1 август 1993 г.
Александър Шогин/ТАССЛекар нарколог, пълна жена на възраст с късо подстригана коса седи край дългата маса в актовата зала. На 10 сантиметра от нея има микрофон, в който тя с монотонен глас разказва колко опасен е алкохолизмът, а още на няколко метра на столове седят десетки мъже с неугледни на вид, набръчкани подпухнали лица. Те още не са се съвзели от поредния махмурлук.
"Ще започне с другаря, който е тук не за първи път. Ето Гулепов Николай Иванович. <...> Станете, моля. За осми път влизате в изтрезвителното, за осми! <...> Ще имаме много сериозен разговор с вас! <...> Лекували сте се при нарколог, и какво, продължавате да пиете?", кара се тя на слабия мъж със светла коса в палто и шал на карета.
Той, като дете, се оправдава, че се е лекувал, не пил осем месеца, но след това прекратил лечението и отново са хванал за бутилката. Лекарката обещава да го лекува принудително, ако сам не се заеме с лечението, но в този момент в защита на "болния" се обявява още един пациент.
"Вие убедена ли сте, че помагате с това лечение? Аз се лекувах и искам да кажа, че това влияе на половите органи, на черния дроб!", възмущава се мъжът.
"Водката ви влияе!", възразява лекарят.
Така е преминавал стандартният профилактичен разговор в съветските изтрезвителни, каквито има почти във всеки град на СССР и биват ликвидирани едва през 2011 година. Как работят те, по какъв начин съветските пияници са свестявани и какво става със съвременно изтрезвително в Русия?
Изтрезвителните се появяват в Руската империя в началото на 1900-те години, а един от първите е открит в Тула и се нарича "Приют за хора в нетрезво състояние".
В неголямо тухлено здание с няколко болнични легла откарват всички, които от изпития алкохол едва се държат на крака или направо заспиват на улицата в студа – с това се занимава полицията или специално нает кочияш, пише списание "Дилетант".
В "приюта" новите обитатели са хранени, оставят ги да се наспят, на сутринта ги пускат да си отидат у дома. Пияните хора са свестявани със саламура, понякога им дават амоняк, по-рядко им се правят "подкожни инжекции със стрихнин и арсен", а единственото развлечение е грамофонът. В подобни приюти попадат не само мъже, но и жени. Понякога в изтрезвително откарват пияни с деца и за тези случаи "приютът" има детско отделение, където детето може да изчака до "оздравяването" на родителя.
"През първата година от работата на приюта уличната смъртност от 'опиянение' в Тула намалява 1,7 пъти. През 1909 г. в приюта са се лекували 3029 души, в амбулатории - 87, а 'процентът на успешното излекуване' достига 60,72%", съобщава ТАСС.
Към 1910 г. подобни заведения започват да се откриват из цялата страна, но всички те работят само преди революцията от 1917 година.
Изтрезвителните започват да откриват отново в страната през 1931 година. Пак сътрудници на милицията събират пияниците от улицата, но с алкохолиците вече не се церемонят:
"Трудно откарваме болния, той се запъва, ругае, започва да се бие. Дежурните милиционери и фелдшерът са опитни хора, бързо го укротяват: свалят го на пода и му слагат му кърпичка с амонячен спирт. Див рев, но той вече е укротен наполовина. Предават го на две здрави жени, които трябва да го съблекат. Те го мятат на дивана и свалят всичките му дрехи за една минута. Откъм гърба му през главата се свалят дрехите и няколко копчета излитат. След това го пъхат в студена вана, мият го със сапун и гъба, обтриват го и вече послушен го водят в спалнята. Голият мъж винаги е по-смирен от облечения, но това не може да се каже за жените", пише лекарят на поликлиниката на Народния комисариат по здравеопазването (Наркомздрав) Александър Дрейцер в своята книга "Записки на лекаря от "Бърза помощ".
След това "болният" бива прегледан от лекар, за да се установи дали има травми, и е пращан да спи. Всички вещи и пари са описвани и поставяни в специална торба, а на сутринта - връщани. Услугата по пребиваването в изтрезвително не е безплатна - удържат от пияния от 25 до 40 рубли (средната заплата през 1940 г. е 200-300 рубли), "в зависимост от степента на буйството му", пише Дрейцер. Срещу исканата сума дават квитанция: за "медицинско обслужване".
Проблемите на пияния не свършват с това - за пребиването му в изтрезвителното правоохранителните органи съобщават на местоработата на пияницата, а това може да лиши работника от премия или дори да бъде уволнен. Студентите, попаднали в изтрезвителното, са застрашени от изключване от института. Мнозина от "излезлите от правия път" не искат да понесат такива сериозни последици, затова предлагат подкупи на милиционерите, за да не пратят известие за престоя им.
Ако даден гражданин попадне три пъти в изтрезвителното, го пращат в наркологичен диспансер за изследване и лечение от алкохолизъм. Освен това го задължават да посещава беседи, които организират сътрудници на изтрезвителни и нарколози, а за целта в учрежденията има специални отдели по профилактика на пиянството.
В изтрезвителното не вземат бременни, непълнолетни, инвалиди, военни и милиционери, а също и Герои на Съветския съюз и Герои на Социалистическия труд, тях са откарват на местоработата им, в болница или у дома.
Всички тези мерки, между другото, не помагат - по спомените на помощника на Михаил Горбачов по международните въпроси Анатоли Черняев от 1950 г. консумацията на алкохол се увеличава четири пъти. Две трети от престъпленията по това време са извършени в пияно състояние, а според Черняев главната причина е увеличеното производство на алкохолни напитки.
От 30 май 1985 г., според заповед на МВР на СССР, в изтрезвителните са прибирани всички пияни, чийто външен вид "оскърбява човешкото достойнство и обществената нравственост". Те са намирани на улиците, площадите, парковете, гарите, летищата и други обществени места. Непълнолетните са прибирани само в краен случай – ако не е установявана личността и местоживеенето. Забранено е да се прибират чуждестранни дипломати, а при натъкването на такива лица, "старшият на екипа докладва за това на дежурния по градския район и действа според неговите указания".
С разпадането на СССР броят на изтрезвителните постепенно намалява, а през 2010 г. президентът Дмитрий Медведев отменя заповедта от 1985 година и през 2011 г. всички специални учреждения са ликвидирани.
Cъс закриването на изтрезвителните хората в тежко алкохолно опиянение и алкохолна кома са откарвани в обикновени болници. По желание близките на човека в състояние на алкохолно опиянение могат да извикат лекари от частни клиники - те изваждат от запоя пациента чрез лекарства и системи. Услугата може да струва от 1500 руб. (16 евро) до безкрай, защото тези учреждения нямат единен ценоразпис.
Куриерът Максим (името е променено по молба на героя) поръчва частен изтрезвител у дома за приятелката си Елена през септември 2020 г.– по думите му заедно с приятелката му сменили за една нощ няколко бара, а в един от тях с Лена се запознал мъж, а тя, в състояние на опиянение, изпъдила Максим и заминала в дома на непознатия.
"Тя изчезна за денонощие, а на следващата вечер при мен я докара неизвестно момиче и каза, че са я напомпали не само с алкохол, но и с наркотици. Целите ѝ устни бяха сини, не реагираше на нищо и аз извиках изтрезвително у дома. Пристигнаха двама лекари, направиха ЕКГ и ѝ сложиха система. Много искаха да я настаня за лечение в тяхната частна клиника и поискаха за това 140 000 руб. (1550 евро). Нямах такива пари и в крайна сметка за еднократното посещение ми взеха 15 000 руб. (166 евро)", спомня си Максим.
По думите му Елена дошла в съзнание след няколко часа, не си спомняла нищо и все едно нищо не се било случило, отишла на работа.
В някои градове в Русия, например Челябинск, Санкт Петербург и Нижни Новгород, местните власти по собствена инициатива са започнали отново да откриват изтрезвителни с пари, които се заделят от регионалния бюджет. В тях откарват само хора с опиянение от средна тежест . Тях също ги преглеждат лекари и, ако не е необходима спешна медицинска помощ, ги оставят да дойдат на себе си на едно от леглата.
От 1 януари 2021 г. в сила влезе закон за възстановяване на изтрезвителните. Сътрудниците на полицията ще докарват в изтрезвителните всички граждани, намерени на обществени места в състояние на алкохолно, наркотично и токсично опиянение, които не могат да се движат и ориентират в пространството. Там могат да бъдат откарвани и нетрезви граждани от домове и апартаменти, но само ако живеещите с пияниците напишат заявление и ако полицията реши, че алкохоликът или наркоманът може да застраши живота и здравето на околните или да нанесе щети на имущество.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си