"Задачата на нашия митинг – обединение. Нека се обединят всички честни сили, да влязат всички демократични организации в единен антибюрократичен фронт", казва човек на име Гавриил Попов от камион-трибуна точно срещу Кремъл. Скоро след това той става първият кмет на Москва.
4 февруари 1990 г. влиза в историята като денят на най-масовия протест срещу съветската власт. Формулировката на Попов може да е много по-кратка: всъщност задачата на митинга е да се отмени монополът на КПСС върху властта. Към онзи момент това искане, съгласно проучване на общественото мнение, се поддържа от повече от половината население на страната, а в Москва и Ленинград (днешен Санкт Петербург) тази цифра съставлява 70%.
Шествие и митинг, организирано от блока на демократичните сили в Москва на 4 февруари 1990 г.
Владимир Вяткин/SputnikНедоволството се подклажда от обострящата се междунационалната обстановка в съюзните републики, огромните опашки, чудовищната бюрокрация и празните рафтове в магазините.
По оценка на властите на протеста присъстват около 300 000 души, а по оценка на организаторите – не по-малко от половин милион граждани.
За мобилизацията на такова количество хора във времена без интернет и социални мрежи помагат няколко десетки доброволци. Те разлепят незаконно отпечатани брошури, а тъй като печатниците все още се контролират от КГБ, с печатането помагат познати от институти, академии и други институции.
В 12 часа тълпата преминава Кримския мост, минава по "Садовое колцо" и се отправя към Кремъл. Едни от лузингите са: "Всичката власт на народа!", "Долу политическата полиция!", "С кого сте, Михаил Сергеевич?", "Руснаците не искат никакви погроми".
Сред ораторите е и бъдещият първи президент на Русия Борис Елцин.
Участници в протеста в Москва на 4 февруари 1990 г. носят плакат, на който пише, че КГБ и руската националистическа организация "Память" носят смърт.
APВсъщност самият Михаил Горбачов прави възможен такъв масов протест срещу съветската власт (тогава той все още заема длъжността генерален секретар на партията, а президент става месец по-късно). Активността на демократите му помага да се бори с консерваторите в партията; той разбира, че за да прокара идеята си за многопартийност, се нуждае от подкрепа "отдолу нагоре".
Така че митингът е съгласуван. Всичко е от информативен характер, органите на реда могат само да осигурят безопасността на шествието, но не могат да го спрат – засягат се твърде много интереси.
Милицията стои по тротоарите и не се намесва.
Това е първият такъв митинг в центъра на града – по-рано митингите се провеждат само на стадион "Лужники". Тълпата е разнообразна – демократи, монахристи, анархисти. Впрочем според участниците те не се смятат за опозиция, а просто искат реформи и промени.
Резултатът от простеста е моментален. Няколко дни по-късно – на 7-ми февруари, разширеният пленум на ЦК на КПСС приема решение за отмяна на член 6-ти от Конституцията и разрешава многопартийността.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си