Попитай когото и да било, стига да е живял през съветските години, какво е това "изделие №2", и той веднага ще ти каже, че така са се наричали по това време презервативите. Историята е следната: първоначално те се произвеждат на Баковския завод в Подмосковието и там има само два вида продукция - презервативи (изделие №2) и… противогази (изделие №1). Номерата са давани според дебелината на гумата и колкото по-тънка е тя, толкова по-голям е номерът.
Баковският завод за гумени технически изделия е пуснат в експлоатация в края на 1930-те. Някои историци пишат, че производството на презервативи в страната е ставало с подкрепата партийния деец и близък съратник на Сталин Лаврентий Берия, който се срещал с много млади жени, като се възползвал от служебното си положение, и нерядко против волята им.
По време на войната, разбира се, заводът произвежда само продукция с военно предназначение и се връща към производството на презервативи в средата на 1950-те. Годишно Баковският завод произвежда около 200 милиона "изделия №2". По-късно презервативи започват да се правят в Киев и в Армавир.
Те се различават много от съвременните: презервативите се правят от гума, без да се добавя каквато и да било смазка. Вместо това ги посипват с талк, за да не слепват.
Миризмата им също не оставя никакви приятни спомени за срещата. Освен това страда чувствителността: по държавни стандарти дебелината на гумата трябва да бъде 0,09 мм, което е почти два пъти повече от днешните 0,05 мм.
По време на управлението на Хрушчов започват да се произвеждат презервативи в три размера, което предизвиква повече пикантни ситуации на опашките в аптеките, когато купувачите трябва да обявят на висок глас нужния им размер.
Един презерватив в аптеката струва 10 копейки. За сравнение цената на литър мляко е 28 копейки, а на един хляб - 24 копейки.
Качеството на презервативите не е на висота: много се късат, пък и просто създават неудобство заради дебелината и твърдостта. Едва от 80-те години Баковският завод започва да произвежда изделия от латекс, които се проверяват с електроника.
Още преди това обаче някои съветски граждани си купуват по-качествени презервативи на черния пазар. "От черноборсаджиите човек можеше да си купи чуждестранни, на вълнички и с мустачета, те вървяха по 3-5 рубли и наистина се перяха [за многократно използване]", казват хора, чиято младост е минала по онова време.
В страната използването на презервативи става под мотото за защита от венерически болести. Това изделие обаче се оказва с още куп други предназначения.
Търсят ги много туристи, геолози и рибари: в тях съхраняват проби от почвата, цигари, кибрит, сол – по време на поход това е незаменима лека и херметична опаковка. Казват, че презервативите на Баковския завод са издържали до литър и половина вода. А пък децата, естествено, ги използват за забавление: пълнят си ги с вода и ги хвърлят от балкона.
"Презервативите се използваха много активно: първо, за консервиране, когато имаше дефицит на капачки, а второ, като галошки за лапките на първия ми булдог през зимата, когато по улиците ръсеха със сол", разказва рускиня в интернет. "Самата аз се срамувах да купувам такова количество (трябваха ми по 8 броя на ден), а съпругът ми отказваше да ходи до аптеката, защото ни трябваше най-малкият размер. Затова най-добрата ми приятелка от прага на аптеката викаше: "Имате ли презервативи от малкия размер? Трябват ми 300 броя!"
След разпадането на СССР през 1991 г. пазарът е напълнен с евтини индийски и китайски презервативи с ярки опаковки и ниски цени. Баковският завод се опитва да излезе от кризата и предлага дори необичайни варианти – презервативи играчки, изписани в стила Гжел. За известно време заводът сменя профила си и започва да прави въздушни балони, но и това не помага. През 2019-а Баковският завод фалира и е ликвидиран през март 2020 година.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си