Александър Покришкин
Редкин/SputnikБидейки вече маршал на авиацията, Александър Покришкин преживява тежко трагичния инцидент и анализира подробно грешката си в автобиографичната си книга "Небето на войната", цитирана от "Российская газета":
"Самолетите бяха боядисани в черно-зелени и жълти петна. Конструкцията бе съвършено непозната. Едва се обърнах към бомбардировача и ниското вечерно слънце ме заслепи. То не ми позволи да го разгледам по-внимателно за тези кратки секунди от приближаването. Реших, че противникът ще бомбардира летището. Хвърлих самолета си в пълен вираж. Предприех заход към опашката от лявата страна и на петдесет метра открих огън. Но успях за кратко, тъй като от струята на атакувания самолет моят неочаквано направи 'бъчва'. Бомбардировачът тръгна наляво и после надолу. 'Това е достатъчно', помислих си. Насочих самолета си към десния фланг на групата... Издигнах се за атака отгоре... И тогава се вцепених: на крилете имаше звезда...
Какво направих! Атакувах своите. Летя с групата и не знам какво да правя по-нататък. Виждайки устремилите се след мен 'Мигове', се втурнах напреки. Махам с криле, поставям се под техния прицел, не давам на никого да стреля."
Повреденият Су-2 извършва аварийно кацане. Пилотът, капитан Михаил Гузенко остава жив, но щурманът Семьонов, както си спомня маршалът на авиацията Иван Пстиго, има тежки наранявания и умира.
Тъй като боевете са много напрегнати, командването на 55-ти изтребителен авиационен полк не предава случая на военния трибунал и Александър Покришкин продължава да се сражава. При анализ на трагичния инцидент обаче става ясно, че причината за инцидента е повишената секретност. Съветските изтребители не познават силуетите на новите бомбардировачи, които съвсем наскоро започват да постъпват във войските. В същото време много самолети имат подобна външност: Пе-2 може да се сбърка с Ме-110, щурмовакът Ил-2 и бомбардировачът Су-2 пък приличат на немския Ju-87.
Освен това новата техника едва започва да постъпва в бойните части. В състава на ВВС на Одеския военен окръг, където служи Покришкин, към началото на войната има само 24 бомбардировача Су-2.
Работата над пикиращия едномоторен бомбардировач Су-2 започва през 1936 година. Той се отличава от другите съветски самолети с добра видимост от пилотската кабина, което позволява успешното му използване като артилерийски коректировчик през втората половина на Великата отечествена война. Екипажът на самолета е от двама души. Максимална скорост - 486 км/ч, обсег на полета - 910 км, сервизен таван - 8400 м, стрелково въоръжение - 5 картечници ШКАС, бомбено натоварване - 600 кг. Произведени са общо 893 самолета Су-2.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си