Оцелява ли великата княгиня Анастасия при разстрела на семейство Романови?

Кой създава легендата за Анастасия?

Анастасия

Public domain

Не можем да кажем със сигурност защо е "избрана" точно Анастасия, но причината вероятно се крие в това, че тя е най-малката дъщеря на император Николай II и Александра Фьодоровна - родена през 1901 г. четвъртата в семейството. След нея на бял свят идва само Алексей, дългоочакваният наследник, през 1904 година.

Няма ясни данни или писмени доказателства за конкретен човек, създал тази легенда. Дори и в руската история има много самозванци, които се самообявяват за спасени кралски особи: има трима фалшиви Дмитриевци (всички те се представят за сина на Иван Грозни), а Емелян Пугачов, казашки революционер от 1770-те, твърди, че е Петър III, избягал от убийството си.

Какви са обстоятелствата около раждането на Анастасия?

Портрет на императрица Александра Фьодоровна с дъщеря ѝ Анастасия Николаевна Романова

Бундесархив

Преди да се роди Анастасия, нейната майка императрица Александра много иска да зачене наследник. Тя вече има три дъщери; но според руските закони за наследство велика княгиня може да наследи трона само когато всички мъжки линии за наследство са приключили. Така великият княз Михаил Александрович, по-малкият брат на Николай II, е следващият по ред. А това не се харесва на управляващото семейство, и по-специално на императрица Александра.

Александра се отдава на мистицизъм. През 1901 г. на руския двор се появява хипнотизаторът и шарлатан на име Антелм Низе Филип.

Антелм Низе Филип

Public domain

Методите на Филип са наистина "впечатляващи": например той подарява на Александра икона с мъничка камбана, която "ще я предупреди, ако хора с лоши намерения я приближат". Филип също "предсказва" раждането на син, а скоро се ражда Анастасия, за разочарование на мнозина от кралското семейство (с изключение на майката и бащата, разбира се). "Аликс роди дъщеря - отново!" - пише Мария Фьодоровна, майката на Николай, на дъщеря си великата княгиня Ксения Александровна.

Коя е Анастасия?

Анастасия и Николай II пушат

Public domain

Няма много информация за личния живот на Анастасия, най-вече защото не е нещо особено и много различно от живота на другите царски дъщери. Тя получава образование у дома, въпреки че не е старателна ученичка. Обича да пее и танцува и често рисува акварели.

Императрица Александра, Татяна Николаевна и Анастасия Николаевна

Public domain

По време на Първата световна война Анастасия, също като сестрите си, доброволно става медицинска сестра точно в царския дворец в Царско село - много от чиито стаи са превърнати в болнични отделения.

След Революцията от 1917 г. и абдикацията на Николай, той и семейството му (включително Анастасия) са отведени като затворници в Тоболск, след това в Екатеринбург, където на 18 юни 1918 година. Анастасия отбелязва последния си рожден ден.

Какви са обстоятелствата около смъртта на Анастасия?

Николай II с дъщерите си Олга, Анастасия и Татяна

Public domain

Анастасия и нейното семейство са разстреляни сутринта на 17 юли 1918 година. Телата им са занесени в мината "Четирима братя" край село Коптяки, на 15 км северно от Екатеринбург. Там телата са обработени със сярна киселина, така че да не могат да бъдат идентифицирани, а след това са хвърлени в ямата. На следващата нощ Яков Юровски – главният човек в екзекуцията, и помощниците му се връщат обратно, за да преместят част от телата на друго място. Това се прави с цел да се обърка всеки, който търси останките на кралското семейство – броят на телата няма да съответства.

Кога са открити останките на Анастасия?

Ганина яма

Public domain

Тленните останки на Николай, Александра и трите им дъщери са открити за първи път през 1979 г. в Поросенков лог, на 7 км от Ганина яма, но се пазят в тайна, докато СССР не се разпада.

Поросенков лог

Семехин Анатолий/TASS

Допълнителни разследвания през 1991 г. показват, че останките на царевич Алексей и момиченце (велика княгиня Мария Николаевна) липсват от мястото. През 2007 г. те са открити в друга яма край Поросенков лог. През 2008 г. генетичната експертиза доказва, че новооткритите останки са тези на Алексей и Мария. Изследването през 2019 г., проведено от Следствения комитет на Русия, потвърждава резултатите. Те са одобрени и от неутрална страна – Майкъл Кобъл от ДНК лабораторията за идентификация на въоръжените сили в Роквил, Мериленд.

Колко жени се преструват на Анастасия?

Анна Андерсон, 1920 г.

Public domain

Слуховете, че Анастасия някак успява да избяга от разстрела на царското семейство и оцелява, се появяват веднага след 1918 г. в европейските кръгове на руските емигранти. През 1920 г. в Берлин полицай спасява млада жена, която за малко да скочи от мост. Тя очевидно e в състояние на психичен срив и е изпратена в психично заведение в Далдорф (сега Витенау, в Райникендорф). След две години тя започва да разказва на хората, че е великата княгиня Анастасия. Тук можете да прочетете повече за Анна Андерсън и още една дама, представяща се за Анастасия.

Елеонора Крюгер

Public domain

Други известни фалшикаторки на Анастасия са: Елеонора Крюгер (1901-1954), живяла в българско село; Надежда Василиева (? -1971), психично болна личност, прекарала години в психиатрични заведения и затвори в СССР и в крайна сметка умира от глад в затворническа психиатрична болница на о-в Свияжск, сега Татарстан, Русия; Наталия Белиходзе, грузинка, която "разкрива" себе си като Анастасия Романова през 1995 година.

Надежда Василиева

Архив НКВД

Умира през 2000 г. и се смята за последната фалшива Анастасия. Общо има над 30 от тях. Руснакът Анатолий Ионов (род. 1936 г.) дори твърди, че е син на Анастасия! Тези хора нямат ли си друга работа?

А знаете ли какво правят императорите в свободното си време: хобитата на руските царе?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.