На 25 януари 1995 г. Страшният съд за малко не настъпва: Руската федерация се готви да нанесе ядрен удар по САЩ. Как се случва така, че държавите, оставили Студената война в миналото и току-що нормализирали отношенията помежду си, се оказват на ръба на взаимно унищожение?
Причината за кризата е обикновена норвежка метеорологична ракета. Изстрелването ѝ от малкия остров Анея в 7 ч. сутринта местно време (10 ч. московско време) към Шпицберген предизвиква раздвижване в Русия.
Снабдена с научно оборудване за изследване на Северното сияние, Black Brant XII е сходна по габарити с американската балистична ракета Trident D-5 с ядрен заряд, предназначена за изстрелване от подводници. Освен това тя лети по траектория, по която, както смята руското министерство на отбраната, ще летят американските ракети в случай на ядрена война.
През декември 1994 г. Норвегия информира 28 държави, включително Русия, за планираното изстрелване, но не посочва конкретна дата, ограничавайки се до уточняване на периода: от 15 януари до 10 февруари следващата година. Поради бюрократични закъснения тази информация не постъпва в руската система за предупреждение за ракетно нападение, която подава тревога.
В Кремъл е свикана спешна среща с висшето политическо и военно ръководство на страната. Министърът на отбраната Павел Грачов, началникът на Генералния щаб Павел Колесников и президентът на Руската федерация (като върховен главнокомандващ) Борис Елцин активират три терминала за управление на стратегическите ракетни войски - така наречените ядрени куфари.
Военните вярват, че единичната ракета може да е изстреляна, за да създаде електромагнитен импулс, който да унищожи руските радари и комуникационни системи. След нея може да се очаква масиран удар.
В продължение на няколко напрегнати минути, докато лидерите наблюдават полета ѝ, е решено дали Русия ще предприеме ядрен удар срещу САЩ.
"Днес се знае малко за казаното от Елцин тогава, въпреки че това може да са едни от най-опасните моменти в цялата история на ядрената епоха", пише журналистът от Вашингтон пост Дейвид Хофман три години след инцидента: "Те ясно дават да се разбере, че системата за ядрена боеготовност от Студената война продължава да действа, както и колко катастрофални могат да бъдат последствията от нея, въпреки че враждата между големите сили е приключила".
Ситуацията е разрешена едва когато става ясно, че ракетата е тръгнала към Шпицберген (недалеч от който е паднала в океана). Ядрените куфарчета са деактивирани.
Инцидентът с привеждането на руските стратегически ядрени сили в готовност скоро става достояние на световната общност, обърквайки американското военно ръководство. Когато четири години по-късно норвежците искат да повторят пуска на Black Brant XII и съобщават за това на руското външно министерство, американците допълнително предупреждават по своите канали всички ключови руски военни ведомства за това. В резултат този път няма неприятни изненади.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си