Бели имигранти в България, за които сигурно сте чували

В началото на XX век около 1,16 милиона руснаци, водени от ужасите на Гражданската война, напускат родината си. Близо 35 000 руски мигранти избират България за свой нов дом, а 7000 от тях са представители на руската интелигенция. От 1920-те години в България живеят и работят учени, писатели, художници и театрални дейци от руски произход.

Медицинският факултет на Софийския университет

Алексей Янишевски

Архивна снимка

През 1920-30-те години най-авторитетната и многобройна група руски мигранти се установява в Софийския университет, някои от които остават в България, а някои продължават скитанията си из европейските университети. Но и до днес резултатите от тяхната работа в България все още могат да се използват. Така например бактериологът Сергей Абрамов прекарва едва 3 години в България, но успява да основе катедрата по обща патология в Медицинския факултет на СУ.

Руските учени се побългаряват по различен начин: Алексей Янишевски, например, основателят на неврологията в България, идва в София по договор през 1922 г. и организира в столицата катедра и университетска клиника по нервни болести и ги ръководи до смъртта си през 1933 година. По подобен начин се развива и животът на основателя на българската физиологична химия Василий Завялов и на професора по психиатрия Николай Попов. Основателят на Катедрата по хистология и ембриология Александър Манковски обаче се установява в България почти случайно. Той тръгва за Варшава, за да направи подобна катедра там, но преминаването му през България е възпрепятствано от стачка на транспортните работници. Като научават за това в университета, решават да го примамят към себе си. В крайна сметка той се съгласява да се откаже от Варшава за сметка на София и не само оглавява катедрата, но и отваря едноименния институт.

Как Иван Бунин минава покрай България

Георги Василиевич Трунов/Wikipedia

Една от най-известните фигури на руснака в чужбина Иван Бунин – той също остава в България, но не за дълго. Предполага се, че Бунин е щял да си сътрудничи със Софийския университет и кандидатурата му дори е одобрена от Академичния съвет на СУ. Но за 1920-те години, в които бъдещият нобелов лауреат остава в България, той претърпява 2 големи неприятности, които го принуждават да напусне страната – това са терористична атака, на която Бунин по случайност не става жертва, както и ограбване в хотел. Но е справедливо да се каже, че именно от България през годините на икономическата криза Бунин получава материална помощ - от приятеля си, руския писател-емигрант Александър Фьодоров, който превежда стиховете на Иван Вазов на руски език.

Познанства от детството

Художникът Вадим Лазаркевич в кабинета си

Централен държавен архив, София/Wikipedia

Много е вероятно любимата ви детска книга да ви е любима именно благодарение на илюстрациите на руския емигрант Вадим Лазаркевич. В продължение на 40 години той издава около 500 книги, повечето от които са за деца: колекции от приказки, азбуки и детски списания. Сигурно сте виждали неговите работи в книгите на Светослав Минков ("Маскираната лисица", "Захарното момиче"), Ран Босилек ("Ежко-Бежко", "Косе-Босе"), Елин Пелин ("Петльо и Лиса", "Сватбата на Червенушко", "Трите баби") и др., както и много преводни детски книги на писатели като Александър Пушкин, Вилхелм Хауф, Майн Рид, Ръдиард Киплинг, Ханс Кристиан Андерсен, Хенрик Сенкевич.

Погледнете нагоре

Ad Meskens/Wikipedia

Следващият път, когато посетите църквата "Свети седмочисленици" в София, катедралната църква във Варна или църквата "Рождество Христово" в Шипка, вдигнете глава и ще видите стенописите на друг известен художник от руски произход - Николай Ростовцев. Той изрисува общо 26 български църкви, а през 1930-те години изписва около 40 изображения от древни паметници, като по този начин допринася за опазването на българското културно наследство.

Български театър с руски корени

Николай Масалитинов

Архивна снимка

Артистите на Московския художествен театър, който влиза в историята като "групата на Качалов", срещат гражданската война по време на турне. През 1919 г. трупата първо посещава Истанбул, София, а след това се озовава в Западна Европа. До 1921 г. съдбата им е неясна, но след това съветското правителство дава да се разбере кой е и кой не е желан в страната. Сред "неудобните" артисти е и Николай Масалитинов, който става основател на професионалното театрално изкуство в България. Дъщеря му Таня Масалитинова е ярък пример за това как потомците на руските артисти-емигранти съставят редица известни фигури от българската култура.

Разказваме ви още за Бялата емиграция: защо хиляди руснаци избират България?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.