Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Аркадий Францевич Кошко е роден през 1867 г. в село Брожки, Минска губерния. Бъдещият главен детектив на Руската империя е част от богато и известно семейство, корените на което се проследяват още от Жечпосполита. Първоначално фамилията на представителите на рода е "Кошка", но с времето "а" е заменена от "о".
Заради социалното си положение Аркадий Францевич решава да поеме по утъпканата пътека и да стане военен. Роднините му, разбира се, са "за". Но вътре в себе си той иска друго. От дете Кошко просто обожава детективските романи, представя си се на мястото на детектива и "разследва" престъпления. Но вместо това го чака Казанското пехотно юнкерско училище и последващо местене в Симбирск.
Редят се монотонни и еднообразни дни. Аркадий Францевич, иначе деен и енергичен човек, започва силно да скучае. Годините са мирни, няма как дори да си мечтае за военни подвизи. И през 1894 г. младият офицер решава, че е време рязко да измени живота си, а именно: да се захване и да реализира детската си мечта. И става редови инспектор в Рига. Роднините му не одобряват избора, но не успяват да повлияят на младежа.
Канцеларията на детективската полиция
Архивна снимкаЗатова пък Аркадий Францевич е доволен. Отказва се в окото на бурята. За три години в полицията в Рига успява да разкрие осем престъпления, което е истинско достижение. Успехът, разбира се, се появява не на работното място. В делата си Аркадий често използва подходи, за които черпи идеи от своите литературни колеги.
Кошко прибягва до метода "лов с жива стръв", като примамва престъпниците към себе си. Постоянни атрибути на полицая са гримовете и костюмите. Той се преобразява до неузнаваемост и без прикритие се отправя в подозрителните ъгълчета на Рига и се залавя за работа. Така веднъж Аркадий Францевич успява да привлече под наказателна отговорност банда измамници, които дълго време бягат от закона. Представя се за комарджия (за да си вдигне нивото взема няколко урока от професионалисти), успява да преодолее няколко противници, след което предлага да надиграе главатаря на бандата. По време на играта престъпникът е арестуван от полицията.
По това време криминалната обстановка в Руската империя се влошава. Назряват промени в полицията. И през март 1908 г. директорът на полицейския департамент Максимилиан Иванович Трусевич нарежда да образуват "Отдел наказателно-издирвателни части". А през юни същата година Държавната дума се заема с разглеждането на закон "За организацията на детективски части".
Сградата на детективското отделение на Руската империя
Архивна снимкаНа това заседание реч държи бившият другар (заместник) на прокурора на Одеския окръжен съд, член на Комисията по съдебните реформи, Лудвиг Готлибович Люц. Той заявява че "бързо разрастващата се в последно време престъпност принуждава държавата да вземе особени мерки за борбата с престъпниците". Тогава Люц предлага увеличение на финансирането на полицията, както и въвеждане на съдебен надзор за охраната на реда. И Лудвиг Готлибович е послушан. Законът "За организация на детективски части" е одобрен от Николай II и приет от Държавната дума на 6 юли 1908 година. Скоро след това във всички големи градове на Руската империя започват работа детективски отдели.
Законът обаче има както положителни, така и отрицателни страни. Сред минусите следва да се отбележи, че детективската полиция е свързана с губернията си, тоест може да провежда издирвателни действия и да преследва престъпниците само на своя територия. Ако ситуацията изисква излизане в съседна губерния, то трябва да предадат "щафетата" на местните пазители на реда. А това забавя скоростта на разследванията. Но има, разбира се, и плюсове. Най-главният се свежда до това, че търсенето на законодателно ниво е разграничено не само от самата полиция, но и от наказателните процеси.
Аркадий Францевич и началникът на петербургската полиция Владимир Филипов
Архивна снимкаВ модернизацията идеално се вписва и Аркадий Францевич. Стига до длъжност началник на детективско отделение на Рижката полиция. След което е преместен в столицата. Кошко става помощник на началника на Детективската полиция на Санкт Петербург. Но в столицата Аркадий Дранцевич не се задържа дълго – преместен е в Москва, където е назначен за началник на Детективската полиция.
През 1910 г. успява да разкрие огромно престъпление, от което е възмутено дори царското семейство. Пролетта злоумишленик ограбва Успенския събор на Московския Кремъл. След оглед на местопрестъплението Аркадий Францевич предполага, че крадецът не е успял да се измъкне. Видимо се е натъкнал на случаен свидетел и е решил да се укрие някъде в събора.
Стражите няколко пъти претърсват зданието, но не намират никакви следи от престъпника. Аркадий Францевич нарежда да отцепят местопрестъплението и просто да чакат. След три дни иззад иконостаса излиза момче, което е арестувано на място. Полицията намира у него скъпоценни камъни от коната на Владимирската Богородица. Престъпникът е Сергей Семений, ученик на бижутера. Всичките три дни момчето е седяло на тайно място и се хранело с просфора, като се надявало, че стражите ще си отидат.
Следващата година Аркадий Францевич успява да неутрализира бандата на Васка Белоус. Това е най-голямото дело в кариерата на Кошко. Детективът пише за него в книгата си "Престъпният свят на царска Русия".
В един от районите на Москва през 1911 г. внезапно се появява банда. Престъпниците грабят богатите хора, като не им посягат физически. Окръжната полиция тъпче на място, затова включват Кошко в разследването. Скоро пазителите на реда успяват да арестуват един от членовете на бандата. На разпита престъпникът разказва, че е ръководен от Василий Белоусов, който сам се нарича Васка Белоус. След това крадецът признава, че обикновеният народ силно подкрепя Васка, защото той винаги споделя "плячката". Един вид московски Робин Худ, който краде от богатите и помага на бедните. Става ясно защо окръжната полиция не преуспява с разследването – Белоус, като истински герой, е покриван от народа.
Времето си върви, а Белоус остава неуловим. Главатарят на бандата толкова си повярва, че започва да оставя на полицията писма, в които посланието винаги започва еднакво с думите: "Делото е направено от мен, Васка Белоус, знаменит атаман на неуловимата шайка, родил се под щастливата звезда на Стенка (Степан) Разин. Кръв човешка не проливам. Не се опитвайте да ме уловите – аз съм неуловим. Нито огън, нито куршуми ме застигат: аз съмсвръхчовек".
Но колкото повече грабежи извършва Васка, толкова по-небрежен става. И на ръцете му се появява кръв. Той и подчинените му убиват трима: генералска жена, пристав Блинчиков и полицейския надзирател Муратов. След смъртта на надзирателя бандитът е арестуван. Белоусов признава престъпленията и скоро е изпратен на смъртно наказание. Василий не позволява на палача да го убие, като казва: "Не вдигай ръка, всичко сам ще направя". След това си надява примката на шията и рита стола.
Аркадий Францевич има едно качество – винаги се старае да използва знанията си на практика. И затова Кошко, който остава в Москва, модернизира работата на местната полиция в съответствие с приетия закон. Построява я така: в полицейския участък се появява детектив-надзирател, който контролира не само работата на пазителите на реда, но и дейността на агентите, както и осведомителите. Като и самите детективи са под наблюдение. Те са следени от тайни агенти, подбрани лично от Кошко. И тази система дава положителни резултати. Разбира се, невъзможно е веднага да се избави от всички корупционери и "къртици", но животът им става далеч по-сложен.
Кошко променя и методиката на набезите. Главното му нововъведение касае това, че никой, дори самите полицаи, не знаят точното време на операциите – нито мястото им. Плюс това по негова инициатива в Москва се появява усъвършенствано досие на бандитите, основано на отпечатъци и антропометрия. Тази система е измислена от френския юрист Алфонс Бертилион и прониква в Руската империя в края на XIX век.
През 1890 г. в Санкт Петербург в Детективската полиция се появява антропометрично бюро, свързано с фотографски павилион. Но полицаите на практика не използват тези наработки. Всичко се променя с появата на Кошко. Благодарение на него инициативата на антропометричните данни заедно с вземането на отпечатъци изиграват важна роля в търсенето на престъпници. Особено в Москва, където настройва работата на системата, като използва петербургските наработки.
Аркадий Францевич със съпругата му Зинаида и сина им Николай
Архивна снимкаПрез 1917 г. животът на детектива рязко се променя, като изцяло зачерква годините работа. Временното правителство разпуска полицията, много затвори са открити, а "обитателите им" се оказват на свобода. А когато властта е взета от болшевиките, над Аркадий Францевич надвисва сериозна заплаха. Той не споделя общи възгледи с червените и отначало се опитва просто да остане в имението си в Новгородската губерния. Но скоро там става твърде опасно. Заедно със семейството си Кошко отначало заминава за Киев, а оттам – в Одеса. Следва още едно местене. Довчерашният детектив, бягайки от болшевиките, отсяда в Севастопол.
Когато Крим се оказва в ръцете на новата власт, Аркадий Францевич емигрира в Турция, като се заселва в Истанбул. Тук открива частна детективска агенция и заработва с издирване на загубени вещи или уличаване на неверни съпруги.
Разбира се, работата е дребна за прославен детектив като него, но му дава поне някаква вяра в утрешния ден. Но скоро животът на Аркадий Францевич прави пореден остър завой. В емигрантската среда тръгва слух, че турското правителство и болшевиките са се договорили да депортират всички руснаци в родината им. Семейството на Кошко отново се оказват бегълци. Този път заминават за Париж.
Аркадий Францевич не сменя гражданството си. Затова не успява да продължи детективската си дейност нито във Франция, нито във Великобритания. А когато Скотланд Ярд му предлагат работа, трябва "просто" да стане британски гражданин.
Кошко остава в Париж, работи като продавач в магазин и работи над мемоари. Пише: "... не живея нито в настоящето, нито в бъдещето – всичко е в миналото и само паметта за него ме държи и ми дава някакво нравствено удовлетворение".
Аркадий Францевич почива в края на 1928 година. Главният детектив на Руската империя е погребан в Париж.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
