Най-ранното споменаване на Рюрик е открито в Началната руска летопис (или Приказка за отминалите години) – най-стария запазен руски летопис (хроника). Уловката обаче е, че хрониките са написани през XII в., около 150-200 години след смъртта на Рюрик. Недостигът на информация е причината споровете около Рюрик да продължават и до днес.
VIII-XI в. в Европа са познати като Епохата на викингите, когато норманите (Северните хора) нападат и плячкосват европейските градове и държави, като ги карат да им плащат данък. До XI в. селища на норманите съществуват и в Северна Америка. Точно по време на тази епоха, както пише в хрониките, през 862 г. варягите Рюрик и неговите братя (или съмишленици), Синей и Трувор, са повикани от славянските племена в руските земи на Новгород.
Кадър от сериала "Викинги"
Johan Renck/World 2000 Entertainment,Shaw Media, Octagon Films, Take 5 Productions, 2020Според хрониките съобщението, което славяните изпращат до варягите, гласи следното: "Земята ни е голяма и богата, но в нея няма ред. Елате да управлявате и властвате над над". Тогава Рюрик пристига в Новгород и става негов владетел, докато братята му остават в Белозерск (Синей) и Изборск (Трувор). След смъртта на братята си Рюрик остава единствен владетел на тези земи до смъртта си през 879 г., когато властта преминава в княз Олег. И така започва династията Рюриковичи.
Изборск. Труворов кръст
ГАлександрова (CC BY-SA 3.0)Но дали всичко това изобщо някога се е случило? Разглеждаме хипотезите и на двете страни – от историците, които смятат, че Рюрик е истински конунг (владетел – бел. ред.), и тези, които мислят, че никога не е съществувал.
Рьорик Ютландски
Getty ImagesПоддръжниците на т.нар. "Норманска теория" казват, че Рюрик е истинската историческа личност, нормански вожд, който поставя основите на руската държава. Историкът Евгений Пчелов, един от главните защитници на Норманската теория, и автор на научната биография на Рюрик, твърди, че варягите от руските хроники са норманите, т.е. скандинавски вождове – и Рюрик определено е един от тях.
Освен това той отбелязва, че в ранния XVI в. Спиридон – митрополитът на Киев, издирва родословието на великите московски князе до Рюрик, като твърди, че Рюрик е потомък на роднина на римския император Октавиан Август (63 пр.н.е. – 14 пр.н.е.). Така великите князе на Москва трябва да бъдат приемани като наследници на Август, поради което – като царски особи. Така че идеята за Рюрик се превръща в идеологическа база на властта. Но има ли достатъчно източници, които да докажат, че той наистина е съществувал?
Рюрик, миниатюра от "Царският титулярник", XVII в.
Свободни източнициАрхеологически данни сочат, че през IX в., когато Рюрик би трябвало да е жив (според хрониките той умира през 879 г.), земите на Северна Русия – Новгород, Псков, Изборск и др. – наистина са под силно влияние на скандинавските племена на варягите, като с тях се търгува. Най-ранните руски имена, като Олег, Глеб, Игор, Рогнеда и др., имат скандинавски корени, а и самата дума "Рус", която по-късно става корен на "руснаци", е името на рода, от който идва Рюрик, твърди Началната руска летопис.
Много уважавани руски историци, включително Георгий Вернадски (1887-1973), Борис Рибаков (1908-2001) и др., твърдят, че Рюрик, който идва в Русия, е познат в Европа като Рорик от Дорестад (810-880), датски викинг, който завладява земите на Ютланд (сега познат като полуостров Кимбрия), управлява средновековните градове Дорестад, за кратко Нидерланските земи, включително Утрехт, като в по-късните си години идва в Новгород и славянските племена му плащат данъци в замяна на защита.
Повикването на варягите
Виктор ВаснецовАнтон Горский – още един уважаван руски историк на Средновековието, отбелязва, че някои византийски хроники споменават руснаците като "народа, произхождащ от франките (германско племе)". Което намеква за възможността Рюрик от Новгород и Рорик от Дорестад да са един и същи човек. Няма обаче сигурно и неоспоримо историческо или археологическо доказателство за съществуването на Рюрик, което именно кара историците да се съмняват.
Повикването на викингите. Миниатюра от Радзивилловска летопис, XV в,
Свободни източнициРуските историци Елена Мелникова и Владимир Петрухин смятат историята за призоваването на варягите за мит. Според тях тази легенда отговаря на фолклорните истории за произхода на държавната власт и управляващата династия. Подобни разкази могат да бъдат намерени и сред други народи.
Историкът Игор Данилевски, друг признат специалист по история на Древна и Средновековна Русия, и основен опонент на Евгений Пчелов по въпроса за съществуването на Рюрик, казва: "Легендата за призоваването на Рюрик е легенда, и ние не знаем дали има каквато и да било действителна база".
Великият княз Рюрик, Велик княз Игор, Игор Святославович. Репродукция на фрагмент от стенопис. Дворецът на фасетите. Голям Кремълски дворец.
Михаил Кулешов/SputnikДанилевски аргументира мнението си със следния факт. Видукинд Корвейски (925-973), средновековен саксонски хроникьор, който живее век след предполагаемото съществуване на Рюрик, и век преди написването на Началната руска летопис, в своите хроники –Делата на саксонците, споменава, че британците се обръщат към саксонците с почти същото съобщение, което славяните изпращат на варягите: "Земите ни са богати и плодородни, но се намираме под постоянни атаки [от други племена]".
След това Данилевски изразява съмнения, че хронологията на Началната руска летопис е изцяло измислена и създадена по политически причини за идеологическа подкрепа на легитимността на династията Рюриковичи, която до XI в. изпитва затруднения в управлението на руските земи – докато племена от Централна Европа и дори източни номадски племена си съперничат с тях по този въпрос.
Спорът между руските историци за съществуването на Рюрик като историческа личност вероятно никога няма да приключи. Възможно е новооткрити източници да хвърлят светлина по въпроса. Засега има консенсус, че някакъв княз, може би Рюрик, наистина поставя началото на династията Рюриковичи, която получава политическа власт в Русия и превръща Москва в столица. 862 г. все още се смята за начална година на руската политическа история. Русия обаче не е създадена като държава през 862 г. – това се случва много по-късно – през XV в. под управлението на великия московски княз Иван III.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си