3 невероятни подвига на съветските войници по време на Сталинградската битка

1. Къщата на Павлов

Яков Павлов на фона на разрушената къща

Георги Зелма/Sputnik

В средата на септември 1942 г. части на 6-та немска армия проникват в центъра на Сталинград. Яростни схватки се водят за всяка сграда, която може да стане препятствие по пътя на немците към Волга.

На 17 септември старши лейтенант Яков Павлов получава заповед да се укрепи в четириетажна жилищна сграда на площад "9-ти януари" в самия център на града, отбивайки оттук неголям немски гарнизон. Това място се превръща в знаменитата "Къща на Павлов" – крепост, в която 31 бойци на Червената армия в продължение на два месеца отблъскват вражеските атаки.

Въпреки влязлото в историята име, отбранителният дом през целия период на обсадата е под командването на лейтенант Иван Афанасиев, който се присъединява към Павлов с взвода си.

"Нямаше и денонощие, в което нацистите да оставят къщата ни в покой. Гарнизонът ни, без да им позволява да изминат и крачка нататък, за тях беше трън в очите. Ден след ден те усилваха обстрелите, решили, видимо, да изпепелят къщата. Веднъж немската артилерия обстрелваше цяло денонощие без прекъсване", спомня си в мемоарите си Павлов.

От покрива, прозорците и мазето съветските войници стрелят по атакуващия враг. Там в мазето се крият останалите мирни жители. От Волга през нощта, под непрекъснат обстрел, им носят храна, вода и боеприпаси. "Къщата на Павлов" ту запазва контакт с останалите съветски войски, ту остава отрязана, като се превръща в самотен остров на съпротивата.

На 19 ноември Червената армия започва операция "Уран" по обкръжаването на 6-та армия, блокирана в Сталинград благодарение на упоритата съпротива на съветските войници. А след седмица в контранастъпление влизат и защитниците на "Къщата на Павлов" заедно с другите съединения на 62-ра армия.

С добрата си отбрана гарнизонът от знаменитата къща за целия период на обсадата губи едва трима души. Днес е невъзможно да се изчислят загубите за немците, но е ясно, че става дума за стотици.

2. Подвигът на Михаил Паникаха

Музей-панорама на Волгоград

През март 1942 г. морякът от Тихоокеанския флот Михаил Паникаха по собствено желание е изпратен на съветско-германския фронт. Есента на същата година 833-ти пехотен полк се оказва в самия ад на Сталинградската битка в боевете за завода "Червения октомври" на брега на Волга.

На 2 октомври по време на немското настъпление срещу полка седем германски полка пробиват отбраната и доближават окопите. Паникаха, въоръжен с две бутилки запалима течност, пропълзява до главния вражески танк.

На разстояние 40 м от целта той замахва, за да хвърли бутилката, но в същия момент, пробита от куршум, тя залива лицето на униформения със запалителна течност.

Въпреки това превърналият се в горящ факел Михаил Паникаха не се втурва обратно към своите. Напротив, той се затичва към главния танк и разбива втората бутилка в решетката на двигателя.

"Огромна експлозия и дим погълнаха героя заедно с подпалената от него нацистка машина", пише командващият 62-ра армия генерал-лейтенант Василий Чуйков.

Немското настъпление е възпрепятствано.

3. Островът на Людников

Иван Илич Людников край паметника "Острова на Людников"

Mchpv (CC BY-SA 4.0)

Островът на Людников съвсем не е остров на Волга, както може би сте си помислили. Под това име в историята влиза героичната отбрана на 138-ма пехотна дивизия на полковник Иван Людников в неголям участък на завод "Барикада".

От средата на октомври частите на 62-ра армия правят опити да удържат територията на завода и да не допускат немските войски на брега на Волга. Но на 11 ноември всички цехове на "Барикада" са загубени.

Само малък участък остава под контрола на остатъците от 138-ма пехотна дивизия. Притиснати към Волга и обкръжени от врага от три страни, войниците се окопават на миниатюрен участък земя с размер 700 на 400 метра.

Снабдяването им чрез катери от левия бряг на Волга се осъществява под постоянен вражески обстрел. Не е по-добро и положението с "въздушния мост". "Летците, майстори на нощните полети на тихите По-2, също се опитваха да помогнат на защитниците на "Барикада". Те изхвърляха над "острова" чували с патрони, сухари. Но нашата земя беше толкова малка, че торбите падаха зад фронтовата линия на разположение на врага или във Волга", пише Людников. (А. Исаев. "Митове и истина за Сталинград". М. 2013 г.). Случва се войниците да воюват цял ден с по един сухар в джоба.

Руините на бившия дом на директора на "Барикада", в който се намира командният пункт на 138-ма пехотна дивизия

AntiSR (CC BY-SA 4.0)

"Бяхме въшлясали, гладни, но в един момент настъпи настървяване, вече не изпитвах никаква жал нито към себе си, нито към немците. Биехме се за всяко парче стена с пределна жестокост, а през нощта и ние и немците изпълзявахме напред или се опитваме по заводските комуникации и тунели да се придвижим – ние, за да се доберем до храна и боеприпаси, немците – за да ни хвърлят във Волга. Постоянни стълкновения на малки групи в ръкопашен бой...", спомня си редник от дивизията Миля Розенберг (А. Драбкин. "Я дрался в Сталинграде. Откровения выживших". М., 2012 г.).

На 21 декември частите на Червената армия свалят блокадата на 138-ма дивизия. В наши дни на територията на "острова" са разположени три братски могили на съветските войници. Броят на погребаните само в една от тях е от над 1000 души. Данни за другите две погребения няма.

Разказваме ви кои са трите основни фактора за победата на Червената армия в Сталинградската битка!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.