Храбри и безкомпромисни: 5-ма велики руски флотоводци

1. Григорий Спиридонов

Адмирал Григорий Андреевич Спиридов

Свободни източници

"Честен и храбър офицер", както го характеризира надареният военачалник Пьотър Румянцев, Григорий Спиридонов се отличава по време на Седемгодишната война срещу Прусия. Но истински се прославя през руско-турската война от 1768-1774 година.

По време на бойните действия в Егейско море руският флот, в който адмирал Спиридонов командва една от ескадрите, на 5 юли 1770 г. в Хиоския пролив, се среща с военноморските сили на турците, които ги превъзхождат по численост два пъти. Ключов момент на сражението става атаката на Спиридоновия флагман "Св. Ефстафий" срещу османския флагман "Реал Мустафа" – която в крайна сметка приключва с гибелта и на двата кораба.

Загубата на флагмана дезорганизира турския флот, който се изтегля в Чешменския залив. Битката от 5 до 7 юли става една от най-черните страници в историята на Османската империя. В резултат на атаката на руските кораби, предизвикали пожар и всеобща паника, почти целият вражески флот (15 линейни кораба, 6 фрегати, 5 галери и множество малки плавателни съдове) са или унищожени, или пленени. Загиват 11 000 турски моряци. Руснаците губят 4 брандера и 20 души.

"Слава на Бога и чест на Всеруския флот! 25 към 26 (юни по юлианския календар) неприятелският флот беше атакуван, разбит, победен, опожарен, взривен, потопихме ги и ги превърнахме в пепел и оставихме на това място престрашен позор, а сами станахме господари на целия архипелаг в името на нашата Най-милостива Императрица", докладва Спиридонов в Санкт Петербург.

2. Василий Чичагов

Портрет на адмирал Василий Яковлевич Чичагов

Свободни източници

Звездният час на адмирал Василий Чичагов става руско-шведската война от 1788-1790 година. Именно той проваля плановете на шведите поединично да разгромят разпръснатите из Балтийско море части на руския флот. Чичагов удържа победа в Еландското, Ревелското и Виборгското сражения, като във всяко от тях отстъпва на противника по численост. В крайна сметка в плен попадат 5000 шведски моряци, 200 офицери и дори един контраадмирал.

Но усилията на Чичагов са заличени от катастрофални поражения на руския флот под командването на Карл Хайнрик фон Насау-Зиген във Второто Роченсалско сражение от 10 юли 1790 година. Вместо победа Русия е принудена да се задоволи със сключване на мир в условия на статукво.

С Чичагов е свързан и един исторически виц. По време на обяд при императрица Екатерина II адмиралът ѝ разказвал за битките си със шведите и по време на разказите си все повече се разярявал, използвайки доста груби изрази. Като се опомнил силно се смутил и започнал да се извинява, но императрицата се престорила, че не е разбрала непристойните слова и казала: "Нищо, Василий Яковлевич, продължавайте; аз не разбирам вашите морски термини".

3. Фьодор Ушаков

Портрет на адмирал Ф.Ф. Ушаков

Свободни източници

В края на XVIII в. в Руската империя има двама военни гении – непобедимият Александър Суворов на суша и също толкова непобедимият Фьодор Ушаков на вода. И двамата са новатори във военното изкуство: залагат на бързите маневри, смелото и стремително приближаване до противника и нанасянето на неочаквани и смъртоносни удари. Също като Суворов, Ушаков отделя много време на бойната подготовка на личния състав, като предполага, че ключът към успеха в боя се крие в отличното обучение и желязната дисциплина сред моряците.

Ушаков не губи нито едно морско сражение и, както сам твърди, не губи нито един свой кораб и не допуска попадането в плен на нито един от матросите си. Винаги участва във всички бойни епизоди, като се намира в най-опасните и отговорни места, държейки здраво в ръце конците за управление на флота. При това не забранява на капитаните на корабите си да проявяват лична инициатива, ако смятат използването ѝ за оправдано.

В списъка с гръмките успехи на пълководеца са победите над турския флот в Керченското сражение (1790 г.), при Калиакрия (1791 г.), както и двугодишният поход на руската ескадра срещу военноморските сили на Франция в Средиземно море през 1798-1800 година. По това време Ушаков взема със щурм смятаната за непристъпна вражеска крепост на гръцкия остров Корфу, като пленява почти 3000 французи.

През 2001 г. Фьодор Ушаков е канонизиран от Руската православна църква като свят праведен воин и днес се почита като свети покровител на Военноморския флот на Русия.

4. Дмитрий Сенявин

Дмитрий Николаевич Сенявин

Свободни източници

Младият и надарен офицер Дмитрий Сенявин се изявява отлично под командването на Фьодор Ушаков във войните с Турция (1787-1791) и Средиземноморския поход, като става близък помощник на адмирала при щурма на Корфу. И все пак отношенията между двамата велики флотоводци не са отлични. "Не обичам Сенявин, - казва Ушаков, - но той е отличен офицер и при всички обстоятелства може с чест да бъде мой приемник в повеждането на флота".

През 1805-1807 г. по време на Наполеоновите войни Дмитрий Сенявин оглавява похода на руския Балтийски флот в Средиземно море, където ефективно превзема морските комуникации на французите между Италия и Далмация (съвременните Хърватия и Черна гора) и предизвиква силно негодувание у Бонапарт. С влизането във война срещу Османската империя флотът на Сенявин се прехвърля към новия враг. Като превземат о. Тенедос, адмиралът в течение на два месеца успешно блокира Дарданелите и неколкократно разгромява турския флот, който опитва да свали блокадата.

По време на завръщането на ескадрата в Балтийско море е сключен Тилзитският мирен договор, според който Русия се присъединява към континенталната блокада на бившия си съюзник – Англия. През 1807 г. вицеадмирал Сенявин спира в Лисабон за попълване на запасите, където попада между два огъня: от море пристанището е блокирано от британския флот, а откъм сушата към столицата на Португалия идва френската армия. Император Александър I изпраща заповед до военачалника да изпълнява всички предписания, "които негово величество император Наполеон изпраща".

Дмитрий Сенявин се отнася негативно към толкова радикалната промяна във външнополитическия курс на Руската империя и избира друг път, като се съгласява с предложението на англичаните да отведе ескадрата в Портсмът до сключването на мир между Лондон и Санкт Петербург. Когато се връща в Русия през 1809 г., той се сблъсква с недоволството на руския император и изпада в немилост, принуден години наред да оцелява с половин пенсия. Едва с идването на власт на новия император Николай I през 1825 г. вече престарелият Сенявин е назначен за командващ на Балтийския флот и става адмирал.

5. Павел Нахимов

Адмирал Павел Степанович Нахимов

Свободни източници

Името на адмирал Павел Нахимов е свързано с една от най-гръмките победи на руския флот за цялата история. На 30 ноември 1853 г. по време на Кримската война Черноморският флот под негово (тогава още вицеадмирал) командване блокира турската ескадра в залива край гр. Синоп и в течение на 4 часа напълно ги разгромява.

По съотношение загубите в Синополското сражение са на практика повторение на Чешменското: с изключение на един измъкнал се параход, са унищожени или повредени всички 15 кораба на вражеската ескадра, загиват 3000 турски моряци, а командващият Осман паша попада в плен. Руснаците губят 37 души.

Катастрофата на турците от една страна носи на Русия господство в Черно море, а от друга ускорява встъпването във война срещу нея от страна на Англия и Франция. Техните войски нахлуват в Крим и обсаждат Севастопол. Павел Нахимов оглавява отбраната на града, като прави това толкова ефективно, че заслужава огромното уважение на войниците и матросите, които го наричат "баща-благодетел". На 10 юни 1855 г. по време на една от обиколките на фронтовите укрепления той е ранен с куршум в главата и загива след два дни.

Представяме ви още 10 велики руски пълководци!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.