Може ли обикновеният гражданин на СССР да си купи апартамент?

Обезпечаването на работещите хора с отдело жилище е един от сълбовете на държавната политика на СССР. До революцията от 1917 г. над 80% от населението на страната живее в селата, но 10 години по-късно, в епохата на индустриализацията, в градовете се появява голям приток на работещи, за които са нужни жилища. Всичко започва с т.нар. "уплътнение", когато в по-големите апартаменти на богатите се настанява пролетариатът, без да плаща наем, и с обещанието скоро да се построят нови сгради. Съветското ръководство експериментира с комуналните жилища, докато осезаемият ръст на жилищния фонд започва чак през 1960-те години, когато се появяват евтините панелни сгради, известни като "хрушчовки" и "брежневки".

Другари, изчакайте реда си!

Татарска автономна съветска социалистическа република. Набережние Челни. Новодомци

Е.Логвинов/TASS

Най-разпространеният начин за получаване на апартамент е опашката за подобряване на условията на живот: до нея може да се стигне, само ако на член на семейството се падат по-малко от 9 кв. метра. Обикновено от това се възползват младите специалисти при появата на първото си дете. Средно в СССР за получаване на апартамент са нужни 6-7 години.

Най-лесно е да се отиде на работа в предприятие, което строи домове за служителите си: опашка може да има всяка година. Работници в бюджетната сфера (учители и лекари) могат да се наредят на опашката в местната администрация. Но в очакване на подходящ случай може да изминат и над 10 години. Не се дава право на избор на апартамент или градски район.

"Родителите ми са получили стая в общежитие веднага след университета като млади специалисти, а когато аз съм се родил – едностаен близо да работното място", пише Пьотър от Краснодарския край. "Когато сестра ми се родила – са получили двустаен. Като цяло младите лекари, само 5 години след университета, живеят в отличен двустаен апартамент".

Тропарево - район на масово жилищно строителство

Анатолий Сергеев-Василев/Sputnik

Апартаментите не са собственост на човека, те се дават с пожизнен социален наем. В тях може да се регистрират други хора или да се разменят с такъв на друг гражданин (с неофициална такса), но не могат да бъдат продавани, дарявани или завещавани.

"Получих квартира през 1979 г. – година след завършване на университет, като бях изпратена по разпределение в друг град: по закон младите специалисти за три години получават жилище", спомня си Галина от Курск. "Отидох в Жезказган (областен център в Казахстан), дадоха ми място в общежитие и до една година едностаен апартамент. Работих три години и чрез жилищна размяна се върнах в Курск."

Град Радужни, Тюменска област. Новодомци

Андрей Соломонов/Sputnik

Ако наемателят почине, тогава жилището се пререгистрира на друг член на семейството. Ако няма такъв, то се връща обратно на държавата.

През юли 1991 г. се разрешава приватизацията на държавни апартаменти, и този процес и до днес не е приключил. И досега повечето руснаци живеят в приватизирани съветски жилища.

А може ли да се закупи апартамент в СССР?

Борис Кавашкин, Борис Бабанов

Жилищният пазар такъв, какъвто го разбираме днес, не съществува в онези времена, но от края на 1950-те години има жилищно-строителни кооперации, в които може да се влезе и след това да се закупи апартамент на изплащане. Цената е различна в различните региони, макар че не варира много. През 1970-1980-те години едностаен апартамент струва 5500-6000 рубли (колкото нова "Волга"), тристаен – около 10 000 рубли при средна заплата 150-200 рубли. Малко семейства могат да си позволят апартамент в кооперация – делът им в СССР е не повече от 10%.

"Родителите ми влизат в такава кооперация в средата на 1980-те в Балашиха", спомня си Павел от Московска област. "Началната вноска е достатъчно висока, 3000-4000 рубли. Те вземат назаем от роднини. Месечната вноска е около 50 рубли. При заплата на всеки 150-200 рубли – не е чак толкова много. Те получават тристаен от около 60-65 кв. м за тричленно семейство."

Сам да си построиш дом

Концерт за празника на новодомците в младежкия жилищен комплекс "Атом"

Сергей Самохин/Sputnik

Едни инвестират в жилището парите си, а други – собствения си труд. В някои градове в СССР се строят младежки жилищни комплекси: млади специалисти от различни професии оставят работните си места и отиват на строежа. При това трудовият им стаж на работното място не се прекратява. През 1960-те в подмосковския крад Корольов възниква интересно явление, защото тук идват най-добрите възпитаници на институтите, за да правят наука, но липсата на жилища забавя наемането на нови служители. След това, с одобрението на Комсомола, се разрешава да се строят къщи със силите на бъдещите им жители.

Работата на такъв строеж се счита за престижна: първо, така може да се получи нов апартамент, и второ, много жилищни комплекси се строят по оригинални проекти и включват голям брой социални обекти, което ги отличава от обикновените сиви микрорайони.

Средствата за строителство първо се заделят от предприятията, а след това и от Държавния комитет за планиране. Много от тези обекти са достроени след разпадането на СССР.

Вижте как съветските хора си правят барбекю партита на открито!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.