Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
"Последвай ме – аз те искам, а ти мен", напълно открито в съвременен стил пише Митика на своята възлюбена Малания. Това обаче е написано през XIII в. в свободната Новгородска република или по същество в европейска страна. А в Московското царство преди времената на Петър I жената е била, според източните обичаи, подчинена на съпруга си, а дори самата тема секс е била табу.
Брезова грамота №377
Свободни източнициВ Русия преди Петър Велики църквата е проникнала във всички сфери на живота. Висшите йерархии са оказвали влияние на политиката, а на село свещеникът често е бил единственият представител поне на някаква власт. Църквата е забранявала прелюбодеянието и още повече блудството (сексуалния живот извън брака), а изневярата се е тълкувала с два аршина. Църквата е била готова да приеме изневярата на мъж само като наличието на семейство настрани. А при жените дори мисълта за прелюбодеяние се е определяла като изневяра. А пък и жените не са можели никъде да отидат – богатите са живеели в зандани под надзора на охраната и служите, а гражданките и селянките, заради купищата домакински задължения, са били окръжени от деца и роднини. Ето такава сексистка е била Рус.
При тези условия професионална проституция в Русия почти не е имало. Това разбира се не означава, че не е имало блудство, бой с камшик на отделни "блудни момичета", сексуални услуги в баните… Имало е и сводничество – услуги по организирането на тайни срещи, забранени от Кодекса на Съвета от 1649 година.
Постоянни публични домове се появяват едва в Русия на Петър Велики. През неговото царуване много неща в страната са пренесени от Европа и включително и премъдростите на тази деликатна сфера.
През втората половина на XVII в. в Русия се появяват много европейци, които работят за държавата. Те строят кораби, обучават войници и занаятчии, командват полкове и флотилии. След тях са вървели търговци, готвачи, слуги и проститутки. В Европа по онова време платената любов отдавна е била нещо обикновено. Вероятно първите публични домове се появяват в Русия именно в Германския квартал в Москва – нещо като европейско градче на бреговете на Яуза.
Домът на Анна Монс в Немска слобода
Александър БенуаОще през 1697 г. цар Петър пише заповед до губернатора на Ярославъл, Степан Траханиотов. Този документ служи като ръководство на всички управители на града, в който четем: "Много внимавайте, в града, в покрайнините и в окръга ... и в селата [...] да няма тайно производство и търговия със спиртни напитки, и к*рви, и никой да няма тютюн". Това е пряко доказателство за появата на редовни места, където може да се прави секс за пари. Проституцията, а с нея и болестите, предавани по полов път, проникват в армията. Още през 1716 г. във Военния кодекс Петър нарежда на полковите лекари да лекуват "офицери, които си навличат френски болести", само срещу заплащане.
Царски указ от 13 февруари 1719 г. нарежда в Москва да се задържат "виновни жени и девойки по криминални дела, които не подлежат на смъртни присъди" и да бъдат затваряни в "предачни домове", в които да произвеждат прежда и да бъдат хранени като осъдените на каторга. В Петербург първото такова заведение е Калинкинският работен дом на ул. "Фонтанка" 166, към Петербургската манифактура за дрехи. Известно, че при управлението на Елисавета Петровна "лечението" с труд тук е ставало анонимно. Жените са били регистрирани с номера, имали са право да носят маска и да крият името и статута си.
Екатерина II лично се залавя с проблемите на разпространението в обществото на инфекциозни и "прилепчиви" болести, а също и с въпросите на обществения морал. Нейният "Устав на благочестието" (1782) забранява организирането на бордеи и упражняването на проституция. На нарушителите на тези правила са налагани глоби и са ги пращали за половин година в "домове за смирение" – работни затвори, или във фабрики. Още по-рано, през 1771 година, Екатерина задължава предприемачите да не отказват да приемат на работа осъдени проститутки. Преди това помешчиците-фабриканти, под различни предлози, са ги отпращали отново в полицията.
Властта не се е опитвала да изолира или да заточи проститутките и сутеньорите. Просто периодично са ги принуждавали да работят за държавата и да плащат глоби. Към края на управлението си Екатерина въвежда задължителен медицински преглед на всички секс-работнички, планира да задели в градовете места за публични домове, но смъртта ѝ прекъсва тази нейна дейност.
Павел I, с типичната си гигантомания и "на пук" на майка си, през 1800 г. разпорежда да се заточат, по незнайна причина, именно московските проститутки чак "във фабриките в Иркутск". От заловените и намиращи се в затвора 69 жени 19, повечето войнишки жени и вдовици, все пак заминават за Иркутск. Това са били най-строгите известни мерки, взети срещу проституцията в царска Русия.
Удостоверение за право на работа на проститутка
Свободни източнициНиколай I на практика легализира проституцията в Русия. Според предходни закони тя формално е била забранена, но през 1843 г. е учреден "Лекарско-полицейски комитет", който държи на отчет проститутките. Вместо паспорт са им издавали "заместваща карта", в която са нанасяли данни за медицински прегледи и плащането на държавни такси. През 1844-а излизат и "Правила за съдържателките на бордеи" и "Правила за публичните жени".
Николай I (който, между другото е имал няколко известни фаворитки) е бил военен и е разбирал, че на мъжете на дълга изнурителна военна служа им е липсвала женската компания. Човешката природа, според логиката на царя, не бива да бъде изкоренявана, а да се регулира.
От 1844 г. "благонадеждни" жени на възраст от 30 до 60 години са можели да отворят бордеи. А да работят в тях са имали право жени на не по-малко от 16 години, или минималната възраст за сключване на брак по онова вре. Съдържателката е била длъжна да се грижи за здравето на живеещи в публичния дом. Лекари редовно са посещавали домовете. Те са пращали жените с явни признаци на "френски болести" в болници, а на здравите са вписвали резултатите от прегледите в картите.
"Маман"-ите са били наказвани за това, че са допускали "жените да стигнат до крайно изтощение заради неумерена употреба". Възможно е било между другото дадена жена да бъде извадена от регистъра на проститутките и да си получи обратно паспорта при следните обстоятелства: ако се омъжи, при определена възраст, ако се разболее или роднини поемат попечителство над нея като се задължат да следят за нравствеността ѝ.
Вертепите и публичните домове в руските градове, както и в Европа, обикновена са били в определени квартали. Най-често срещаният белег за такива домове са били плътно затворените и покрити със завеси прозорци, защото съседите граждани често са се оплаквали в полицията от шума, носещ се от подобни места. През 1861 г. спуснатите завеси през деня и капаците на прозорците стават задължителни за всички публични домове. По същото време вертепите са били задължени "да действат тайно", тоест без обяви и реклами, и се забранява да има бордеи на 300 метра от училища и църкви, но в руските губернии това разстояние постоянно е намалявало. Е, добре, все пак бизнес се прави!
Проститутките са общували с клиентите с условни знаци. Историкът Светлана Малишева пише, че на една улица в Казан играчка куче е служела за такъв знак: ако кученцето е обърнато с муцунката напред, то момичето е свободно.
Вътре в бордеите е било забранено да има изображения на царя, но пък иконите са били позволени. Много секс-работнички са били религиозни и редовно са ходели на църква. Обстановката в самите домове е била различна в зависимост от равнището и региона. Най-добрите бордеи в столицата са напомняли на хотели – с щатна прислуга, ресторант и музика на живо… В градовете извън столицата ситуацията често е била тежка.
Броят на "момичета" в провинциалните бордеи винаги е превишавал броя на креватите в заведението, а това означава, че в часовете за почивка на жените им се е налагало да спят по две. А кога са можели да се наспят? Само в дните на църковните празници и в неделя и то само до обяд! През свободното от работа време, основно през деня, те са си седели в същите тези домове, защото уставите са им забранявали да стоят пред прозорците и да гледат през тях, както и да се разхождат по улицата. Задължителната част от всекидневния им живот е било пиянството. През 1870-те години правителството дори отменя забраната в публичните домове да се държи и продава алкохол на клиентите, защото тя просто никога не се е спазвала.
Ако в средата на XIX в. регистрираните проститутки в Петербург са били около 2000, то през 1901 г. в 2400 публични домове в града са работели над 15 000 жени (и това е само легално!) За сравнение в Казан през 1859 г. на отчет са се водели 274 проститутки и 11 публични домове, а през 1898 г. домовете вече са 35 (няма данни колко жени са работели в тях през тази година). Само че броят на реалните проститутки е превишавал няколко пъти броя на регистрираните. От същия занаят са преживявали без да са се регистрирали "хористки", "арфистки", "певици", които са живеели в заведенията, в които те са работели. Често те наистина са пеели или свирели на музикални инструменти.
Именно тази "тайна" проституция е била занятие на повечето секс-работнички в Руската империя. Тя нараства невероятно с началото на Първата световна война. "Градовете – пише през 1915 г. до семейството си в селска местност военнослужещ от фронта – това са някакви грамадни публични домове".
Броят на жените, които са правели любов срещу пари, в Русия в навечерието на 1917 г. е неизчислим. Посещаването на проститутки в обществото преди революцията не се е възприемало като блудство, както е било в древна и в съвременна Русия. Това е била социално приемлива форма на мъжко забавление, традиционно за студентите, офицерите и други мъжки градски групи. Нещата се променят много след революцията от 1917 година.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
