3 от най-гръмките въстания в съветския ГУЛАГ

Уст-Усинско въстание (1942)

Снимка архив

През зимата на 1942 г. в най-северния край на Съветския съюз, в Република Коми, избухва първото въстание в историята на ГУЛАГ. Удивителното в случая е, че то е организирано от началника на лагерния пункт "Лесорейд" край село Уст-Уса Марк Ретюнин.

В миналото Ретюнин е престъпник, осъден за хулиганство. Той остава в лагера като волнонаемник и скоро го оглавява, като поддържа добри отношения както със затворниците, така и с охраната. Това, което кара Марк Ретюнин да действа, са упоритите слухове, че се готви масов разстрел на затворници "за контрареволюционна дейност".

На 24 януари, след като обезоръжават охраната, над 100 затворници напускат лагера и устройват атака на близките села. Те влизат в схватки с органите на реда и освобождават затворниците в местните арести.

В резултат на няколко битки с подразделенията на Военизираната охрана (ВОХР), отрядът от затворници е разгромен, а самият Ретюнин се самоубива. Органите на реда губят 33 души. Убити са 42 въстаници, а други 50 са осъдени на смърт.

Норилското въстание (1953)

Архив на УФСБ

В най-голямото въстание в историята на ГУЛАГ, което по-скоро напомня на всеобща стачка, участват над 16 000 затворници от Горлаг (Планинския лагер) край Норилск.

След многократните случаи на разстрел на затворници от страна на охранители, хиляди отказват да излязат на работа. Те организират самоуправление и тръгват на все още безкръвно противостояние с властите. Бунтовниците искат да се сложи край на произвола на охранителите, да се смени ръководството на лагера и да се подобрят условията на живот.

Администрацията прави някои отстъпки. Разрешени са кореспонденцията и свижданията, но на основните искания не се обръща внимание, което принуждава бунтовниците да продължат стачката си.

70 дни след началото на въстанието, на 4 август 1953 г., властите организират щурм, в който са убити 150 затворници. Въпреки това Норилското въстание постига целите си – на следващата година Планинският лагер е разформирован.

Кенгирското въстание (1954)

Бессмертный барак

Това е най-международното въстание в историята на ГУЛАГ. На 16 май 1954 г. над 5200 затворници се вдигат на бунт в 3-о отделение на Степния лагер (Степлаг) в казахското село Кенгир. Причина за въстанието е разстрелът на 13 души от охранителя предишната вечер, опитали се през нощта да проникнат в женската половина на лагера.

Сред въстаниците има украинци, хора от Прибалтика, руснаци, немци, поляци, унгарци и дори американци и испанци. Те прогонват охраната от лагера и поемат контрол над него.

В продължение на цял месец Степлаг е нещо като революционна република. Въстаниците си създават правителство, отряди за самоотбрана, въоръжени с железни пръти и коктейли Молотов. Появяват се и отдели за разузнаване, контраразузнаване и пропаганда. Много от затворниците имат зад гърба си военен опит от Руската освободителна армия, Организацията на украинските националисти и отрядите на прибалтийските "Горски братя".

Призивите на въстаниците да им се позволи да се срещнат с лидерите на СССР и да се смекчат условията в лагерите са игнорирани. На 26 юни части от Съветската армия и милицията с помощта на пет танка Т-34 тръгват на щурм, който завършва с гибелта на 46 затворници и завръщането на Степния лагер под контрола на администрацията.

Вижте и тези 6 известни руснаци, които са изпратени в ГУЛАГ!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.