Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Един единствен път в историята над Кремъл се издига знамето на САЩ. Не, това не е сцена от филм или някаква лоша шега. Флагът е развят по заповед на съветския генерален секретар и е брулен от вятъра в продължение на цели девет дни – пред очите на целия народ.
През май 1972 г. се случва най-знаковото събитие в рамките на т.нар. "разведряване" – едно временно, но дългоочаквано понижение на градуса на агресията между САЩ и Съветския съюз. Става въпрос за първата в историята официална визита на президента на САЩ Ричард Никсън на съветска земя.
Посещението е предшествано от поредица от събития, продължили пет години. През януари 1967 г. САЩ и СССР постигат споразумение да работят съвместно по проекта "Аполо-Аполон" – т. нар. "ръкостискане в космоса" между двете държави за съвместно пилотиран полет в космоса. През юни същата година в САЩ пристига съветският премиер Алексей Косигин, а през декември в съветската Академия на науките се появява Институт по проблемите на САЩ и Канада, който по-късно е провъзгласен за "развъдник на либерализма". През 1969 г. в Хелзинки започват съветско-американски преговори за ограничаване на стратегическото въоръжение, а през септември 1971 г. между Кремъл и Белия дом е отворена "гореща линия". С други думи, двете супер-държави се убеждават, че на надпреварата в ядреното въоръжение трябва да бъде сложен край възможно най-бързо – и започват да градят мостове.
В крайна сметка се стига до първата официална визита на президент на САЩ в СССР. Датите и дневният ред са съгласувани. Но в последния момент се появява пречка: САЩ осъществяват масиран обстрел на двата най-големи града във Виетнам – Ханой и Хайфонг. Реакцията на СССР е тревожна.
Анатолий Черняев – високопоставен служител в международния отдел на ЦК на КПСС, си спомня, че е в кабинета на Брежнев, когато той получава обаждане от премиера Косигин с думите: "Виж колко нахален стана Никсън! Копеле! Слушай, Льоня, дали да не отложим визитата му? Това би било истинска бомба!". Брежнев възразява с думите: "Бомбата си е бомба, но на кого ще навреди тя повече?". Москва очаква Никсън на 22 май 1972 година.
На летище "Внуково" високопоставеният гост е посрещнат от дясната ръка на Брежнев, Николай Подгорни, премиера Косигин и самия Брежнев.
Съветската страна е изпипала всичко до най-малкия детайл, чак до гледката и вида на летището. Генералният секретар иска летището да не е "голо". Ето защо, освен официалните лица и почетния караул от представители на трите рода войски, както е по протокол, на пистата е събрана и тълпа от младежи. Първоначалният план младежите да държат плакати с надписи от рода на "Дружба" и "Не воювайте, а търгувайте" е отхвърлен и е решено те да развяват само американски и съветски знаменца.
От летището кортежът на Никсън се отправя към Кремъл по строго начертан маршрут. Както си спомня известният преводач и глас на СССР на официалните преговори с Вашингтон Виктор Суходрев, Ленинският проспект и останалите улици, водещи до Кремъл, също са осеяни със съветски и американски знамена.
"Нямаше обаче 'възторжени' тълпи от московчани, каквито обикновено се събираха при срещи между представители на приятелски държави. Нещо повече – не бяха допуснати дори случайни минувачи по тротоарите. Всичко това беше договорено предварително", пише Суходрев. Никсън е настанен в Кремъл, в апартамент до Оръжейната палата, където за първи път в историята над Кремъл е издигнато знамето на САЩ.
Самият Никсън обаче обръща внимание на пустите улици едва при еднодневната си визита в Ленинград (днешен Санкт Петербург): навсякъде, където минава кортежът, той не вижда дори един случаен минувач, а всички околни улици са блокирани от камиони. А когато се връща в Москва и решава да посети баптистка църква (както е по план), забелязва, че сред присъстващите има само млади мъже.
Както става ясно по-късно, на обикновените миряни е забранено да се приближават до църквата в този ден, а вътре са изпратени единствено сътрудници на КГБ в цивилни дрехи. И това е една от дребните мерки по подготовката: в Москва например, за да осигурят по-добра гледка от апартамента на Никсън в Кремъл, е разрушен цял един исторически район. Целта е да не се закрива панорамната гледка към класическа сграда от XVIII век.
Ричард Никсън прекарва общо девет дни в Русия. Животът в Кремъл си има своите ограничения: единственото място, където той може да говори с помощниците си, без да го подслушват, е в президентската лимузина, докарана от САЩ. Но визитата се отплаща.
На 29 май, в последния ден на посещението, Брежнев и Никсън подписват осем сериозни документа, включително Договора за ПРО и Договора САЛТ-1, споразумение за ненамеса във вътрешните работи на двете страни, двустранен договор за сътрудничество в областта на науката, космоса, медицината и опазването на околната среда.
Един от резултатите от посещението е и договорът между съветското правителство и компанията Pepsico в Сочи да бъде построен завод за производство на "Пепси" в замяна на ексклузивно право фирмата да продава водката "Столичная" в САЩ. Между другото, за този изгоден договор се конкурира и Coca-Colа, но в СССР от края на 1940-те години марката е символ на "покварения Запад", а за Pepsi по онова време се знае малко.
Съветските ученици се надяват, че ще бъде построен и завод за дъвки, но това така и не се случва. Разведряването на отношенията между САЩ и СССР приключва през 1979 г. – с изпращането на съветските войски в Афганистан.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си