Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Строителните кампании в СССР често се асоциират с мащабно застрояване с еднотипни панелки по цялата страна. Технически те са били от различни серии, защото са ги разработвали местните домостроителни комбинати, но в действителност са изглеждали като близнаци - от Твер до Перм. Такива квартали от 5-етажни "хрушчовки" без асансьор и 9-12-етажни "брежневки", са били необходими, за да се реши въпросът с отделното жилище за съветските семейства. Строителството е трябвало да бъде максимално бързо и да не бъде скъпо. Съветските архитекти не са имали голям опит в тази сфера, затова откритията са се правели след чист експеримент.
В СССР обмислят строителството на типови жилищни сгради още преди Втората световна война. Сградата от 1940 г. на Ленинградски проспект №27 в Москва е сред първите прототипи на възможно панелна сграда. Тя е ажурна заради фигуралните решетки на фасадата, с които архитектите са искали да скрият от погледа на минувачите балконите, които обитателите са затрупвали с какво ли не. На първия етаж са разположени магазини и предприятия за битови услуги. Отличителна особеност на сграда са просторните коридори и стълбищните площадки, но пък с миниатюрните кухни (в едностаен апартамент от 40 кв.м, 4 кв. м кухня).
Предполагало се, че жителите на сградата ще поръчват храна в ресторанта от първия етаж, а у дама само ще я претоплят. След войната на архитектите им се налага да разработват по-бюджетни проекти, а "Ажурният дом" днес е признат за паметник на архитектурата.
Подмосковското село Черемушки става площадка за първия квартал от "хрушчовки". Опитният 9-и квартал, построен през 1956-1959 години, е от 13 четириетажни сгради и 7 осеметажни.
Експерименталните апартаменти са били съвсем малки: например, вместо обикновената вана е могло да има седяща или просто отделение за душ. За такива жилища хората са могли да поръчват мебели трансформър по каталог. Фасадите на тези сгради са били от тухли, а в дворовете е имало истински фонтани и арки за растения. В квартала е имало и магазини, и столови, и дори киносалони. Новата съветска жилищна естетика възпява Дмитрий Шостакович в оперетата "Москва, Черемушки", а през 1962 г. по мотивите ѝ е заснет и филм.
При все това по-късно инфраструктурата на съветските жилищни микрорайони е силно опростена.
От тази сграда на улицата на Полярнииците №10 в Санкт Петербург започва историята на масовото панелно строителство в СССР. Хората от града я наричат "протохрушчовка": тя е построена през 1955 г. само за 102 дни, включително и с облицовката, и е представена на Никита Хрушчов като образец на бъдещите жилищни сгради. Тук има само 30 апартамента, от които 29 са били заселени от строители на зданието, а един е бил предназначен за строителни експерименти.
За разлика от "хрушчовките" тук таваните са високи три метра, а не два и половина, кухните са с площ 10-12 кв. м, а не по 5-6, вратите са дъбови, а на входовете има колони в неокласически стил, но само на три етажа има малки балкони. Хрушчов решава, че конструкцията е прекалено скъпа и следващите сгради стават доста по-скромни, "без излишества".
На пръв поглед тази сграда на Магнитогорска №95, изглежда съвсем обикновена четириетажна "панелка". В действителност обаче това е резултат от смел архитектурен експеримент от 1959 година. Тя е строена по метода на повдигане на етажите: първо се изграждат носещите колони, след това на земята се монтира покривът и след това със строителни крикове го издигат на необходимата височина. След това започват изграждането на горния етаж и постепенно се спускат към първия.
На теория отказът да се използват строителни кранове е трябвало да намали срока на монтажа и разходите за проектите. В действителност обаче се оказва, че такова строителство изисква висококвалифицирани работници и оператори на строителни крикове. Това е причината тази сграда да остане една-единствена по рода си.
Идеята за строителството на жилищни комплекси за млади и несемейни специалисти е превъплътена на дело за първи път през 1960-1980-те в градчето Корольов в Московска област, център на космонавтиката, където масово пристигат учени.
Такива комплекси са изграждани около промишлени обекти из цялата страна и те са били "град в града". Един от тях се е запазил и досега в източните покрайнини на Екатеринбург - през 1981 г. тук се появява квартал от единадесет дълги полукръгови 9-, 12- и 16-етажни "панелки", които местните жители наричат "пентагони" или "лабиринти".
Сградите са замислени за малко хора: тристайни апартаменти е имало най-вече в 9-етажните сгради, а останалите са били с едностайни и двустайни. В най-дългите сгради е имало по 500 апартамента! Първите обитатели са завършилите местния университет. Тези млади хора са участвали непосредствено не само в строителството, но и в проектирането на микрорайона. Целият комплекс е построен от железобетонни плочи, които е произвеждал заводът в съседство.
Инфраструктурата е включвала един от най-големите универсални магазини в града, спортен комплекс, дом на културата, в който са изнасяли концерти най-известните рок музиканти, и амфитеатър - открита площадка за театрална самодейност, която е била предназначена и за развлечения за децата.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
