Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Андрей Сахаров (1921-1989) се прочува в СССР най-вече като създателя на атомната бомба, която да пази страната от заплахата на САЩ. Пътят на Сахаров към обществения живот е също толкова сложен и трънлив, колкото са и законите на физиката. Андрей тръгва по стъпките на баща си и става физик. Рядкото съчетание на интелект и интуиция му помагат да завърши катедрата по физика в Московския държавен университет и да бъде приет в Академията на науките на 32-годишна възраст, ставайки най-младият член в историята на уважаваната институция. За разлика от повечето си връстници, необикновеният млад учен отказва да стане член на Комунистическата партия, макар че в онези времена това е необходимо условие за успешна кариера.
През 1948 г. Сахаров се присъединява към екипа, който разработва водородната бомба, оглавяван от известния руски физик Игор Там. Това ще е работата и мисията на Сахаров през следващите две десетилетия.
Брилятен в теорията, Сахаров се доказва и като изключително талантлив изобретател. Неговият иновативен проект за атомна бомба, станал известен като "Слойка" или "баница", предизвиква истински фурор. Авторската му схема включва пластове от деутерий и уран, разположени между делящото се ядро на атомната бомба. През 1950 г. съветският учен започва да работи в Научноизследователския институт по експериментална физика или Арзамас 16 – таен обект, където се създават съветските ядрени оръжия. Групата работи неуморно и прави успешен тест на първата съветска "Слойка" на 12 август 1953 година. За изключителните си постижения Сахаров трикратно е удостоен със званието "герой на социалистическия труд" – най-високото цивилно отличие.
Сахаров има много цели и никога не престава да работи. Групата от изследователи, които ръководи, продължава разработките си по усъвършенстването на водородната бомба. Паралелно с това Сахаров и Игор Там предлагат идея за затваряне на плазма в магнитно поле и прави инженерен анализ на инсталации за контролиран термоядрен синтез. През 1961 г. Сахаров предлага да се използва лазерна компресия за контролирана термоядрена реакция. Неговите революционни идеи полагат основите на мащабни проучвания в сферата на термоядрената енергия.
Докато навлиза все по-дълбоко в изследванията си, у Сахаров се зараждат въпроси около етичната страна на разработката на оръжия за масово унищожение.
"Лично аз съм убеден, че човечеството се нуждае от атомна енергия. Тя трябва да напредва, но само при абсолютни гаранции за сигурността", убеден е той.
В края на 1950-те Сахаров започва да се занимава с дейности в областта на човешките права. През 1958 г. са публикувани две негови статии, в които той предупреждава за вредните ефекти на радиоактивността на ядрените експлозии върху наследствеността и вследствие върху средната продължителност на живота.
В същата година Сахаров се опитва да лобира за удължаване на мораториума върху ядрените опити, обявен от Съветския съюз.
През 1961 г. Сахаров призовава Никита Хрушчов да спре опитите с ядрено оръжие. Властният съветски лидер отвръща, че учените трябва да си знаят мястото и да стоят далеч от политиката. През 1963 г. СССР и САЩ най-накрая се договарят за подобни ограничения чрез сключването на Договора за забрана на опитите с ядрено оръжие в атмосферата, космическото пространство и под водата.
През 1966 г. Сахаров, който е твърд критик на култа към личността на Сталин, подписва писмо до 23-тия конгрес на Комунистическата партия срещу реабилитирането на безмилостния съветски архитект на мащабни чистки.
През 1968 г. Сахаров пише есе, озаглавено "Размисли за прогреса, мирното съвместно съществуване и интелектуалната свобода". Текстът се разпространява под формата на самиздат, преди да бъде публикуван отвъд Желязната завеса, на страниците на "Ню Йорк Таймс". Осъждайки надпреварата в ядреното въоръжаване, Сахаров призовава за ограничаване на ядреното оръжие и за сътрудничество между СССР и САЩ, като се застъпва за съвместни усилия от двете страни срещу глобалната заплаха от глад, пренаселване и замърсяване на околната среда. Малко след това пророческото есе на Сахаров е преведено на 17 езика и е разпространено в над 18 милиона копия по цял свят. Новаторските идеи на Сахаров трупат все по-голяма подкрепа.
Публикуването на влиятелния текст струва на Сахаров работата му. Той е отстранен от поста си в научно-изследователското звено Арзамас-16. През 1969 г. се завръща в Института по физика "Лебедев" в Москва, за да работи като старши научен сътрудник.
Сахаров бързо се ориентира в обстановката. В крайна сметка се отказва от идеите да промени закостенялото мислене на съветските лидери и започва да се обръща към онези, които, според него, са готови да слушат. Посланията на Сахаров са честни, ясни и директни и са насочени към обикновените хора.
През 1970 г. Сахаров става съосновател на Московския комитет за защита на човешките права. Ученият говори за забрана на смъртната присъда, за правото на емиграция и срещу задължителното лечение на дисидентите в психиатрични болници.
През 1971 г. той се обръща към съветското правителство с меморандум за належащите проблеми във вътрешната и външната политика (Сахаров прави предложения за либерализиране на страната), а през 1974 г. публикува статия в чужбина, озаглавена "Светът след половин век", в която разсъждава върху бъдещето на научния и технологичен прогрес и излага визията си за структурата на света.
През 1975 г. Андрей Сахаров пише книга за опасностите от тоталитаризма, икономическата стагнация и репресията на етническите малцинства, озаглавена "Моята страна и света". В същата година той получава Нобелова на града за мир за "безстрашната му лична отдаденост за защита на фундаменталните принципи на мира".
Според Нобеловия комитет съветският ядрен физик "безкомпромисно и с непоколебима сила се бори срещу злоупотребата с власт и всички форми на накърняване на човешкото достойнство".
Съветските власти забраняват на Сахаров да пътува до Осло, затова неговата съпруга и доживотен партньор Елена Бонер трябва да приеме наградата от негово име.
"Сега и завинаги, възнамерявам да остана верен на вярата си в скритата сила на човешкия дух", зарича се Сахаров през 1975 година.
Невероятната дръзкост на усилията на Сахаров да се бори за човешките права не знае граници.
През декември 1979 г. Сахаров отправя остри критики срещу решението да бъдат изпратени съветски войски в Афганистан. Той изразява мнението си публично в интервю за "Ню Йорк Таймс". Малко след това са му отнети всички държавни отличия и е депортиран от Москва.
Андрей Сахаров прекарва дълги години, заточен в гр. Горки (днешен Нижни Новгород), където непрекъснато е следен зорко от агенти на КГБ.
Когато Михаил Горбачов идва на власт, Сахаров вече се е превърнал в символ на съветския гнет – той е последният оцелял.
На 19 декември 1986 г., въпреки жестоката съпротива на другарите му от Политбюро, авторът на политиките за гласност и перестройка Горбачов лично се обажда на Сахаров и му казва, че е освободен от заточение и може да продължи "патриотичното си дело" в Москва.
Най-накрая нещата започват да се подреждат. Завръщането на Сахаров бележи промяна в отношението към дисидентите в СССР. За изненада на мнозина, Сахаров е избран в новосъздадния Конгрес на народните представлители.
Въпреки неговото влошено здраве, нещата, които прямият учен говори от подиума, не могат да бъдат изречени от никой друг политически активист. Десетки милиони хора в СССР слушат Сахаров със страхопочитание и уважение, докато той споделя страховете и опасенията си със спокоен и тих тон.
"Аз не съм професионален политик и може би затова постоянно ме мъчат въпроси за целесъобразността и крайния резултат от действията ми. Склонен съм да мисля, че само моралните критерии, съчетани с безпристрастната мисъл, могат да са компас в тези сложни и противоречиви проблеми", казва веднъж Сахаров.
Неговият морален компас трепти като камертон и никога не му изневерява. Един от най-важните му призиви е за премахване на чл. 6 от Съветската конституция за монопола на Комунистическата партия на местната политическа сцена. Това се случва чак десет години по-късно, през 1990 г., когато най-накрая е обявена равнопоставеност между всички партии. За жалост, Андрей Сахаров не доживява този момент, а и много други неща.
Ядреният физик, превърнал се в активист за защита на човешките права, умира от сърдечен удар на 14 декември 1989 г., когато е само на 68 години. Десетки хиляди съветски граждани идват да се сбогуват с един от най-великите борци за човешки права на XX век. Погребението му се превръща в демонстрация на това, за което Сахаров винаги се е борил, – свобода и човешко достойнство.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си