През 2014 г. възрастна дама в гр. Къркланд, на няколко мили източно от Сиатъл, умира, оставяйки личните си вещи на семеен приятел, тъй като тя и съпругът ѝ, починал през 2005 г., нямат деца. Докато разглежда вещите на двойката, наследницата открива нещо, което не може да разбере, и се обръща за помощ към историка и писател Дъглас Смит.
Когато Смит, експерт по руска история, пристига в дома на покойницата, той прави изключително откритие: куп метални кутии с 16-мм филмови ленти.
"Взех една и бях изумен от надписа с молив, който видях: "Погребението на Сталин". Продължих да ровя в кутиите. Открих една, пълна с фотографски диапозитиви. Взех един от тях и го задържах срещу светлината. Беше улична сцена от Москва, очевидно от 1950-те, а цветовете бяха страхотни. Поставих кутиите на пода: имаше хиляди диапозитиви. Не можех да повярвам на очите си. Казах на наследницата, че Мартин е оставил след себе си нещо специално и тя ме помоли да взема, каквото искам, и да се опитам да намеря добър дом за вещите", споделя по-късно Смит.
И както се оказва, той изпълнява тази заръка. Целият архив, съдържащ уникални кадри от съветския живот през 1950-те, е публикуван от Radio Free Europe/Radio Liberty (Радио Свободна Европа), наред с историята на автора – майорът от американската армия Мартин Манхоф.
Манхов е роден през 1917 г. и завършва Университета във Вашингтон. Записва се в американската армия, след като се дипломира, и се бие в Европа през Втората световна война. След войната се връща в САЩ и през 1950 г. се жени за жена на име Джанет Козицки.
Малко след това, през 1952 г., двойката се мести в Съветския съюз, където Манхов е назначен като помощник-военно аташе в американското посолство. Въоръжен с фотографско оборудване и поглед на творец, Манхов прави уникални снимки на една от най-изолираните страни в света в ранните дни на Студената война.
Звездният момент на Манхоф идва на 9 март 1953 г., когато той прави най-ценните си снимки от един от прозорците на американското посолство, което по онова време се намира на на ул. "Моховая" в Москва.
На правилното място и в правилния момент, Манхов има уникална перспектива за заснемане на едно от най-важните събития в света по онова време – погребението на съветския диктатор Йосиф Сталин.
Погребението на Йосиф Сталин
Legion MediaПреди архивът на Манхоф да бъде открит, няма независими кадри от погребението на Сталин – единствената съществуваща визуална следа са санкционираните от съветската държава материали.
Ето защо фотографиите, направени от американския майор, дават уникален и независим поглед върху едно от ключовите събития в съветската история.
На лентата на Манхоф се вижда как стотици войници ескортират ковчега на Сталин до Червения площад, където по-късно тялото му е положено до това на Ленин.
"Един от кадрите на Манхоф от изгледа на тогавашното американско посолство показва тълпи, които се стичат към близкия площад "Манежная", докато стотици хора се втурват към близкия "Кремльовски проезд" – пряката, водеща до Червения площад.
На други кадри се вижда как войниците, които са на стража на "Кремльовски проезд", скачат нагоре-надолу и пляскат с ръце,в опит да се стоплят в студения мартенски ден – нещо невиждано в никой официален филм", пише RFE/RL, което публикува архива на Манхоф и има ексклузивен достъп до филмите, предоставен от историка Дъглас Смит.
Освен погребението на диктактора, Манхов – запален пътешественик и фотограф – снима и ежедневието в СССР на местата, които посещава, докато е в страната. Манхоф фотографира бързото следвоенно строителство в Москва, пазарите в Крим, съветските граждани, които тичат по задачи всеки ден, и съветската провинция, докато пътува с влак.
Въпреки че снимките на Манхоф със сигурност са използвани за разузнавателни цели, тъй като те "надникват в огромните промени в СССР, възстановяващ се от опустошителната Втора световна война и навлиза все по-дълбоко в Студената война" – те притежават и безпрецедентни художествени качества. Майор Манххоф със сигурност има око на велик художник и фотограф.
Манията на Манхоф да снима живота в СССР е секната внезапно, след като той е прогонен от СССР по обвинения в шпионаж през 1954 година.
Набеденият шпионин успява да пренесе незаконно двугодишните си творби, които придобиват публичност едва след като са дигитализирани и публикувани през март 2017 г. и предизвикват огромен интерес както сред руснаците, така и сред американците.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си