ФОТОГАЛЕРИЯ: Какво се е случвало в московското метро през годините на Великата отечествена война

1) Към 41-а, когато Втората световна война доближава територията на СССР, в Москва вече са изградени три линии на метрото с 21 станции. По време на войната през деня метрополитенът превозва пътници, а през нощта се превръща в бомбоубежище. През 1941 г. при бомбардировките на станциите са укриват общо до 13,9 млн. души. През 1942 г., когато въздушните нападения стават по-редки - до 303 хиляди. Последният снаряд пада в Москва през юни 1943-а, но метрополитенът запазва статута си на бомбоубежище до самия край на войната.

На станция "Маяковская"

Аркадий Шайхет/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

2) Първият сигнал за въздушна тревога прозвучава в Москва месец след началото на войната на 22 юли 1941 година. Тогава на станциите и в тунелите се скриват около половин милион души. На следващия ден въздушните набези се повтарят и един от снарядите поврежда тунела между станции "Смоленская" и "Арбатская", а друг уцелва естакадата на метромоста, трети се взривява на входа на "Арбатская". Загиват десетки души, включително и при мелето на входа на метростанцията. Тогава се определят правила за ползване на метрото като бомбоубежище.

Театър "Е.Б. Вахтангов" на Арба след нацистки бомбардировки в нощта на 23 срещу 24 юли 1941 г.

Василий Малишев/ТАСС

3) През военните години метрополитенът работи до 22 часа, а след това до 5 сутринта по станциите се настаняват хора. При обявяване на въздушна тревога, влаковете веднага спират и сътрудниците на метрополитена се подготвят да приемат граждани. Най-страшните бомбардировки за Москва са през октомври и ноември 1941 година. През това време движението на влаковете се спира за периода 17-19 часа. Московчани се настаняват за нощуване във вагоните, на станциите и в тунелите.

Архивна снимка

4) Според данни на метрополитена общо на станциите са били разположени 3,8 хил. детски креватчета и 4,6 койки за възрастни. На платформите са монтирани чешми за пиене и са оборудвани 25 тоалетни помещения. На станциите постоянно дежурят лекари. На децата вечерно време се раздават мляко и бял хляб. Освен това на някои станции прожектират и филми.

Бомбоубежище на "Маяковская"

Аркадий Шайхет/russiainphoto.ru

5) През ноември 1941 г. на станция "Курская" се създава филиал на историческата библиотека. "Идвам почти всеки ден. Не защото пътувам до дома през тази станция, а специално, за да прочета вестници и друга литература... Единственият недостатък, който не може да бъде отстранен, е течението от движението на влаковете и непрекъснатият огромен поток от пътници", пише в отзивите си един от читателите. 

Библиотеката на ст. "Курская"

Архивен фонд на Москва

6) Станция "Чистие пруди" (тогава тя се нарича "Кировская") е  затворена за пътници и преоборудвана за нуждите на Генералния щаб. Оперативното командване, оглавявано от Йосиф Сталин, в началото на войната се намира в сграда, разположена близо до входа на метрото, откъдето с асансьор може да се спуснеш до подземния комплекс на командния пункт и по пешеходния преход да стигнеш до станцията.

Платформата на ст. "Кировская"

ТАСС

7) Платформата е затворена с шперплатена преграда от преминаващите влакове, пред ескалаторите е поставена железобетонна стена, която би спряла взривната вълна при пряко попадение на авиобамба. Други военни командни пунктове се помещават на "Красние ворота", "Белоруская" и "Площад Свердлов" ("Театралная").

Подготовка за честване на 7 ноември 1941 г.

Sputnik

8) Въпреки бомбардировките московският метрополитен продължава да превозва милиони хора. Единственият ден за цялата история, в който метрото отваря със закъснение, е 16 октомври 1941 година. Ден преди това съветското ръководство взема решение да унищожи метрополитена, за да не го предаде на врага, а вагоните и оборудването – евакуирано в тила. През нощта на 15 срещу 16 октомври вече се подготвя наводняването на станциите, започва рязането на електрическите кабели и демонтирането на ескалаторите, но на сутринта решението е отменено и в 18:45 ч. движението на влаковете е възобновено. При все това част от оборудването все пак е евакуирано в Узбекистан, а в Москва остават само 105 вагона. Ако преди войната от 1941 г. метрополитенът е превозвал 27 млн. пътници месечно, то през октомври 1941-а те са само 8 млн. (днес метрополитенът превозва толкова хора за по-малко от денонощие!).

Брониран влак на Московското метро, 1943 година. Архивен фонд на Москва

Mos.ru

9) По време на войната, когато мъжете са на фронта, в метрото работят основно жени. Първият "женски влак", който управляват само жени машинистки, се появява на 8 март 1942 година. Те продължават да работят в метрото и след войната. В някои депа (например в Сокол) се произвеждат корпуси на мини и снаряди.

Старши машинист в депо "Северное", 1949 г.

Анатолий Гаранин/Sputnik

10) Въпреки военното положение в метрото продължава строителството на нови станции и нови линии. През 1943 г. под река Москва е прокаран тунел от "Театралная" до "Автозаводская", през 1944-а - от "Курска" до "Измайловский парк". На седем станции в Москва са поставени табели "Построено през дните на Отечествената война".

Строителство на Арбатско-Покровската линия в Москва

Анатолий Гаранин/Sputnik

А сега ви предлагаме един поглед отблизо към 9-те най-интересни скулптури в Московското метро!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.