Как героите на Руската империя стават герои на Съветския съюз

Много военни от царската армия, минали през бойните полета на Първата световна война, след това участват и във Втората световна. Понякога те са награждавани за храбростта си в сраженията както от Руската империя – с една от четирите степени на "Георгиевския кръст", така и със светски ордени и медали.

Едновременно с това има и такива, които успяват да се проявят максимално и да съберат най-почетните императорски и съветски награди. През първата световна война те получават и четирите степени на "Георгиевския кръст" и стават пълни Георгиевски кавалери, а за доблестта си, проявена във войната против нацистка Германия, им се присъжда званието "Герои на Съветския съюз".

Иван Тюленев

Свободни източници

"Среден на ръст, необичайно здраво набит и отличаващ се с правилно телосложение, Иван Владимирович на седлото се превръщаше в истински кентавър, сякаш се срастваше с коня" – така описва кавалериста от 5-и драгунски Каргополски полк Иван Тюленев един от неговите братя по служба.

Своя първи Георгиевски кръст от най-ниска, 4-а степен, той получава затова, че на 14 юли 1915 г., заедно с двама свои другари, атакува числено превъзхождащ ги немски патрул, убива 11 войници на противника и взема още трима от тях в плен. По-нататъшните боеве му носят още три Георгиевски кръста и званието унтер-офицер.

В началото на нахлуването на вермахта в СССР генералът от армията Иван Тюленев командва войските на Южния фронт. Както за всички останали съветски военачалници, началният период на войната за него е катастрофа. "Той не умее да настъпва, не умее дори да изтегля войската. Той загуби две армии така, както не губят дори и полковете", казва Сталин за Тюленев тогава.

Иван Владимирович Тюленев

ТАСС

Иван Владимирович е пратен в Урал да подготвя запасните дивизии, с което се справя успешно. Пикът на военната му кариера е командването на войските на Закавказкия фронт, които не позволяват на противника да завладее Кавказ и да навлезе в петролните находища в района на Баку и Грозни.

Независимо от заслугите му, той така и не получава званието "Герой". "Вероятно трябваше да им дам да завладеят Кавказ, а след това да го освободя. Тогава и оценката за дейността на командването на фронта би била по-висока", разсъждава Иван Владимирович.

Едва през 1978 г., буквално няколко месеца преди смъртта си, 86-годишният Тюленев е удостоен с високата чест.

Константин Недорубов

Свободни източници

В един от ясните августовски дни в самото начало на Първата световна война група донски казаци под ураганния артилерийски огън на противника нахлува в мястото, където е разположена австрийска батарея и я пленява заедно с прислугата и боеприпасите. Така командирът ѝ, сержант Константин Недорубов, печели своя първи Георгиевски кръст.

По-нататък към тази награда се прибавят още три кръста: за вземането в плен на 52 австрийски войници и офицер, както и за превземането на немски щаб с важна документация. Командването не пренебрегва и смелостта и храбростта, с която Константин Йосифович се бие в хода на мащабната настъпателна операция на руската армия през 1916 г., т.нар. Настъпление на Брусилов.

Любопитен факт е, че по време на Гражданската война в Русия бъдещият Герой на Съветския съюз воюва (както и голяма част от донските казаци) за белите. Но след като е пленен от червените, минава на тяхна страна. Скоро Недорубов отново се оказва в плен – този път на белите. Съдбата е благосклонна към него: заради военните му заслуги Георгиевският кавалер не е разстрелян.

Константин Недорубов

ТАСС

В самото начало на войната между СССР и нацистка Германия Константин Йосифович се опитва да се запише в действащите части, но му отказват заради преклонната му възраст – той вече е надхвърлил 60-те. "Гинат хиляди млади войници, защото са неопитни. А аз имам четири геройски звания от войната с немците. Така че знам как трябва да се воюва с тях", емоционално реагира Недорубов.

В крайна сметка през есента на същата година той успява да влезе в Донската казашка кавалерийска дивизия, в която командва ескадрон.

Опитният кавалерист Недорубов превръща подразделението си в сплотена бойна единица, която действа еднакво ефективно и в отбрана, и в нападение. Броят на унищожените от ескадрона войници и офицери се изчислява в стотици. В един от боевете в село Маратуки само Константин Йосифович успява да убие 70 немци.

През 1943 г. Константин Недорубов получава званието "Герой на Съветския съюз". Той благополучно преживява войната и умира на почтената възраст от 89 г. през 1978 година.

Григорий Агеев

Свободни източници

Когато през 1915 г. Григорий Агеев бяга на фронта "да бие немците", той още няма 14 навършени години. Крехката му възраст не му пречи скоро да стане пълен кавалер на Георгиевския кръст.

Първия си кръст Агеев получава за това, че се промъква в немски окоп, краде картечница с боеприпаси и я носи на своите. По-натам Григорий Антонович неизменно демонстрира на фронта храброст и самоотверженост. В състава на картечна команда той буквално месеци не излиза от боевете. Агеев завършва войната като старши унтер-офицер с четири Георгиевски кръста на гърдите.

По време на Втората световна война Агеев става един от създателите на изтребителните батальони на народното опълчение в Тула. Тези доброволчески формирования се състоят от съветски граждани, които не подлежат на приоритетна военна повинност и се занимава с борба с вражески диверсанти и шпиони в тила, както и със залавянето на дезертьори и мародери. На 26 октомври 1941 г. батальоните са обединени в единния Тулски работнически полк.

Град Тула, който е разположен на юг от Москва, изиграва важна роля в отбраната на Москва през есента на 1941 година. Именно през него в столицата прониква 2-ата танкова дивизия на Хайнц Гудериан с намерението да затвори кръга на обсадата на главния съветски град от югоизток.

В хода на боевете за града Агеев, който вече е комисар на работническия полк, винаги е на предна линия и подкрепя новодошлите, вдига войниците в атака, участва в прикритието на изтеглянето на частите на 50-а армия към нови линии на боевете. На Григорий Антонович обаче не му е писано да воюва дълго – на 30 октомври той е посечен от картечен изстрел.

"Целият полк преживя тежко гибелта на комисаря, – спомня си командирът на 50-а армия генерал Иван Болдин. – Малката горичка, където лежеше тялото му, се оказа от другата страна на фронта. Как да го вземат, за да го погребат с военни почести? Намериха се трима смелчаци, които пълзешком стигнаха до окупираната от врага гора и, с риск за живота си, буквално откраднаха мъртвия Агеев под носа на хитлеристите и го донесоха в Тула".

Григорий Агеев е удостоен със званието "Герой на Съветския съюз" посмъртно в навечерието на 20-годишнината от Победата във войната на 8 май 1965 година.

А знаехте ли, че в Русия има градове-герои?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.