Защо насила изпращат руски владетелки в манастири?

"Тя плачеше и крещеше, когато митрополитът отряза косата ѝ в манастира; и когато той ѝ даде монашеската шапка, тя не му позволи да ѝ я сложи и, като сграбчи шапката я хвърли на земята, стъпка я под краката си. Йоан Шигона, един от главните съветници, възмутен от това действие, не само я смъмри силно, но и я удари с камшика, добавяйки: "Как смееш да се противопоставиш на волята на суверена и да забавиш изпълнението на неговите заповеди?" Когато Соломония попита какво право има да я удря, той отговори: "По заповед на суверена". След това с разкъсано сърце тя обяви на всички, че облича монашеските одежди не по желание, а по принуда, и призова Бог да отмъсти за такава несправедливост".

Подстригана против волята си

Николай Матвеев

Ето как Сигизмунд Херберщайн описва процеса на настаняване на Соломония Сабурова, съпруга на великия московски княз Василий III (1479-1533), в манастир. Но в какво е обвинена?

Семейният живот се влошава

През 1505 г. идва време Василий, 26-годишният велик московски княз, да се ожени. Традиционно нежененият велик княз не се смята за годен да управлява. Според обичая се призовават 500 от най-красивите благородни девици от цялото Московско царство. "От тях бяха избрани 300, след това 200 и накрая 10, които бяха прегледани от акушерките с цялото възможно внимание, за да се уверят, че наистина са девици и способни да раждат деца и дали имат някакви недостатъци. И накрая от тези десет беше избрана съпруга", пише Франческо Да Коло (1480-1571), италиански дипломат.

Соломония Сабурова, първата съпруга на великия княз Василий III, като монахиня в Суздалския Покровски манастир

Публичен домейн

Животът на Василий със Соломония Сабурова е щастлив - освен че тя не може да роди, а раждането на наследник е много важно за продължаването на династията. Василий обаче не може лесно да се разведе със Соломония - православната църква е твърдо против развода. Болярската дума се застъпва за царя.

Варлаам, московският митрополит, който отказва да даде на Василий развод, в крайна сметка е свален, вместо него Даниил (1492-1547) е назначен за митрополит и през 1525 г. развежда Василий и Соломония. Тя е замонашена под името София и принудително изпратена в Покровския манастир в Суздал, където почива през 1542 година.

Скоро Василий III се жени за 18-годишната Елена Глинская (1508-1538). Детето им с Василий става известно като Иван Грозни (1530-1584), който превръща монашеското изгнание на съпруги в практика.

Развеждащият се цар

"Соломония Сабурова"

Минеев П. В.

Преди Василий III съпругите на московските князе приемат монашески ордени само като вдовици - нормална практика през XIV-XV век. Историкът Татяна Григориева казва: "Да влезеш в манастир и да се замонашиш означава не само официално да произнесеш монашески обети и да си подстрижеш косата. Монахът или монахинята символично 'умират' за светския живот и се посвещават в служба на Бога".

Така че, когато една съпруга е "символично мъртва" за светския живот, тогава съпругът, в очите на православната църква от XVI век, има повече "права" да се разведе с нея. Иван Грозни се нуждае от тази "вратичка" през 1572 година.

Василий III

Андре Тевет

След като третата му съпруга Марфа Собакина умира в края на 1571 г. (вероятно отровена, точно както първите две съпруги на Иван), Иван се жени за четвърти път - въпреки че православната църква е против. През май 1572 г. той се жени за Анна Колтовская (1556-1626), но тя не е царица задълго - Иван губи интерес към нея и кара да бъде замонашена под името Дария и изпратена в същия Покровски манастир в Суздал. Тя не е последната.

"Царят, който вече не спазва и най-малкото благоприличие, не търси благословията на епископите, без никакво разрешение на Църквата, около 1575 г. се жени за Анна Василчикова, това е петият му брак", пише руският историк Николай Карамзин. Анна е замонашена в рамките на около година.

"Цар Иван Грозни се възхищава на Василиса Мелентевна"

Г.Седов

Само последната съпруга на Иван, Мария Нагая (1553-1608), остава омъжена за царя до смъртта му - но не успява да избегне от женския манастир. Тя е майка на княз Дмитрий Иванович (1582-1591), който умира при мистериозни обстоятелства в град Углич през 1591 г. (вероятно убит). Тогава Мария е насилствено замонашена "за пренебрегване на сина си".

Петър срещу жена си и сестрите си

Фьодор Никитич Романов и монахиня Марта (Ксения Ивановна Шестова)

Никанор Тютрюмов/Публичен домейн

През XVII в. продължава практиката на принудително замонашване. През 1600 г. Ксения и Фьодор Романов, родителите на бъдещия пръв цар от династията - Михаил Фьодорович, са принудени да приемат монашески постриг - тогава Фьодор Романов е един от претендентите за престола и по този начин е изхвърлен от играта (замонашен мъж никога не би могъл да стане цар). Около 1606 г. Ксения Годунова, дъщеря на цар Борис Годунов, също е насилствено замонашена, за да я лишат от правата за трона.

Великата херцогиня София в Новодевическия манастир (1698)

Иля Репин

Последният цар, който активно използва метода за насилствено замонашване, е Петър Велики. В първите години на управлението си той трябва да се бори за властта с по-голямата си полусестра София Алексеевна (1657-1704), която е регент на руския трон от 1682 година. Когато през 1689 г. Петър се жени за Евдокия Лопухина, той става пълнолетен според руската традиция и вече не се нуждае от регентството на София - нито неговият съуправляващ брат Иван (1666-1696), който също е женен по това време.

Марфа Алексеевна (1652-1707)

Публичен домейн

През 1689 г. напрежението между Петър и София избухва във въоръжен конфликт, но поддръжниците на София скоро я изоставят и тя е лишена от власт. След заповедите на Петър тя е затворена в Новодевическия манастир в Москва, но все още не е замонашена.

София е замонашена почти десетилетие по-късно, през 1698 г., заедно със сестрите си Марта (1652-1707) и Феодосия (1662-1713), след голямо въстание на Стрелците (царската гвардия). Стрелците, недоволни от управлението на Петър и неговите военни реформи, се опитват да върнат София на трона и са строго наказани (повечето са екзекутирани). Докато София и нейните сестри, които я подкрепят, трябва да бъдат напълно отстранени от светския (и политическия) живот, като ги замонашват. В стремежа към абсолютна власт на Петър не му мигва окото, докато замонашва собствените си полусестри.

Портрет на кралица Евдокия Фьодоровна, родена Лопухина XVIII век.

Публичен домейн

Петър също е последният руски цар, който насилствено замонашва съпругата си - първата му съпруга Евдокия Лопухина (1669-1731), която е обикновена руска жена и към която Петър скоро губи интерес. Парадокс - Евдокия е напълно здрава, вярна и дарява Петър със син, Алексей (1690-1718). През 1698 г. Евдокия, под монашеското име Елена, е изпратена отново в Покровския манастир в Суздал. (По-късно обаче Лопухина живее там като мирянка и има трагична връзка).

Замонашването на Евдокия очевидно е последното насилствено в руската история. Великата княгиня Александра Петровна (1838-1900) и великата княгиня Елисавета Фьодоровна (1864-1918) също дават монашески обети, но това е направено след смъртта на съпрузите им - точно както в древните времена на руските князе.

Знаете ли как изглеждат и как се обличат руските момичета преди революцията?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.