"Подвигът на кавалерийския полк в битката при Аустерлиц през 1805 г." (1884) от Богдан Вилевалд
Богдан Вилевалд/Военноисторически музей на артилерията, инженерните войски и свързочните войскиПрез август 1805 г. Австрия се присъединява към договора между Русия и Великобритания и по този начин става част от третата антифренска коалиция. Страните планират да включат в нея Прусия и други европейски държави, да съберат огромна армия и да разбият Наполеон. Той обаче играе по кривата по много начини, с бърз марш води силите си срещу Австрия и войната започна много по-рано, разказва "Российская газета".
През октомври австрийците капитулират в битката при Улм, армията на Кутузов, която марширува да се присъедини към тях, е принудена да промени плановете си и да отстъпи с ариергардни битки, за да се обедини с друга руска армия на Буксгевден. Обаче император Александър I (и заедно с него австрийският император Франц II), който пристига във войските, недоволен от "страхливата" тактика на Кутузов, заповядва да спре отстъплението и да се срещнат с французите в битка при Аустерлиц.
Увереността на Александър се основава, очевидно, на численото превъзходство на съюзническата армия. По това време тя наброява 85 000 души (60 000 - руската армия, 25 000 - австрийци). В същото време числеността на силите на Наполеон се изчисляват само на 40-50 000 души, въпреки че всъщност те са 73 500. Вторият и може би основен проблем, освен подценяването на противника, е несъгласието в командването на съюзническите сили. Бойният план е разработен от австрийския генерал Вайротер. Той предлага да заобиколят французите по лявото крило, където са до половината от всички сили на коалицията. Кутузов категорично не е съгласен, но не може да предложи достойна алтернатива.
В резултат на това проблемите започват от самото начало на битката. Многочисленият ляв фланг на съюзническата армия започва офанзива, но е спрян от много по-малки френски сили. Следва ожесточена битка, приковаваща значителна част от руско-австрийските сили. Междувременно Наполеон, като използва тази възможност, предприема офанзива в центъра - до Праценските възвишения.
Данните за съотношението на силите в този участък се различават: някои пишат за превъзходството на французите, някои за приблизителното равенство. Независимо от това руските войски не могат да удържат врага, в резултат на което Наполеон успява да нанесе удар в тила на лявото крило на съюзниците. То е обградено от три страни и скоро армията започва да бяга. Само дясното крило на руската армия под командването на Багратион се представя повече или по-малко достойно тази вечер, но в крайна сметка то също е принудено да отстъпи.
Що се отнася до императорите Александър и Франц, които доскоро излъчват увереност, както и тяхната свита, те бързат да напуснат редиците на войските много преди края на битката. Най-просто казано, те побягват. Кутузов е ранен и едва не попада в плен.
Според историците френските пълководци са победители в битката при Аустерлиц, защото успяват да се ориентират по-ясно по време на сражението и да преминат от защитни действия към атака навреме. Обучението и опитът на войниците на Наполеон допринасят за успешното изпълнение на всички планове на командването.
Като цяло съюзническите сили губят до 27 000 души в битката (от които руснаците - около 21 000), французите - не повече от 12 000. Австрия най-накрая е окончателно разгромена и напуска антинаполеоновата коалиция.
Прочетете още защо Наполеон напада Русия?
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си