Съветската подводница бива сразена, но не позволява на врага да отнеме знамето ѝ, затова започват да я наричат балтийски "Варяг", разказва "Российская газета".
За последен поход Щ-408 излиза на 18 май. Към пролетта на 1943 г. обаче немците създават система за противоподводна отбрана в Балтийско море, която няма аналог в света. Финският залив е блокиран от минни полета и стоманени мрежи с диаметър на клетките до един метър.
Два дни по-късно, по време на пробив на Нарген-Поркалаудското заграждение, "Щука" е открита по нефтената си пътека и нападната от финландски хидроплан. Скоро подводницата е атакувана от три германски високоскоростни десантни баржи: БДБ-188, 189 и 191. Въпреки, че не е повредена, ситуацията се оказва критична: акумулаторите на подводницата са разредени и тя не може да се откъсне от врага.
Капитан-лейтенант Павел Кузмин изпада пред нелесен избор да умре, да се предаде или да се впусне в артилерийска битка. Той решава да продължи в надводно положение. Щ-408 изплува и атакува врага. Битката е неравна, тъй като всеки германски кораб е въоръжен с 75-мм оръжие и три 20-мм автомата "Ерликон". Съветските моряци могат да им се противопоставят само с две 45-мм оръдия.
Около три сутринта в централата на Балтийския флот получават радиограма: "Нападнат от силите на ПЛО, имам щети. Врагът не позволява да заредя. Моля, изпратете самолет. Моето място е Вайндло".
Уви, изтребителите И-16 и И-153 са прихванати от противника и след въздушна битка, губят два самолета и се връщат в авиобазата.
Архивни немски и финландски документи сочат, че битката е била жестока. Мястото на падналите моряци при оръдията се е заемало от други моряци. Нацистите успяват да нанесат четири удара от 75-мм снаряди в подводницата, но тя на няколко пъти попада и под огъня на БДБ-188. Силите обаче са неравни и подводницата отново се потапя в морето.
Скоро на бойното поле се приближават и финландските минни заградители Riilahti и Ruotsinsalmi, които два дни бомбардират мястото на потапяне на Щ-408 с дълбочинни бомби. На 24 май по повърхността на водата е регистрирано голямо количество нефт, мехурчета и отломки.
След като научава за подвига на екипажа на Щ-408, кралят на Великобритания Джордж VI присъжда на капитан-лейтенант Павел Кузмин званието почетен член на Ордена на Британската империя посмъртно, а в Ленинград се появява улица "Подводничар Кузмин".
През април 2016 г. финландски и руски водолази откриват останките на Щ-408. Според организатора на акцията Константин Богданов, тя лежи в териториалните води на Естония на дълбочина 72 метра. "Щука" е на дъното, и двете оръдия са в бойно положение и са насочени към страната на пристанището, където са разположени германски кораби.
"От лявата страна на кабината лежи автомат ППШ, който е принадлежал на командира на подводницата Павел Кузмин. Той очевидно е загинал по време на обстрела, тъй като в кабината има пробойна от снаряд", каза Константин Богданов.
Благодарение на новите данни стана ясно, че екипажът се борил за оцеляването на Щ-408 два дни и дори се опитал да изплува. Тъй като нормалните и аварийните люкове са затворени, става ясно, че моряците от Червеният флот са предпочели да умрат, но не и да се предадат.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си