Какво място заема печката в живота и бита на руснаците

Двамата най-известни герои от руските приказки - Иля Муромец и Емеля – са свързани неразривно с руската печка. Първият е лежал на нея 33 години, докато не бил надарен с вълшебна богатирска сила и не го пратили да се сражава със злото. Вторият пък изобщо не е слизал от печката, а се возел в нея като с кабриолет. Печката е присъствала във фолклора не без основание – около нея се е въртял целият бит на руснаците едва ли не до средата на миналия век. 

Главното място в дома

Печката е най-топлото място в дома. Да полежи, да се отпусне е била най-голямата мечта на селянина. И той честичко прекарва зимните месеци именно там. Да лежи на печката е можел само мъжът, главата на семейството или старецът. Жените са били длъжни да я поддържат в "бойна" готовност, да сготвят и да се занимават с други неща. Децата са могли да се качват на печката само за кратко време с позволение на възрастните и като развлечение. 

Печката присъства в много произведения на руската литература. Максим Горки, например, я споменава често в своя роман "Детство". 

"Спях между печката и прозореца, на пода, тясно ми беше, пъхах си краката в най-долното отделение на печката и хлебарките ги гъделичкаха. Този ъгъл ми доставяше не малко пакостнически удоволствия – докато дядо готвеше, постоянно чупеше стъклото на прозореца с ръжена и дилафа".

Печката е имала "женски ъгъл" или "кут", където е било забранено за мъже. Там се е пазила посудата и жените са се занимавали с ръкоделие. Често кутът дори е бил отделен от основната част на къщата със специална завеса. Зад нея се е криела невестата преди сватбата, тук жените са раждали и кърмели. 

При строителството на нова къща първо се е проектирала печката, а след това всичко останало. Оттук идва и руската поговорка, която буквално гласи: "Да танцуваш от печката" или с други думи да започваш всичко от най-главното.  С печката са свързани и много други пословици: "Ако все лежиш на печката, няма да има нищо в нея"; "Ако искаш да ядеш гевречета, не лежи на печката". 

Как изглежда печката

Руската печка придобива своя традиционен вид приблизително към XV век. В различни области на Русия печките са могли да се отличават по устройство и материали, от които са ги изграждали – те са били каменни или глинени, в тях са горели дърва и по-рядко топки от говежди тор, слама или торф. 

Печката е главният елемент от интериора в традиционната руска къща, а старинните печки са заемали почти половин стена. От печката до противоположната стена са строили дървени нарове, където е можело да се спи. 

Да се строят печки е бил важен елемент от руския живот, а майсторите на печки - търсена престижна професия, защото това е бил много сложен занаят. 

Главната част на печката е пещта, където са се горели дърва. В нея са готвели и храна - чeсто в разпалената или вече догоряващата печка са слагали глинени или чугунени гърнета, използвайки специални дилафи, които можеш да видиш във всеки музей на руския бит. В някои печки е имало толкова голяма пещ, че вътре човек е могъл дори да се измие. 

Непосредствено под пещта е имало "под", специална ниша, където се е печал хлябът. Слагали са го, още когато печката е била гореща, образувала се е хрупкава коричка, а след това в изстиващата печка хлябът се е доизпичал отвътре. В печката са правели и печено мляко (чети по-подробно за тази уникална руска напитка тук).

Мястото, където са правели лежанката, се е наричало "препокритие". Често то е било под самия таван, където е отивала цялата топлина. Вече изгасналата печка е оставала топла много дълго, затова в нея и на нея е можело да се претопли храна и вода, а в неголемите ниши, наричани "печурки", са се съхранявали или сушили провизии – гъби и билки, там са можели да се оставят дрехи или обувки. 

Дървата, ръженът и останалите технически атрибути са се слагали на специално място под печката "подпечи", свърталище на мишки и хлебарки. Пак там се е складирал и ненужният боклук. 

В богатите къщи печките са били украсявани с рисувани глинени плочки. Този занаят е бил много търсен в края на XIX – началото на XX век, когато на мода идва "руският" стил. Производството на този елемент от декора е популярно и сега.

Мистичното и практическото е значение на руската печка

Суеверните руски селяни са вярвали, че зад печката или в долното ѝ отделение живее домовикът. Считало се е, че печката лекува – на нея са слагали болните хора с надеждата скоро да оздравеят, дишали са парата от печката, защото са вярвали, че има полезни свойства. Пепелта от печката не се е изхвърляла. Ползвали са я за лечебни мазила, а също и за по-практични цели – за сапун и избелване на бельото. 

Печката се е палела с настъпването на първите студове – някъде от октомври до април-май. Руснаците винаги са имали много признаци и поверия за предстоящото време - и според това как гори печката са можели да правят метеорологична прогноза. Ако тягата е силна или огънят е червен, то най-вероятно ще настъпят силни студове. Ако дървата горят тихо и огънят е бял, то трябва да се чака затопляне. 

Съдбата на печката

От средата на XIX в. масивните руски печки започват да отстъпват място на компактните тухлени холандски печки. Те са били не само по-малки, но и с по-просто устройство. На тях не е можело да се полежи, но пък са имали неголямо пространство като плоча за приготвяне на храна. 

Сега рядко може да се срещне руска печка, тя може да се види  в музеи. В съвременните селски къщи и досега има холандски печки. 

Знаете ли как се сформира Руската империя?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.