Дворецът на Съветите е най-знаменитият и грандиозен проект от неосъществените от съветската власт. Замислен е още в началото на 1920-те години и е трябвало да стане централно съоръжение и символ на новата страна – тук да бъдат настанени органите на държавната власт и дори да има басейн. Пак тук се планира да се провеждат сесиите на Върховния Съвет на СССР и масови мероприятия.
Макет на Борис Иофан от 1934 г.
Михаил Филимонов/SputnikОсвен да бъде символ Дворецът на Съветите има и друг не по-малко важен замисъл – трябва да стане архитектурен манифест на съветската власт, защото към началото на 1930-те тя вече се е отказала от идеята на конструктивизма и търси нов голям стил. Победител в международния конкурс по проектиране на зданието-гигант е екипът от съветски архитекти под ръководството на Борис Иофан, автор на знаменития Дом на крайбрежната (жилищен комплекс, където живеят членовете на правителството и висшата съветска номенклатура, до Кремъл). До края на живота си архитектът съжалява, че главният проект на живота му така и не се осъществява.
Според проекта на Иофан Дворецът на Съветите трябва да бъде най-високото здание в света - общо 495 м, и да символизира победата на социализма. В първоначалния вариант сградата трябва да бъде увенчана със скулптурата "Освободения пролетарий" - 18-метрова фигура на работник с факел в ръка. В проектирането, както често става, се намесва лично Сталин: той заявява, че Дворецът трябва да стане паметник на Ленин и неговото учение, така че фигурата на пролетария е сменена с почти 100-метрова фигура на Илич.
"Ръката на статуята, протегната над Москва, ще бъде дълга почти 30 метра. Дължината на показалеца е над 4 метра. В ясни слънчеви дни статуята на Ленин ще се вижда от няколко десетки километра", се посочва в проекта.
Планира се дворецът да може да побира едновременно до 40 000 души. Главният вход към Кремъл трябва да бъде украсен със статуи на Карл Маркс и Фридрих Енгелс. В архитектурно отношение монументалният комплекс, щедро украсен от барелефи със символи на съветската власт, трябва да ознаменува прехода от авангарда към сталинския ампир.
Дворецът на Съветите е замислен като едно от най-съвременните здания в света от технологична гледна точка. Плановете предвиждат бързо движещи се асансьори, системи за пречистване на въздуха, многофункционални зали с гигантски медийни екрани. Едно от новъведенията трябва да бъде трансформираща се сцена, която при необходимост да може да се превърне в... басейн.
Дворецът на Съветите трябва да бъде построен близо до Кремъл, на мястото на сегашния храм "Христос Спасител". От него до "Лубянка" се планира да бъде прокаран проспект "Дворец на Съветите" както и лъчеобразни магистрали, съединяващи различни части на града с центъра. За да се направи всичко това, трябва целият дореволюционен център на града да бъде унищожен, с изключение на няколко особено ценни здания. Сред тях е Музеят на изобразителното изкуство "А. С. Пушкин" на улица "Волхонка", който заради разширението на магистралата е трябвало да бъде преместен в страни. Втората световна война става пречка за градоустройствените и архитектурни планове.
Басейн "Москва"
Иван Денисенко/SputnikПрез 1931 г. храмът е взривен и започва полагането на основите на новата сграда. Строителните работи се проточват осем години, а след началото на Втората световна война спират въобще. През 1941-1942 г. металното скеле на Двореца е разглобено, за да се направят мостове и противотанкови заграждения. След войната не последва връщане към проекта - лично на Хрушчов той не се харесва. През 1960-а на мястото на фундамента на зданието е построен най-големият басейн в СССР "Москва" (с диаметър 130 м). Целогодишният басейн под открито небе преживява съветската власт - затварят го едва през 1994-а заради построяването наново на храма "Христос Спасител".
Кадър от филма "Нова Москва"
Александър Медведкин/"Мосфильм", 1938След смъртта на Сталин има само един опит за връщане към идеята за строителство на Двореца. Това става през 1956-1958 година, когато се прави нов конкурс за най-добър архитектурен проект. Е, наистина тогава плановете са зданието да не бъде в центъра, а в югозападната част на Москва, недалече от Московския държавен университет. Само че и тази идея е изоставена скоро, защото страната вече е на прага на размразяването и поредната градоустройствена революция. Сталинският ампир с неговата монументалност и огромни бюджети завинаги остават в миналото.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си