Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
В историята има само един реален шанс мавзолеят на Ленин на Червения площад наистина да остане без саркофага, а край Кремълската стена да се образува върволица от разкопани гробове. Поводът за това става смъртта на Йосиф Сталин на 5 март 1953 година.
Когато Сталин умира, остро изниква въпросът какво да се прави с тялото му? Вариантът "просто да бъде заровено" не се разглежда, потокът от желаещи да се простят с вожда не спира цяла седмица и на някои им струва живота. Временно тялото е поставено редом до Ленин в мавзолея – саркофазите са един до друг, а над входа под големите букви "ЛЕНИН" се появява "СТАЛИН".
Само че и без това тесният мавзолей, както това тогава е изглежда, трябва да бъде временен вариант. На следващия ден след смъртта на "вожда на народите" в печата се появява партийно постановление – в Москва ще има Пантеон.
Става дума именно за пантеон по подобие на римския "Храм на всички богове". Мемориалната гробница би събрала тленните останки на "великите хора на Съветската страна" – на същите, които са погребани край Кремълската стена. Пак там, много тържествено, трябва да бъдат преместени саркофазите на Ленин и Сталин. И като истински Пантеон, архитектурно болшевишкият некропол е трябва да предизвиква възхищение със своята монументалност. Със скулптури, барелефи, мемориални плочи, живопис и мозайка и, най-вече, с размера на целия комплекс – нищо тук не може да бъде скромно.
Според логиката "колкото е по-голямо, толкова по-добре" за проекта предварително са отделени 500 000 кв. метра или площ, по-голяма от размерите на Ватикана! Остават два концептуални въпроса: как именно трябва да изглежда некрополът и най-важното, къде да бъде изграден?
В същата официална декларация е обявен открит конкурс за най-добро архитектурно решение. В него право имат да участват не само професионални архитекти, но и обикновени граждани. Срокът за подаване на работите е ограничен до 1 ноември, след което към комисията към Академията по архитектура на СССР потича върволица от проекти и някои от тях са твърде екстравагантни.
Първоначално най-силно внимание привлича проектът на архитекта Николай Коли – той е проектирал и няколко станции на метрото, стадиони, административни центрове и е работил с известния френски архитект Льо Корбюзие. Коли предлага бъдещият мемориален комплекс да бъде в стила на съветския монументален неокласицизъм с мотиви на римския Пантеон, и да бъде издигнат непосредствено срещу Кремъл, от другата страната на Червения площад. Само че тогава е трябвало да бъде разрушено зданието на ГУМ и целият квартал Китай-град с историческите си сгради, включително и Политехническият музей.
За партийната върхушка обаче главният проблем тогава не е този. Правителствената трибуна на Пантеона би се оказала срещу съществуващия мавзолей. По време на парадите колоните на войските трябва да има равнение надясно, а това не отговаря на установения ред. Затова започват да разглеждат други варианти за мястото на Пантеона.
Има например предложение Пантеонът да бъде разположен отвъд реката срещу Кремъл в района на Софийската крайбрежна. Недалече от него отдавна се е планирал един от най-грандиозните градоустройствени проекти – Дворецът на Съветите: с исполинска височина и гигантска статуя на Ленин на покрива. В крайна сметка обаче било преценено, че това място не е подходящо.
По-късно партията прави уточнение: "Пантеонът да бъде издигнат в Москва, на три километра и половина южно от зданието на МГУ на земите на Воронцовския витаминен институт".
Сред другите варианти за Пантеона има твърде необичайни. Един от тях е пратен от работник. Той предлага да бъдат издигнати две гигантски статуи на Ленин и Сталин, които да се държат за ръце и да гледат в далечината, "в светлото бъдеще", а некрополът... да бъде непосредствено в тях. Само че всичко това е прилича по-скоро на огромен скрин, защото прахът на комунистите, според идеята на автора на проекта, трябва да се съхранява в предварително изградени многобройни ниши във външната повърхност на скулптурите.
Сред предложенията има и проекти с огромен глобус вместо купол и Пантеон във формата на яйце, поставено по някаква причина полегнало. Нищо от това обаче не е претворено в реалността.
През април 1955 г. съветският писател Александър Твардовски пише в дневника си, че Пантеонът "сякаш потъна в забвение сред неотложните дела". Става дума за това, че проектът е прекратен без каквото и да било съобщение и без разяснения.
Между другото обясненията идват скоро. Само година, след като Твардовски записва това в дневника си, се провежда знаменитият 20-и конгрес на Комунистическата партия на Съветския съюз. На него Никита Хрушчов произнася историческата си реч, с която осъжда Сталин и неговата диктатура.
Започва премахването на паметниците му по целия СССР и очевидно за изграждането на помпозна гробница вече и дума не става. Тогава настъпва тотална борба с "архитектурните излишества" от сталинското време. Именно това е причината да не видят бял свят и много други проекти, включително и амбициозният Дворец на Съветите.
До мумията на Ленин тялото на Сталин прекарва в мавзолея седем години, но то не е преместено в колективна гробница, а е погребано край Кремълската стена. При това тайно и през нощта, за да не бъдат провокирани "сталинистите".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си