Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
През лятото на 1951 г. Норвегия започва една от най-секретните операции в историята си, известна като операция "Асфалт". По време на тази операция тленните останки на хиляди съветски войници, погребани в различни части на страната, са ексхумирани тайно и откарани на единственото гробище на остров в Норвежско море. Какво е накарало ръководството на тази скандинавска страна да реши да предприеме такава стъпка?
По време на Втората световна война около 100 000 съветски военнопленници са се намирали в Норвегия. Германците са ги използвали за тежки работи в добив на полезни изкопаеми и строителството на отбранителни укрепления, в случай че има десант на съюзниците.
Над 13 000 от тези военнопленници загиват и са погребани на няколко стотин гробища, основно в северната част на страната. След войната Норвегия и СССР заедно са следили тези могили да бъдат в надлежно състояние.
Само че с годините Студената война набира сила и заедно с нея нараства и подозрителността на Норвегия (страната се присъединява към НАТО през 1949 г.) към нейния източен съсед. Сътрудничество между двете държави предполага редовни посещения на съветски служители, делегации и дипломати на гробовете и в Осло се опасяват, че тези визити са възможност в Норвегия да проникват съветски разузнавачи.
Не е било възможно да се следят всички съветски граждани, които се насочват към многобройните гробища, разпръснатите по норвежката територия. За да може да се контролира напълно този процес и да не се допусне в страната да бъде създадена широка и ефективна съветска шпионска мрежа, правителството на Норвегия решава да ликвидира тези гробове като се ексхумират тленните останки и бъдат транспортирани на гробището на остров Хиета.
Когато през лятото на 1951 г. започва Корейската война, усложнила още повече и без това обтегнатите взаимоотношения между Запада и Изтока, Министерството на обраната на Норвегия започва изпълнението на секретната операция "Асфалт". Тя дължи името си на самия начин на превозването на тленните останки – в чували за асфалт.
Ексхумацията се прави тайно и най-вече нощем. На много гробища се налага да се взривят паметници, защото иначе не може да се стигне до погребаните в тях.
Тор Стефенсен е един от участвалите в изравянето на тленните останки на съветски военнослужещи във Финмарк. "Събирахме тленните останки в чували. Навсякъде имаше крака, кости и ребра. Често те принадлежаха на различни хора и останките от един човек можеха да се окажат в различни чували. Труповете бяха пълни с пръст и вонята беше просто адска", разказва Стефенсен. По думите му мнозина от участвалите в операцията след това получават психически сривове.
Налага се трюмовете на товарните кораби, които докарват останки на съветски войници от различни места на Норвегия на остров Хиета, постоянно да се дезинфектират с хлор, сода каустик и фенол. Ян Броволд, който работи по разтоварването, си спомня, че корабите са били напълнени буквално догоре с чували с останки. "Всичко беше претъпкано до самия люк. Те лежаха като тухли от носа до кармата".
Въпреки че операцията е тайна, през есента в пресата започва да изтича информация за нея. Скоро "Асфалт" предизвиква истински скандал в норвежкото общество.
Движеща сила на протестите стават левите сили в страната и преди всичко Комунистическата партия на Норвегия. При все това и техните политически противници изразяват категорично отрицателното си отношение към действията на Министерството на отбраната. Лидерът на Консервативната партия Карл Йоахим Хамбро ги определя като "невероятно отвратителни".
Съветски военнопленник, 1945 г.
Архивна снимкаНай-силно изразяват недоволството си жителите на регионите, където са правени ексхумациите. От края на Втората световна война е минало съвсем малко време и много норвежци все още помнят съветските военнопленници, на които са се опитвали доколкото могат да помагат с прехраната. Благодарение на тях по-голямата част от войниците на Червената армия успяват да преживеят плена си в Норвегия.
Протестиращите обвиняват властта в оскверняване на гробовете и във варварщина. Те протестират пред сградата на парламента в Осло, а в град Му и Рана дори успяват да спрат ексхумацията.
Паметник на около 5000 съветски затворници, построили частта на Рана от Nordlandsbanen (железопътна линия Nordland) с робски труд за нацистките окупатори по време на Втората световна война
Sandivas (CC BY-SA 3.0)Реакцията на СССР на препогребването също е силно отрицателна. Москва е информирана от норвежкото ръководство едва на заключителния етап на операцията. Официално пренасянето на тленните останки е обосновано с желанието да се облекчат съветските граждани, които посещават гробовете.
В протестни ноти съветските дипломати посочват, че става дума за "потъпкване на паметта на съветските войници" и за "недружелюбен акт по отношение на Съветския съюз". Особено възмущение предизвиква демонтажът, а в някои случаи и от унищожаването на надгробни паметници.
През зимата на 1951 г. операция "Асфалт" приключва. Тя обхваща около 200 могили из цялата страна. В крайна сметка, според данни на норвежкото външно министерство, на гробището на остров Хиета са транспортирани останките на 8804 съветски военнопленници и само 978 от тях са идентифицирани.
Макар че Съветският съюз и Норвегия продължават да си сътрудничат в поддържането на могилите на войници на Червената армия в тази скандинавска страна, взаимоотношенията между двете държави се влошават години наред.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си