Тя е била една от най-любимите певици на руския император Николай II. Публиката винаги е посрещала изпълнителката на романси и руски народни песни Надежда Плевицкая с бурни и продължителни овации.
След революцията от 1917 г. Плевицкая се оказва в емиграция. През 1930 г. руското разузнаване я вербува заедно със съпруга ѝ генерал Николай Скоблин. В продължение на седем години съпрузите активно помагат на спецслужбите на СССР в борбата им срещу антиболшевишката емигрантска организация на белите - Руски общовоински съюз (РОВС). Благодарение на тях са обезвредени 17 агенти, пратени в Съветския съюз, за да извършват терористични акции.
През 1937 г. Плевицкая участва в операция по отвличането в Париж и връщането в СССР на един от главните дейци на РОВС - генерал Евгений Милер. Това ѝ струва скорошен арест от френската полиция и присъда 20 години каторжен труд. Надежда Василиевна издъхва в затвора след две години на 1 октомври 1940 година.
Олга Ревзина, известна повече с псевдонима си Елена Ферари, успешно съчетава службата в съветското разузнаване с литературната си дейност. Нейни стихове се издават в СССР и Италия, а приказките ѝ в проза печелят похвала от видния писател Максим Горки.
През 1920-те години Ферари изгражда разузнавателни мрежи в Германия и се занимава с вербуването на инженери в Италия, но най-значимата ѝ операция е нейното участие в покушението срещу барон Петър Врангел. След разгрома на бялото движение по времето на гражданската война един от най-важните му лидери и главен враг на болшевиките се оказва в Турция с останалото от неговата Руска армия. На 15 октомври 1921 г. италианският параход "Адриа", който е потеглил от Съветска Русия, прави таран на яхтата на Врангел "Лукул", която е на котва в пристанището на Истанбул. Военачалникът, както става ясно, по това време е бил на брега, но на дъното отиват всички негови лични вещи, документацията и хазната на армията.
След като за пореден път се връща в СССР, Елена Ферари загива по време на "големия терор". Обвинена в контрареволюция и шпионаж, тя е разстреляна на 16 юли 1938 година. През 1957 г. е реабилитирана посмъртно.
Тя е била истински "ловец на глави". В съветското разузнаване майсторите на вербовка от равнището на Елисавета Зарубина са малцина. "Обаятелна и общителна, тя лесно установяваше приятелски връзки в най-широките кръгове. Елегантна жена с класически красиви черти, със слаба фигура, тя като магнит привличаше хората към себе си. Лиза беше един от най-високо квалифицираните вербовчици на агентура", пише за нея разузнавачът Павел Судоплатов.
През годините на работа в различни страни на Европа и САЩ Елисавета Юлиевна заедно със съпруга си разузнавача Василий Зарубин вербуват стотици агенти. Те привличат и надзирават сътрудника на Гестапо Вили Леман – един от най-важните съветски информатори в Третия райх. Агентурната мрежа, създадена в Германия от Зарубини, продължава частично да действа и след разгрома на нацизма.
Елисавета Зарубина първа сред съветските разузнавачи открива сведения за началото на разработването на атомна бомба в САЩ. След като се сприятелява със съпругата на ръководителя на "Манхатънския проект", Робърт Опенхаймер – Катрин, тя съдейства за привличането към секретната програма на физици и математици с леви възгледи. Те пък, на свой ред, предават ценна информация на Москва.
Благодарение на съветския агент "Хола" Сталин е знаел за британската ядрена програма повече, отколкото някои членове на кабинета на министрите в Лондон. Почти 35 години Мелита Норууд е копирала за СССР секретни документи, свързани със създаването на ядрено оръжие от британците.
Убедената комунистка, Норууд получава достъп до подобен род информация, като започва работа като секретарка в Британската асоциация за изследване на цветни метали (BNFMRA), която е включена в ядрената програма. На няколко пъти у служители на контраразузнавето на Ми5 се пораждат подозрения относно Мелита, но не се откриват доказателства за шпионската ѝ дейност.
Агент "Хола" е разкрита едва през 1992 година, когато пенсионираната Норууд вече е на 80 години. Правителството решава да не я арестува и да остави на мира "червената баба" (както я кръщават медиите). "Приех да правя това не заради пари, а заради новата система, която с висока цена успя да направи така, че обикновените хора да имат храна и възможност за достоен живот, добро образование и здравеопазване", заявява тогава Мелита пред журналисти.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си