Староверците в Русия: как в страната се появяват местни "протестанти"

И до днес специалистите не могат да обяснят точно в какво се състои принципната разлика между старата и новата вяра. Броят на пръстите, с които се кръстят вярващите, как се покланят и как пеят "алилуя" по време на служба са може би сред дребните разлики, които днес различават обикновените православни християни от староверците. Преди половин век Руската православна църква най-накрая признава староверците и днес тя иска да се обедини с тях. Но през XVII в. църковната реформа, проведена от патриарх Никон, предизвиква истинско сътресение в обществото, което продължава да отеква и до наши дни.

"В онези времена вероотстъпникът Никон определя законите на църквата", пише първият руски староверец протопоп Аввакум. Никон е на пратика патриархът, извършил реформата в църковното богослужение. Тази реформа полага основите на сериозния разкол сред руските православни вярващи. Но всичко по реда си.

Кой е Никон?

Музей "Нови Йерусалим"/Свободни източници

Никон се ражда в Нижегородска област и, преди да стане патриарх, служи като свещеник, женен е и има семейство. Но децата му умират и той влиза в манастир, където по-късно дори става игумен. Според правилата, новите игумени трябва да бъдат закарани да се поклонят на царя – и Никон прави добро впечатление на Алексей Михайлович, вторият владетел от династията Романови. Царът нарежда Никон да бъде преместен по-близо до него и му дава висок пост в един от московските манастири.

Царят дори приема Никон в т.нар. кръг на "ревнителите на благочестието", които се наричат още и боголюбци. Целта им е да повишат нивото на нравственост както сред духовенството, така и сред обикновените хора. Кръгът се събира редовно и Никон често общува с царя.

През 1652 г. умира патриарх Йосиф и Алексей Михайлович предлага именно Никон да заеме този пост. След като царят му обещава, че няма да се меси в делата на църквата, Никон започва да провежда своята реформа.

В какво се състои реформата на никон?

Патриарх Никон от Алексей Кившенко

Свободни източници

1. Редакция на църковните книги

Една от най-големите грижи на Никон са църковните книги – още като монах той служи в различни храмове из цяла Русия и навсякъде свещените книги са различни – преведени и интерпретирани по различен начин. Така, богослуженията в Русия се провеждат по различен начин. Голямата мечта на Никон е да унифицира тези книги. За образец той иска да ползва гръцките свещени текстове, по които се водят службите във Византия, тъй като православието в Рус е пренесено именно от тях.

Така че редакцията на църковните книги и Светото писание са в основата на реформата на Никон. В обичайните формулировки са внесени множество най-различни поправки: например, към името на Христос се добавя една буква и вместо "Исус" то започва да се пише и да се произнася като "Иисус".

2. Освен това е променен и начинът на богослужение. Една от най-ярките прояви е кръстенето, което вече се прави не с два, а с три пръста. Поклоните до земята и "мятането" на земята са заменени с поклони до кръста.

3. Празничните процесии с кръста и иконите около църквата вече се движат в друга посока – не посока на движението на слънцето, а в обратна посока.

4. По време на службата "Алилуя" се произнася не два пъти, а три пъти.

5. Променя се и количеството специален хляб, нужен по време на богослужението. В литургиите вместо седем просфора, вече се използват само пет.

Разколът в православната църква

Въстание на Соловецкия манастир срещу новопечатните книги, 1666 г.

Държавна Третяковска галерия/Свободни източници

Сред високите чинове от духовенството има много недоволни от реформата – царят заповядва да се свика заседание, което влиза в историята като Московския събор от 1654 година. Но на него е решен само въпросът с поправките в църковните книги. Никон продължава да реализира своята реформа, като се ползва с подкрепата на царя. Тези, които се съпротивляват и искат да служат "според старите обреди", започват да се наричат разколници, а по-късно и староверци.

На друго мащабно заседание на духовенството – Големия московски събор от 1666-1667 г., където идва и константинополския патриарх Паисий, "разколниците" окончателно са признати за метежници и е решено те да бъдат наказвани.

Много от староверците са пратени в Сибир, включително и протопоп Аввакум, когото споменахме по-рано. Той е яростен предводител на староверците и се изказва особено активно против реформата. От по-сериозно наказание тогава го опазва царят. Аввакум нарича Никон еретик и вероотстъпник. Освен това, по време на епидемията от чума в Рус през 1654-1655 г. той обвинява Никон за нещастието, като смята, че Бог е пратил наказание за неговите грехове.

"Изгарянето на протопоп Аввакум" от Петър Мясоедов, 1897

Държавен музей на историята на религията/Свободни източници

Гоненията срещу староверците са жестоки: свещениците, които проповядват против волята на Никон, дори могат да получат наказание отрязване на езика. По-късно и Аввакум е арестуван и наказан – заедно със свои единомишленици той е изгорен жив в изба. Това води до бум на самозапалванията сред староверците.

Арестувани са и влиятелни светски представители на староверците – подобна сцена е изобразена на знаменитата картина на Василий Суриков "Болярката Морозова". Жената от болярското съсловие е отведена в окови, но не отстъпва от вярата си и показва два пръста постарому.

"Болярката Морозова" от Василий Суриков

Държавна Третяковска галерия/Свободни източници

Срещу реформата се съпротивляват и цели манастири. Най-дълго от всички тях "устоява" Соловецкият манастир – когато царската войска идва да им отнеме имуществото за наказание, монасите ги посрещат с оръжие. В крайна сметка манастирът е на практика обсаден в продължение на няколко години (1668-1675).

Оставката на Никон

Повечето зверства се случват чак след оставката на Никон. Отношенията между патриарха и царя постепенно се влошават – на Никон не му харесва искането манастирските земи и немалките доходи от тях да бъдат превеждани в държавната хазна. Сред староверците има и много влиятелни хора, които настройват царя против патриарха. Но освен това, самият Никон е прекалено самонадеян и, според историците, се опитва да постави църковната власт над държавната.

"Съд срещу партиарх Никон" от Сергей Милорадович, 1885 г.

Свободни източници

По-късно Екатерина II се изказва рязко срещу Никон, като смята, че той се опитва да стане Папа на православния цвят и да подчини царя. "Трипръстието ни е наложено от гърците с помощта на проклятия, изтезания и смъртни наказания", казва тя.

В крайна сметка Никон напуска Москва и обиден заминава в Новойерусалимския манастир на Истра, построен от него по образ и подобие на Йерусалим. Царят е недоволен и на същия този Голям московски събор през 1666-1667 г. срещу Никон е проведен съдебен процес.

Той е признат за виновен по редица обвинения и е лишен от всичките си санове. Като обикновено монах е пратен на заточение в северните манастири – във Ферапонтовия, а след това и в Кирило-Белозерския манастир, където живее в много сурови условия. Чак след смъртта на цар Алексей Михайлович старият и болен Никон е пуснат да се върне обратно в Новойерусалимския манастир, но умира на път за там, без да стигне до своята Голгота.

А знаете ли защо руските църкви имат куполи с формата на луковици?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.