Кои са юродивите и защо са почитани от руските царе?

Когато през 1570 г. цар Иван Грозни с войските си стига до гр. Псков, той възнамерява жестоко да накаже жителите на града за поредния опит да спорят с московския цар. Псковчани, очаквайки страшното клане, все пак посрещат Иван с хляб и сол. Но след това, както свидетелстват летописите, се случва странна случка.

От тълпите се отделя гол човек, покрит с мръсотия, който протяга ръка към царя с парче сурово месо: "Да не би Ивашка да си мисли, че е грях да изядеш по време на пост парче месо от някакво животно, а не е грях да изядеш толкова човешко месо, колкото той вече е изял?", ехидно пита беднякът. Той намеква за зверствата на Иван, който безмилостно подчинява на Москва останалите градове по руските земи.

Кой може да нагруби царя и да остане невредим? Само светият глупак. И той е един от тях - Николай Псковски или Салос (салос на гръцки означава "свят глупак"). Според преданието тогава той спасява Псков от клането – царят се засрамва от жестокостта си и напуска града.

Блажените в Рус

Александър Македонски пред Диоген, 1787 г.

Иван Тупилев

Блажените са известни и в Древна Гърция (най-знаменитият от тях е Диоген Синопски, който живее в делва), и в мюсюлманските страни (суфи), и в Индия (бхакти), и в будистките региони (ньонпа) – във всеки случай имат своите особености. В православната традиция се наричат "юродиви" и дори "похаби". Не е случайност, че думата "юродив" звучи сходно с "урод". Правилно е тези хора да се наричат "юродиви заради Христа" – това подчертава, че поведението на блажения не е резултат от психическо заболяване, а религиозен фанатизъм.

Това е и разликата между "светите глупаци" и шутовете – последните се държат комично и провокативно само по време на празници. За юродивите екстатичната лудост е целият им живот.

В Рус понятието "юродивство" идва от православна Византия. Най-ранният известен ни руски "свещен глупак" Исидор живее в Ростов през втората половина на XV век. Прозвището му е "Твердислов" – видимо защото постоянно повтаря една и съща дума или фраза. Исидор живее край блато, а вместо дрехи използва дрянови клони. Казват, че е разобличавал княжеската власт. През XVI в. посмъртно е причислен към светците.

Исидор Твердислов

Свободни източници

Именно през XVI в. юродивството става истински популярно в Рус. Светият глупак Аркадий от Вязма, според преданието, е бил надарен със способността да вижда змии, криещи се във вази и саксии, като многократно ги "гонел", разбивайки тези саксии. В Ростов се появява Иоан Власати, а в Москва през 1547 г. е канонизиран живелият век по-рано Максим Московски, който, според легендата, бродел гол. Макар почти нищо да не е известно за живота му, той също се прочува като "свят глупак".

Също като Максим гол ходи и най-знаменитият московски юродив – Василий Блажени – в чест на когото е наречен храмът на Червения площад. В житието му се случват всички класически предания за светите глупаци: ходи гол, буйства сред лавките на пазарите, троши посуда и, разбира се, вини царя за жестокостта му. Може да се каже, че с поведението си юродивите се стремят да приличат на Христос, който ходи в дрипи, проповядва и е гонен от властите.

Катедралата "Василий Блажени" в Москва

Legion Media

Юродивството и юродивите са пропагандирани от самия цар Иван. Известно е, че той помага с носенето на ковчега на Василий Блажени и именно по негово време към светците са причислени Прокопий, Йоан Устюжски и Максим Московски. Бъдещият първи московски цар се опитва да покаже своята истинна религиозност и дори набожност – според гръцката православна традиция именно юродивите са най-истинните и безкористни вярващи. Така че за Иван тези действия са елемент от религиозната и социалната му политика.

Светци или мошеници?

Максим Блажени. Икона от XVIII век

Свободни източници

При сина на Иван Грозни Фьодор Йоанович (1557-1598), набожен и тих цар, руското юродивство преживява разцвет. Веднага след възцаряването на Фьодор на гроба на Василий Блажени започват да се случват чудеса, а през 1588 г. юродивият е канонизиран и погребан на двора на Покровския събор, който оттогава започва да се нарича "Василий Блажени". Забележително е, че това тържество цели да съвпадне с посещението на константинополския патриарх Йеремия в Москва. Московският цар и църковните власти искат да покажат благочестието си на височайшия си гост.

Със светците винаги съседстват грешници. Към 1630-те години църковните власти разбират, че мошеници често се възползват от феномена на юродивството. Патриарх Йоасаф през 1636 г. пише: "Някои се преструват на малоумни, а след това ги виждат като целоумни", а през 1646 г. той забранява да допускат юродивите в храмовете, тъй като "от виковете и писъците им православните християни не чуват божествените пеения". В този период "истински" юродивите в представите на народа се смесват с душевноболните и слабоумните, чието безумие им придава "свят ореол". Такива хора често биват наричани "благоюродиви".

Катедралата "Василий Блажени" в Москва

Legion Media

В широките маси юродивството става популярно именно през XVII в., когато се оформя болшинството от "народни" жизнеописания" за дейността на тези хора. Въпреки случаите на мошеничества, юродивите продължават да бъдат добре дошли в царските покои.

Гръцкият православен свещеник и писател Павел Алепски, син на Антиохийския патриарх Макарий III, дошъл в Русия през 1654-1656 г., пирува заедно с патриарх Никон и вижда с какви почести домакинът се отнася към юродивия: "В този ден патриархът положи на масата до себе си новия Салос, който постоянно ходи гол по улиците. Имат голяма вяра в него и го почитат безмерно като свят и добродетелен човек. Името му е Киприан; наричат го Човек Божи. Патриархът постоянно му подаваше храна от собствените си ръце и го поеше от сребърни чаши, от които и сам пиеше. При това той получи последните капки в устата си, за освещаване, и така беше до края на угощението. Бяхме удивени".

Отрицание и възраждане

"Василий Блаженный (Моление)". Трета част от трилогията "Святая Русь", 1994 г.

Sergei Kirillov (CC BY-SA 3.0)

Изненадата на архидякона не е случайна: гръцката православна църква по онова време смята почти всички юродиви за мошеници. През 1666 г. Макарий III и синът му Павел отново идват в Москва, за да участват в Големия московски събор, който осъжда лъжеюродивството в специален канон. Постепенно почитта към юродивите намалява: от 1659 г. Василий Блажени престава да бъде споменаван в Успенския събор на Кремъл, а през 1682 г. си го спомнят само в Покровския храм, където е погребан.

Окончателен удар по юродивството нанася Петър Първи. Той пише: "Такива глупаци... нанасят голяма вреда... на отечеството. Нека всеки благоразумен разсъди колко хиляди такива мързеливи просяци има в Русия... които със своето нахалство и лукаво смирение се хранят с чуждия труд... Наистина, няма по-беззаконен чин хора!". От началото на XVIII в. за юродивство могат да те хвърлят в затвора или да те изпратят в изгнаничество. Но въпреки това още дълго време из Русия бродят "блажените", поклонниците и пилигримите, скитащи "заради Христа" и експлоатиращи привързаността на руския народ към "светите глупаци".

По време на постсъветската реабилитация на православната вяра и православната църква феноменът на юродивството отново оживява. През 1988 г. на Поместния събор на Руската православна църква е канонизирана блажената Ксения Петербургска, която живее в столицата през XVIII век. И това не е последният случай в най-новата руска история.

Вижте още 7 от най-почитаните руски светци и разберете какво общо имат с юродивството!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.