Преди 60 години – в 10:02 московско време, информационна агенция ТАСС съобщава за първото излитане на човек в космоса, което се превръща в най-горещата новина на планетата. В Съветския съюз всички оставят работата си – нацията се "залепя" за радиото, пред вестникарските будки се извиват дълги опашки, а по центъра на Москва и други малки и големи градове се събират ликуващи тълпи.
"Работният ден бе 'съсипан': превърна се в празник, хората бяха завладени от еуфория, изведнъж всеки говореше за преди непознатия Юрий Гагарин", спомня си инженер Лев Музуров.
Евгений Сказкин, работник от град Енгелс, който се намира близо до мястото, на което се приземява Гагарин, си спомня за този ден: "Беше някакъв шок. След известно време осъзнах всичко и сърцето ми се напълни с такова тържество, че неусетно завиках: 'Ура! Излетяхме в космоса!'. Изскочих в коридора на общежитието. Хората излизаха от стаите си и се прегръщахме и танцувахме от радост. (...) Цялата страна ликуваше. Полетът на Гагарин ни изглеждаше като най-жизнеутвърждаващото събитие в страната ни, която едва се бе възстановила от най-тежкото си изпитание през Великата отечествена война и сега вървеше напред".
На 14 април Москва празнува. Учениците бягат от час, за да зърнат първия космонавт в света; мнозина дори са освободени от работа на този ден. "Знаехме, че Гагарин ще се появи на 14-ти. Не можеше и да става дума за занятия във факултета. Целият факултет бе извинен и всички отидохме да посрещнем Гагарин", спомня си Мария Солодухина, студентка през 1961 година. Ленински проспект се огласява от музика, хората ликуват и викат "Ура!".
Журналистът Павел Барашев е един от първите, които интервюират Гагарин след полета, когато той най-накрая се отдава на почивка. Барашев си спомня срещата им:
Казаха ни, че Гагарин преминава рутинен медицински преглед и скоро ще дойде, за да отговори на въпросите на репортерите от "Комсомолская правда". Ние буквално треперехме от вълнение: сега щяхме да видим и да разговаряме с най-известния човек на планетата Земя. Какво да попитаме първия човек, излетял в космоса? Ще имаме ли време да направим поне една снимка?
Съвсем скоро той дойде при нас: невисок, набит, в своята униформа с пагони на летец майор.
"Е, има ли тук журналисти на "Комсомолская правда"?", попита той простичко и с такава усмивка, че цялото непоносимо напрежение от тази, макар и радостна, среща изведнъж се изпари...
След като си отпочива, Гагарин прави пълна обиколка на Съветския съюз, изнася речи, присъства на срещи и дава безкрайно много автографи.
През пролетта на 1961 г. Гагарин тръгва на световно турне, като посещава повече от 30 държави; буквално всички от Куба до Япония искат да го видят на живо. САЩ са едни от малкото страни, които не изпращат покана на космонавта. Той вече не е обикновен човек, а медийна личност; постоянно трябва да "поддържа изражението си" и да радва хората със запазената си марка – своята усмивка.
Генерал-полковникът от авиацията Николай Каманин, който придружава Гагарин на пътуванията в чужбина, си спомня: "Почти всички вестници пишеха, че пътешествието на Гагарин доказва колко велик човек е. Аз всеки ден разговарях с този велик човек насред невиждан разкош и блясък, но усещах, че той просто иска да си почине, сам, с рибарска въдица някъде на брега на река в Подмосковието..."
Гагарин се среща и с Елизабет II, която наскоро сподели впечатленията си от това запознанство, като каза, че той е бил очарователен, въпреки че изобщо не е могъл да говори английски.
Ето и как самият Гагарин си спомня срещата: "Закусвах с кралицата в Бъкингамския дворец. Какво ще кажете! Кралицата беше много любезна и учтива. Разговаряхме за времето, за космоса и за моите впечатления. Обсъдихме [с принц Филип] авиацията и новите автомобили... дадох на кралицата книга. Тя беше много щастлива. В замяна ми подари семейна снимка".
Гагарин е невероятно популярен навсякъде. Мнозина си спомнят, че всички – млади и стари, буквално живеят и дишат с идеята за космоса и мечтаят да се срещнат с първия космонавт в света. Колкото до самия Гагарин, той си остава скромен спрямо славата и известността, които го връхлитат.
"Както всички останали, и аз съм правил много грешки. Имам си своите слабости. Никой не бива да бъде идеализиран. Всеки трябва да бъде приеман такъв, какъвто е в истинския живот. Понякога се чувствам толкова твърде добричък и миличък, че се отвращавам", пише той в дневника си.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си