Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Ранната съветска държава е страната на проблемната младеж. Млади войници, които се завръщат от опустошителна война; осиротели тинейджъри; студенти, заминали да учат в големия град, без да могат да се приберат у дома по време на размирната Революция. Всички те искат да имат контрол над събитията, да са част от големи социални промени и да имат роля в построяването на едно ново бъдеще. Освен това, тази маса от млади хора е склонна към престъпления, така че болшевиките трябва да измислят начин да се справят с този нарастващ проблем.
Надежда Константиновна Крупская, съпруга на В.И. Ленин
Свободни източнициПрез юни 1917 г., още преди Болшевишката революция, жената на Ленин Надежда Крупская пише Устава на Съюза на работещата младеж на Русия, публикуван в болшевишкия вестник "Правда". Според този устав "всички момчета и момичета, които живеят, продавайки своя труд, са организирани в Съюза на работещата младеж на Русия". Целта на Съюза, според Крупская, е да "подготви своите членове да бъдат свободни, отговорни граждани, пълноправни участници във великата борба, която ще водят като пролетариат за освобождение от капиталистическото робство".
След появата на Устава на Крупская в редица руски градове се появяват различни Съюзи на работещата младеж. Самият Комсомол е основан официално на 29 октомври 1918 г. на първия Общоруски конгрес на съюзите на работещата и селска младеж. Дадено му е името Руски комунистически съюз на младежите (РКСМ).
С времето организацията променя името си неколкократно, но наименованието, с което става популярна, е Комсомол (Комунистически съюз на младежите). Според Устава ѝ от 1920 г. всеки, който е на възраст от 14 до 23 г. и поддържа комунистическите идеали, може да стане неин член.
Владимир Ленин посещава 3-ия Конгрес на РКСМ през октомври 1920 г. и изнася вдъхновяваща реч: според него подрастващото поколение трябва да изучава комунизма, единствено "свързвайки всяка стъпка от образованието и обучението с непрестанната борба на пролетариата и работещите хора срещу старото експлоататорско общество".
По онова време Комсомолът вече има около половин милион членове. Какво всъщност кара хората да се включват в организацията?
Ранните членове на Комсомола, като цяло, са ентусиазирани от идеята да строят комунизма и са готови да се бият за тази идея. Сергей Куркин, един от активистите на Комсомола в гр. Чаплигин, Липецка област, си спомня, че през 1919 г. в Чаплигин са създадени части със специално предназначение (ЧОН) и комсомолците се включват в тях. Целта на тези обединения е да "помагат на Червената армия" из цяла Русия – но всъщност това са просто групи селяни и работници с комунистически възгледи, които са законно въоръжени.
Частите се бият срещу контрареволюцията – белогвардейците и селяните, които отказват да предадат хранителните си запаси – Гражданската война е в разгара си. През 1919 г. специалните части в Чаплигин (и комсомолците в тях) влизат във военен сблъсък с белогвардейския генерал Константин Мамонтов.
В повечето случаи обаче целите на ранния Комсомол далеч не са толкова героични. Историкът Владимир Иполитов от Тамбов пише, че от началото на 1930-те Комсомолът в Тамбовска област е използван за осъществяване на колективизацията – лишаването на заможните селяни от техните спестявания и храна с демонстративна жестокост. "Местната партийна и съветска администрация караше младежите да вършат най-тежката и най-мръсна работа", пише Иполитов. "Изземането на имуществото на селяните, което трябваше да стане собственост на колхозите, се оказа чист грабеж. Комсомолците усещаха подкрепата на властите и се държаха така, сякаш селата са техни. В Орловски окръг един секретар на комсомолска организация на име Семьонов преби една жена с думите: "Аз съм комсомолец! Страхувай се от мен и ми се подчинявай!".
Значи младежите са се записвали в комсомола, за да получат оръжие? Не съвсем – по-скоро, за да изградят кариера в СССР. Комсомолът, който често е наричан "помощник и резерв на Комунистическата партия", има огромна бюрократична структура, която наподобява тази на КПСС и колкото по-добре се позиционира човек в тази структура, толкова по-големи шансове има да стане част от КПСС без никакви пречки.
"Нашият комсомолски ръководител (в Московския държавен педагогически институт през 1970-те) искаше да стане член на Комунистическата партия", разказва Галина Улянова, доктор на историческите науки от Москва. "В онези години, за да работиш като професионален историк, трябваше да си член на Партията. Иначе нямаше как да имаш достъп до архивите! А кариера в Комсомолската организация беше наистина полезна, за да се присъединиш към Партията".
През 1926 г. Комсомолът е наречен официално "Всесъюзен ленински комунистически съюз на младежта" и прагът за възрастта на членовете е вдигнат до 28 години (комсомолските функционери обаче могат да са по-възрастни). Въведен е и членски внос от 2 копейки (цената на един сладолед по онова време).
В ранните години на Комсомола родителите са твърдо против децата им да се включват в организацията: "Когато майките разбираха, че нашият Съюз е комунистически, те удряха на синовете си по един бой… Скоро в хижата, където наминаваше представителят на Комсомола, започнаха да се появяват объркани момчета и момичета и молеха с приведени глави: 'Отпишете ме от Комсомола – мама и татко не ми дават да се запиша…'". Очевидно, комсомолските власти не приемат този довод.
Освен че участват в колективизацията, дневният ред на ранните комсомолци включва обучение на членовете. През 1930-те хиляди младежи се обучават в технически школи, като процесът се контролира от Комсомолската организация. След това ентусиазмът на комсомолците е впрегнат, за да се сформират студентски строителни бригади.
Комсомолските структури във всяка гимназия сформират строителна бригада, която всяко лято извършва различен труд. През 1930-те тези бригади участват в строителството на важни обекти, като Магнитогорския завод за стомана, ВЕЦ-а в Днепър и дори Московското метро. През 1970 г. комсомолските бригади помагат за изграждането на жп линията Байкал-Амур. Малцина обаче имат шанса да участват в нещо толкова голямо. Обикновено комсомолските бригади помагат на селскостопанските работници на полето – практика, която се нарича "на картошку" (за картофи). За комсомолците сортирането и копаенето на картофи (както и на моркови, репи, зеле и т.н.) е обичайно лятно занимание.
Властите се нуждаят от млада кръв не само за селскостопанска и строителна работа, но и главно за да проектират влиянието на комунистическата идеология върху подрастващите. Галина Улянова споделя, че Комсомолът организира редовни политически срещи. "Изготвяхме доклади, в общи линии по каквито теми си искахме – например аз написах доклад за американското кино. Поне веднъж месечно се събирахме за лекция, посветена на политическата обстановка".
Комсомолците се включват активно и в културните дейности в училищата и институтите. "Заедно с училищната администрация организирахме различни спортни състезания и празници, военно-патриотичните игри "Зарница". Участвахме и в честването на всички важни дати в държавата", разказва бившата комсомолка Татяна Корольова. "1 май, 9 май, 7 ноември бяха основните ни празници. В празничната утрин всички отиваха на работа. Ние се нареждахме в колони и отивахме на центъра за комунистически парад".
Скоро след Втората световна война героичните чувства около Комсомола избледняват. Броят на комсомолците обаче не спира да расте. През 1941 г. организацията има около 11 милиона членове, а през 1969 г. те са вече 24 милиона. Най-високата бройка е достигната през 1984 г. – 42 милиона души. Според статистика, събрана в Уралска област през 2008 г., около 80% от хората, родени през 1960-те, са били част от Комсомола. Този дял е над 90% сред хората, родени преди и през 1950-те. Бройката обаче не означава активно членство.
Анатолий Слезин, доктор на историческите науки от Тамбов, отбелязва, че през 1957 г. Комсомолът вече разполага с 64 вестника и списания с общ тираж от над 13 милиона. Малцина обаче ги четат реално – дори и самите комсомолски функционери. През 1959 г. в Мордовска област списание "Млад комунист" има 129 абоната, а "Комсомолски живот" – 153. В същото време комсомолските секретари са над 1500, а комсомолските функционери – над 150.
За повечето млади хора Комсомолът е най-вече шанс да постигнат нещо. "Всички бяха в Комсомола – беше като да се ваксинираш, нещо масово", казва Галина Улянова. "Комсомолът беше на първо място социална институция. Всички обичаха съботните екскурзии 'за засаждане на дървета', 'почистване на улиците'… Всъщност не се събирахме да садим дървета! Събирахме се, за около час засаждахме дърветата – и после ходехме на пикник със сандвичи и вино, китара, разговори, флиртове… За това ставаше въпрос".
Правителството забелязва това и се опитва да напомни на младежите с идеологични методи каква е идеологията на Комсомола. През 1984 г., в по-късния СССР, романът на Борис Василиев "Утре е война" заклеймява лекомисленото отношение към Комсомола.
"Комсомолка съм само засега. След това искам да съм жена", казва момиче в романа на Василиев. "Как смееш!", укорява го друго момиче. "Не, не чу ли, че мечтата ѝ е да е 'жена'! Не пилот, не парашутист, не стахановец, а жена. Играчка в ръцете на мъжа!".
Естествено, младежите в СССР искат просто да живеят, да общуват и да се забавляват – много по-добре, отколкото да следват някаква ранна съветска идеология. През 1970-те и 1980-те членството в Комсомола служи просто за постигане на някакви простички цели. "Един служител в институт просто не можеше да отиде при охраната и да каже – дайте ни ключовете за залата, искаме да си направим купон", казва Улянова. "А функционер на Комсомола можеше – той казваше: 'Организираме културна вечер за нашите комсомолци' – и ключовете бяха предоставяни. Тези вечери обикновено се предшестваха от някаква идеологическа лекция, но всъщност всички идваха само заради танците. Комсомолецът можеше и да се обади в киното и да поиска безплатни билети… Идеологията съществуваше единствено в горните слоеве на комсомолската структура – за всички останали Комсомолът беше просто една съветска социална мрежа".
В края на 1980-те броят на комсомолците пада до 35 милиона, а през 1991 г. те са едва 26 милиона. Младежите просто вече не си правят труда да стават комсомолци, отчасти защото в онези години Комунистическата партия е в дълбока криза. През 1989 г. комсомолските организации на Литовската и Естонската съветски републики се отделят от Всесъюзния ленински комунистически съюз, който в крайна сметка е разпуснат през септември 1991 година. "Когато Комсомолът престана да съществува, стана ясно, че тези съботно-неделни работни пътувания, тези политически лекции всъщност са сплотявали работните колективи. Тези срещи спряха – и изведнъж, вече не знаехме с кого работим рамо до рамо".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
