Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Повечето съвременни руснаци никога не са виждали Сталин на живо, а също така не са виждали и видеа с неговите речи. Ето защо, когато такива записи се появяват на YouTube, мнозина пишат в коментарите "за първи път чувам гласа му" и са изумени от неговото поведение – това, че той се смее или се шегува, а обикновените хора го аплодират и греят от щастие заради срещата с него. Това не е изненадващо: кадрите с този Сталин, харизматичен и "позитивен", остават скрити в архива в продължение на дълги години.
На знаменития 20-ти конгрес на партията през 1956 г. новият генерален секретар Никита Хрушчов изнася доклад за престъпленията на Сталин и определя курс за развенчаване на култа към личността му. Тялото му е изнесено от мавзолея и е погребано до Кремълската стена, а паметниците му из цялата страна са съборени. Той също така вече не се показва по телевизията. Отделно Хрушчов отбелязва, че значителна роля в създаването на култа към личността му е изиграло киното. По решение на правителството през следващите няколко години не се показват пропагандни филми със Сталин, заснети през годините на неговото управление, а нови не се снимат.
Руснаците днес са свикнали да възприемат образа на Сталин от многобройните късни съветски и съвременни филми и хуморески. В тях "вождът на народите" е представен в преувеличено, със задължителни атрибути – военна униформа, фуражка, с лула и с подчертан грузински акцент. Като че ли акцентът му му придава някаква злокобност.
Доколко обаче този образ съответства на реалността? А също така, колко силен е бил акцентът му? Тези, които слушат вожда да говори на живо, се изненадват, че не могат да разпознаят гласа му на запис. В бившия архив на Политбюрото на ЦК КПСС е запазен дневникът на роднината на Сталин – Мария Сванидзе (съпругът ѝ е брат на първата жена на Сталин и техните семейства са близки). Обикновено Мария слуша речите на Сталин на живо, но веднъж през 1936 г. тя го чува по радиото и е много изненадана. "Колко странно – не разпознах гласа му – през микрофона тембърът му бе различен и най-важното: акцентът беше на 100% по-силен, отколкото в реалния живот. Той говори много ясно на руски и словесното му изразяване е на добър народен руски език...".
Сталин се смее (!) на трибуната на мавзолея
Getty ImagesСталин, чиято истинска фамилия е Джугашвили, е роден през 1878 г. в град Гори, близо до град Тифлис в Руската империя (съвременната столица на Грузия, Тбилиси). До 8-годишна възраст той не знае руски език, но майка му иска да го изпрати в православна семинария и моли децата на местен свещеник да преподават на Йосиф руски. Само за 2 години той научава езика и веднага постъпва във втора година обучение.
В Тифлис има много революционери, изпратени там от Москва и Санкт Петербург. Йосиф активно общува с тях и се интересува от марксизма, а по-късно се занимава с агитация из цялата Руска империя. Подразбира се, че той говори предимно на руски и по това време получава псевдонима Сталин – очевидно руска фамилия. По-късно Владимир Ленин го назначава на отговорна длъжност в партийното бюро.
Дъщерята на Сталин – Светлана Алилуева, пише мемоарите си "Двайсет писма до приятел", че до 6-годишна възраст дори не знае, че баща ѝ е грузинец. Вътре в семейството се говори на руски и единствено по-големият ѝ брат ѝ разказва, че "баща ни преди е бил грузинец". Тя дори не разбира какво точно означава това. Спомня си, че "грузинската култура не присъстваше в нашия дом - баща ни бе напълно русифициран". Освен това националният въпрос не интересува силно хората, а на Сталин даже му е неприятна неговата връзка с корените му. "Баща ни се ядосваше силно, когато идваха другари от Грузия и, както е прието, - грузинците не могат да живеят без това! - носеха със себе си щедри подаръци: вино, грозде, плодове".
Сталин, 1902 г.
Public DomainВ същото време Светлана си спомня, че Сталин обича грузински песни, както и руски, и украински, и пее с удоволствие с приятели. "Той имаше отличен слух и висок, ясен глас (а говореше, напротив, по някаква причина с глух и тих глас)".
Пазачите на дачата на Сталин в Сочи също разказват за приглушения му, тих глас. В кабинета му е създадена специална акустика, така че присъстващите да чуват добре вожда, защото той си мрънка под носа.
Освен това Мария Сванидзе обръща внимание на изключително лошото качество на записа – сякаш Сталин говори в шумна стая и е много трудно да се разбере какво казва. Мария дори вижда в това "саботаж на сигналните оператори".
Оказва се, че неразбираемият глас на вожда с лек акцент, който често просто не може да бъде напълно отстранен, само се влошава поради старите микрофони и записващи устройства.
Също така има разлика между речите заради мястото, на което се произнасят. Например при откриването на метрото се наблюдава една доста волна и закачлива реч на вожда. Акцентът му практически не се забелязва – може би само в отделни думи и съчетания от звуци.
Има радиозапис на обръщението на Сталин към нацията през 1941 г., в самото начало на войната. Той прави паузи – ясно е, че контролира гласа си. Акцент не се чува.
Има и друг запис от 1941 г., който представлява по-свободно изявление на Сталин пред червеноармейците. Той само понякога хвърля поглед към текста, останалото не чете. Тук акцентът е по-забележим, може би и заради вълнението.
Ето и една от последните речи на Сталин пред партията от 1952 година. Тук той говори много ясно и прави паузи. Акцентът му почти не се долавя. Тембърът на гласа и акцентът са поразително различни от 1941 г. и експертите смятат, че гласът не би могъл да се промени толкова много с възрастта - следователно такава промяна се счита за историческа загадка.
Отляво: "Падането на Берлин" с участието на Михаил Геловани (Сталин); вдясно: Алексей Дикий (Сталин) "Сталинградска битка"
Михаил Чиаурели/Мосфилм, 1949; Владимир Петров/Мосфилм, 1949В своите мемоари маршал Жуков пише, че Сталин говори тихо и ясно отделя фразите една от друга. "Говореше със забележим грузински акцент, но знаеше перфектно руски език и обичаше да използва ярки литературни сравнения, примери, метафори".
Преводачът на Сталин Валентин Бережков споменава, че Сталин има грузински акцент и още повече, че може да го "изиграе". Той си спомня, че по време на преговорите с Чърчил за откриването на втория фронт има напрегнат момент и Сталин, "като изговаря думите бавно, може би дори с умишлено подчертан грузински акцент...", произнася доста рязка реч за това, как британците не трябва да "се страхуват" от немците.
Друга интересна подробност разказва в интервю по-късният преводач на Сталин Владимир Ерофеев. "Молотов предупреди: в никакъв случай не трябва да питате отново. Не си чул - някак си излез от ситуацията. Иначе Сталин се обижда, сякаш акцентът му е неразбираем".
Интересното е, че отношението на Сталин към собствения му акцент най-вероятно също се е променяло. В съветското кино са пуснати много псевдоисторически пропагандни филми, в които Сталин се появявя като герой. С одобрението на самия Сталин в продължение на дълги години тази роля се играе от грузинския актьор Михаил Геловани. Той никога не вижда Сталин лично и се подготвя за ролите, единствено като слуша радио речи с лидера и се опитва да имитира неговите жестове, мимики, както и особеността на речта и акцента.
През 1949 г. се подготвя друг филм "Битката при Сталинград" и самият Сталин решава, че грузинският актьор не е подходящ за ролята на руския вожд и победител, след което казва на министъра на киното Болшаков: "Геловани има силен грузински акцент. Да не би и моят акцент да е такъв? Помислете за подходящ актьор за ролята на другаря Сталин. Искам най-доброто, някой руснак". Актьорът Алексей Дикий е избран за ролята.
Мнозина вярват, че след победата над Хитлер Сталин най-накрая започва да се чувства като руски вожд и повече не желае да бъде идентифициран с провинциална Грузия.
Колаж: Николай Пржевалски вляво, Сталин вдясно
Public Domain; МАММ/МДФТеоретиците на конспирациите са сигурни, че различните възприятия могат лесно да бъдат обяснени - Сталин има много двойници. Някои имат по-силен акцент, други изобщо нямат акцент.
Има и друга популярна версия - Сталин изобщо не е грузинец. Твърди се, че семейството му има не грузински, а осетински корени. Още по-загадъчна е версията, че бащата на Сталин не е Висарион Джугашвили, а пътешественикът Николай Пржевалски, който се отбива на посещение в Гори.
Не е ясно обаче как точно биологичният баща може да бъде свързан с акцента. В крайна сметка до 8-годишна възраст Сталин говори на грузински. Освен това Сталин често говори на грузински с колегата си Лаврентий Берия, а акцентът на Берия е по-силен.
Последната версия гласи, че не Сталин говори по радиото, а друг човек, както и че гласът на друг човек е сложен във видеото. Малко вероятно е обаче някога да разберем истината, остава само да надникнем във видеото и да се чудим как Сталин едновременно може да бъде жесток тиранин и да пленява тълпата по такъв начин.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си