след Втората световна война. А всичко започва, когато съветите осъзнават, че биха могли да включат "приложното карате" в уменията си и да го обогатят с нещо повече от ритници и удари.
Като се има предвид, че в онези години страната може да обменя опит единствено с други социалистически страни, е чист късмет, че при едно официално държавно посещение в Куба през 1978 г. съветите се запознават с мъж на име Доминго Родригес Окендо (по-известен като Раул Рисо). Именно неговото "оперативно карате" става основата на физическото обучение на агенцията от този момент нататък.
Докато е в Куба, заместник-началникът на КГБ Владимир Пирожков е поканен от президента по онова време Фидел Кастро на тренировка на неговите офицери от службата за сигурност, които, освен всичко останало, са и бодигарди на Фидел. В основата на обучението на спецчастите в Куба е "оперативното карате", измислено от Раул Рисо.
Рисо е ученик на класическия стил от Окинава на Шорин-Рю. Той го усвоява в Япония през 1960-те и го пренася в Куба като майстор. За него обаче класическото карате е спорт за тепиха, а не за истински битки. На базата на Йошинмон Шорин-Рю, той разработва стил за спецслужбите, военните и правоохранителните агенции. Кубинският офицер в общи линии запазва най-"убийствените" движения от каратето, като ги свързва със специфични задачи за неутрализиране на врага. Рафинираният стил на Рисо насочва тези движения към уязвими точки от човешкото тяло и прилага различни трикове в боя... Кубинските офицери са участвали в конфликти по цял свят и могат да свидетелстват колко е полезно оперативното карате. "Каратето е оръжие на революцията", е популярно мото в Куба по онова време.
"Раул Рисо е единственият майстор, способен да адаптира изящните движения на японското карате за реалните боеве", спомня си един от руските му ученици Юрий Маряшин. "Най-важното е, че той изпробва всичко, което преподава, в Ангола, Мозамбик и Никарагуа".
Според майор-генерал Валерий Величко (автор на книгата "От Лубянка до Кремъл: нетуристически пътешествия около света", 2015 г.): "Експертите отбелязаха, че оперативното карате, разработено от Раул Рисо и използвано от кубинските спецчасти, превъзхожда всички западни аналози и дори традиционните източни дисциплини по практическите си характеристики".
Въпреки че официалната позиция на СССР за каратето не е еднозначна (на няколко пъти съветските власти се опитват да го забранят като капиталистически спорт), Пирожков е силно впечатлен от стила на Рисо. Когато се връща у дома, той докладва за него на шефа на КГБ Юрий Андропов, след което КГБ кани Рисо да обучава офицерите на съветската служба, които преди това използват самбо.
Майсторът пристига в Москва през ноември 1978 г. заедно със своя асистент и ученик Рамиро Чирино и в рамките на три месеца те провеждат ежедневни 12-часови тренировки за офицерите и инструкторите от КГБ.
През февруари 1979 г. 50 съветски офицери се явяват на изпити и официално получават статут на инструктори по оперативно карате. Само няколко от тях стават инструктори по стила Йошинмон Шорин-Рю – Юрий Маряшин (кафяв колан) и Валерий Самойлов (зелен колан). Маряшин по-късно създава своя версия на приложното карате, която се използва във физическото обучение в КГБ.
Няколко години по-късно, през 1982 г., агентите от КГБ заминават за Куба за обучение по оперативно карате, а през 1989 г. Москва отново кани кубински специалисти, за да изпитат уменията на бодигардите на президента Михаил Горбачов.
Оттогава оперативното карате се използва от руските служби за сигурност и Русия става единствената държава освен Куба, където този стил е възприет. През февруари 1990 г. СССР създава своя Федерация по Йошинмон, а през юли 1991 г. е създадена и Школата по Йошинмон Шорин-Рю на СССР. И двете организации се оглавяват от Юрий Маряшин.
През 2004 г. Раул Рисо е цитиран от медиите да казва: "Няма по-добри от руснаците в използването на оперативното карате на практика". Той умира през 2011 г., но остава в паметта на офицерите от руските служби за сигурност като мъдър и скромен учител.
Връщаме ви в златните години на съветското карате: защо Кремъл забранява това бойно изкуство!
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си