Най-странните лекове, използвани от руските монарси

Руските царе са всеотдайни и истински православни християни, така че за тях всяко лекарство, предлагано от протестант или католик, е разглеждано с повишено внимание. Дори в случай на реална опасност царете първо биха помолили за помощ от местните жители. Разгледахме най-странните лекове, които руските царе прилагат над себе си.

Кръвопускане – с използване на хищни птици

H. Humphrey (CC BY 4.0)

Венесекцията или флеботомията е една от най-често срещаните медицински практики, извършвани от хирурзите от древността до края на XIX век, прилагана от над 2000 години. При липсата на други лечения за хипертония, кръвопускането е популярно като метод, който временно успокоява пациентите и ги кара да се чувстват по-добре.

Първото записано кръвопускане върху цар е направено на Михаил Фьодорович (1596-1645), първият Романов. Синът му Алексей Михайлович (1629-1676) е запален ловец на соколи, така че кръвопускането за него се извършва по най-странния начин: от сокол, който е поставен на ръката на царя и "пуска кръв", като го кълве с клюна си.

Алексей иска от болярите си да му извършат кръвопускане. Германският пътешественик Августин Майерберг описва, че един път, когато благородникът Родион Стрешнев се опитал да откаже (обяснявайки, че е стар и слаб), Алексей го ударил по лицето и го ритнал отзад, крещейки: "Нищожество, да не би да не вземаш суверена си за нищо? Възможно ли е кръвта ти да е по-достойна от моята?", Стрешнев трябвало да съобрази.

Скъпоценни камъни - любовта на Иван Грозни

Иван Грозни показва съкровищата си на английския посланик

Александър Литовченко/Михайловски дворец

Московският цар Иван Грозни (1530-1584) вярва в лечебната сила на скъпоценните камъни. Панагията на Иван Грозни (медальон с икона, носен на врата) съдържа "лечебни" парчета перла и сапфир. Джером Хорси, английски дипломат в Москва, описва Иван Грозни, показващ скъпоценните си камъни и разказващ за техните сили.

"Той постави червен корал и тюркоазен камък на ръката си; и нещастният мъж посочи тяхната промяна в цвета като ефект от болестта, която отравя кръвта му и която съответно ще се окаже фатална. "Диамантът носи яростта и лукса", казал Иван по думите на Хорси. "Рубинът е най-близък до сърцето, мозъка, енергията и паметта на човек. Изумрудът има характер на дъгата; този скъпоценен камък е враг на нечистотата. Сапфирът, в който [намирам] голяма наслада; запазва и увеличава смелостта, радва сърцето. Всичко това са прекрасни дарове от Бога, тайни в природата и въпреки това [Бог] ги разкрива за човека да ги ползва и съзерцава, като приятели на благодатта и добродетелта и врагове на порока".

Алкохол - първата водка в Русия е продавана в дрогерия

Георги Шуклин (CC BY-SA 1.0)

Отначало високоалкохолните спиртни напитки се появяват в Русия като вид лекарство. Около XIV-XV век на един от европейските търговци е представен един вид "водка" на московските князе. Самата дума "водка" на руски език се появява за пръв път в началото на XVI век и означава тинктура от спиртна билкова напитка с високо съдържание на алкохол. Вероятно през същата епоха царските слуги започват да произвеждат малки количества спиртни напитки, дестилирани от европейските вина. Тези "водки" се продават в аптека на Червения площад в Москва и могат да бъдат закупени само от най-заможните московчани, защото струват цяло състояние.

Вината са използвани и като лечебно средство: за загряване на тялото и провокиране на изпотяване. Когато Михаил Фьодорович лежи умиращ, лекарят му се опитва да "почисти черния му дроб", като използва затоплен рейнвейн (греяно вино). Но царят така или иначе умира.

Рог от еднорог – "тестван" с гълъби

Свободни източници

През Средновековието съществува вярване, че еднорозите пасат земите, които никога не са посещавани от човек. За ранните руски царе еднорогът е символ на сакрална духовна сила. Използван е върху царския печат на Иван Грозни. Текстове за чудодейната сила на еднорозите и техните рога се разпространяват в Русия още преди XVI век, а Иван Грозни разполага с жезъл, създаден от "рог на еднорог", който най-вероятно е бил просто рог на кит нарвал.

Смята се, че "рогът от еднорог" (и прахът след смилането му) е универсална противоотрова. През 1654 г. Алексей Михайлович поръчва рог от Любек, Германия. Следващата година на царя се предлагат три рога за 11 000 рубли. Рогът е почти 50 пъти (!) по-скъп от златото по онова време.

И как е провеждана експертизата? Д-р Клеър Грифин, изследовател от Кеймбриджкия университет, пише, че гълъбите са използвани за тестване на отровите в камерите на московския цар. Единият гълъб е хранен с арсен, вторият - арсен и рог на прах, а третият - рог на прах и арсен след него. Първият път и трите гълъба оживели; след повторния опит оцелял само третият - това доказа "автентичността" на рога. Но през 1669 г. царските лекари отказали да използват рога, след като направили свои собствени изследвания - и всъщност установили, че той принадлежи на кит на нарвал, "морски еднорог". През XVIII век остарелите вярвания в лековете бавно започват да отминават.

Арсен

Raike (CC BY-SA 3.0)

Иван Грозни води война срещу древната руска аристокрация – Рюриковичите, князете и болярите, които замислят свалянето му от трона. Иван активно използва отрови. През 1570 г. той кани немския лекар Елисей Бомелиус да подготви отрови за убийството на враговете му. Но, страхувайки се да не бъде отровен, Иван ежедневно приема малки количества арсен, най-разпространената и лесно добивана отрова на онова време, за да развие устойчивост към него и да издържи на възможно отравяне.

Московските царе през XVI-XVII век имат правило, че всяко ястие, което ядат, трябва първо да бъде тествано от слугите им, и, ако лекар приготвя лекарство за царя, лекарят винаги изпива няколко пъти количеството на лекарството, което царят взема – така че би било по-трудно да се отрови суверенът. Химическо разследване на тялото на Иван през 1965 г. обаче показа, че царят е умрял от отравяне с живак.

А знаете ли откъде произлизат символите на руската монархия?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.